мога да съм готова след петнайсет-двайсет минути.
— Тогава вземи такси до Андрюс и отиди при охраната. Ще хванеш следващия дипломатически полет до Париж.
— Добър избор. Кога е той?
— След около час и половина. Желая ти хубав живот, седемнайсет.
— Надявам се да е хубав. Заслужила съм го.
36.
След като инструктира Пул да седи до телефона в Шенадоа Лодж, главно за новини от Катерин Нелсън, Хайторн подкара надолу по трилентовата крайградска улица и сви пред къщата на убития началник на морското разузнаване Хенри Стивънс. В пресечката имаше сива патрулна кола на Военноморския департамент. Един въоръжен униформен офицер посрещна Тайръл. Той кимна към хола, където една жена в черно стоеше до прозореца и гледаше далечината.
Срещата между Филис и Тай в началото беше неловка. Среща на двама близки приятели, разделили се поради обстоятелства, породени от дълбока лична загуба и сега отново събрани от събития, които болезнено и неизбежно напомняха по-ранната трагедия в Амстердам. Мълчанието и техните очи казваха толкова много, докато Хайторн се приближи към нея и тя се хвърли в ръцете му. Сълзи се стичаха по бузите й.
— Всичко е толкова гнило, толкова гадно и гнило! — проплака тя.
— Знам, Фил, знам.
— Разбира се, че знаеш.
Те се държаха, разбираха неизказаните си думи, двама достойни хора, които бяха загубили част от живота си в лудостта на тези дълбоко неразбираеми убийства. Дългият момент отмина и Хайторн бавно пусна жената на Хенри Стивънс.
— Да ти донеса ли нещо, Тай? Чай, кафе, напитка?
— Не, благодаря — каза Хайторн. — Но приемам поканата за по-нататък.
— Така да бъде. Седни, моля те. Сигурна съм, че не си дошъл тук просто за да бъдеш мил. Твърде зает си за това.
— Какво знаеш, Фил?
— Аз съм съпруга на офицер от разузнаването, не особено високо интелигентна, но си изясних вероятно повече неща, отколкото Хенри подозираше. Господи, този човек не спа почти четири дни… и беше толкова разтревожен за теб, Тай. Сигурно си изтощен.
— Значи знаеш, че преследваме някого?
— Очевидно. Някой извънредно опасен, с не по-малко опасни хора зад нея…
— Нея? Ти знаеш, че е жена?
— Хенк ми каза толкова, терористка от долината Бекаа.
— Филис — каза Хайторн, облягайки се напред на стола до вдовицата, загледан твърдо в своята стара приятелка от посолството в Амстердам. — Ще трябва да ти задам някои въпроси за дните, преди Хенк да бъде убит. Знам, че не е време, но може да нямаме друго…
— Разбирам. Живея с това от години, помниш ли?
— Сама ли си тук?
— Сега не. Сестра ми дойде от Кънектикът, за да е с мен. Преди малко излезе.
— Искам да кажа, с Хенк тук живеехте сами…
— О, да, с обичайните придружители. Въоръжени коли на флота, обикалящи наоколо, лимузини, които го вземаха и го връщаха от офиса и една алармена система, която би уплашила и ракетен специалист. Бяхме в безопасност, ако това е въпросът ти.
— Прости ми, но очевидно не сте били. Някой е дошъл и е убил Хенри, докато той разговаряше по телефона с мен.
— Не знаех, че е било с теб, но аз говорих за това и с флота, и с полицията. Кухненският телефон не беше на вилката. Но в едно нещо си прав — за очевидното. Получавахме обичайните доставки, не можехме да ги спрем, биха ни нарочили и вероятно нямаше да можем да поръчаме дори и пица. Хенк викаше патрулите, когато очаквахме гости, но често забравяше. Тук това е толкова необичайно, не като в Амстердам. Той го наричаше параноично.
— С други думи, човек в униформа с чанта инструменти, или човек с делови костюм с куфарче, или военен не биха били спрени — каза Тайръл, без да задава въпрос.
— Вероятно не — съгласи се вдовицата, — но за да те изпреваря, и полицията, и флотът водеха наблюдение. Патрулът, дежурен тогава, беше разпитан обстойно. И двамата казаха, че никой, освен момчето с вестниците, не се е приближавал до къщата.
— А те са отпред през цялото време?
— Всъщност не, не като охраната сега навън. Но трябва да кажа, че това не е толкова важно. Те обикаляха, Хенк настояваше за това и по практически съображения, заради съседите.
— Обикаляха?
— Около пресечката, разстояние, което се взема за минута и десет секунди с кола.
— И „практическите съображения“ на Хенк са били само тези — каза Хайторн, кимайки. — Една обикаляща кола, със или без отличителни знаци, е мишена.
— Без отличителни знаци — прекъсна го Филис. — И нашите съседи нямаше много да се зарадват на разни непознати коли, паркирани пред къщата за дълги периоди от време. Не е кой знае какво, но можеше да ни скара със съседите. Ако не бях толкова стара, щяха да си помислят разни работи.
— Ти не си стара, Фил, ти си една много красива жена.
— А, чаровникът се завръща. Това ми липсваше, когато напусна посолството.
— Значи всеки, който е запознат с навиците на охраната тук, би могъл да бъде убиец на Хенри. Минута и десет секунди са час и десет минути в тактическо, не хронологично време.
— Искаш да кажеш някой от флота?
— Или достатъчно висок сред военните, за да има достъп дотук.
— Моля те, бъди по-ясен — каза Филис.
— Не мога, не сега.
— Той беше мой съпруг!
— Тогава ще ти кажа това, което щеше да ти каже съпругът ти и ще бъда колкото мога по-искрен. Има неща, които все още не мога да ти доверя.
— Това е пълна глупост, Тайръл! Аз имам право да знам! Двайсет и седем години са достатъчна привилегия, сър!
— Стига, Фил. — Хайторн грабна ръцете на Филис и ги задържа. — Аз правя точно това, което щеше да направи Хенри, ако беше на мое място. Противно на думите, които често съм му казвал, той беше страхотен аналитик. За това го уважавам… още повече, че ти си му жена.
— Ох, стига с това, хитрецо — каза Филис Стивънс, усмихвайки се кратко и тъжно, докато стисна ръцете му и отдръпна своите. — Продължавай с въпросите си.
— Остават три. Кога, колко често и на кого е споменавал той за мен?
— Когато ти беше прострелян в крайбрежния курорт в Мериленд, той си загуби ума, мислейки че отново е отговорен…
— Отново?
— По-късно, моля те, Тай — каза вдовицата меко.
— Ингрид?
— Сложно е. По-късно, моля те.
— Добре — Хайторн преглътна, лицето му почервеня от притока на кръв в главата. — Продължавай.
— Той спомена името ти може би три или четири пъти, изисквайки да ти бъде дадено най-доброто лечение. Каза че ще обеси всеки, който не го стори.
— Кого, Фил?
— Не знам. Някой, който беше наясно какво правиш ти. Хенк му каза, че иска да се разпространи пълен
