— Откога американският секретар посещава израелското посолство вместо обратното?
— Не мога да отговоря, сър.
— Може би аз мога… Свържете ме с израелския аташе и му кажете, че разговорът е спешен. Ако не е там, намерете го.
— Да, сър.
След трийсет и девет секунди на линията се появи дълбок глас:
— Тук е Ашер Ардис от посолството на Израел. Казаха ми, че това е спешен разговор с висш офицер на американското разузнаване. Така ли е?
— Името ми е Хайторн и работя пряко с държавния секретар Брус Палисър.
— Приятен човек. Как мога да ви помогна?
— Известна ли ви е операцията Момиченцето-кръв? На червената линия сме, така че можете да говорите.
— Мога да говоря, господин Хайторн, но не знам нищо за такава операция. Да разбирам ли, че е координирана с моето правителство?
— Да, господин Ардис. С Мосад. Говори ли ви Палисър за двама агенти на Мосад, пристигнали тук, за да му предадат един пакет? Това е много важно.
— Пакет означава толкова много неща, нали, господин Хайторн? Може да бъде лист хартия, планове или каса екзотични плодове, нали?
— Нямам време за тестове, господин Ардис.
— Нито пък аз, но съм любопитен. Нашата любезност стигна до там да осигурим вашия секретар с отделна стая и сигурен телефон, за да може да се свърже с полковник Абрамс, който естествено е в Мосад. Ще се съгласите, че това беше съвсем необикновена молба и съвсем необикновена любезност.
— Не съм дипломат, не бих могъл да знам.
— Мосад често действа извън нормалните канали, което понякога е досадно, но ние се опитваме да разберем старанието им да си поддържат репутацията на таен октопод със скрити пипала…
— Не сте техен почитател, както разбирам — прекъсна го Тайръл.
— Аз ви дадох Джонатан Полард, който в момента е във вашите затвори за неопределен брой години. Нужно ли е да питате повече?
— Не ме интересуват вашите служебни отношения, сър. Интересува ме само визитата на секретаря Палисър във вашето посолство. Свърза ли се той с полковник Абрамс и ако да, какво каза? Понеже съм на червена линия, можете да предположите, че съм допуснат до секретна информация. Ние работим заедно, за бога! Ако ви трябва потвърждение, наберете каквито искате кодове и го получете!
— Много сте изнервен, капитан Хайторн.
— Писна ми от вашите глупости!
— Това го разбирам. Негодуванието на един интелигентен човек разкрива истината.
— Не са ми нужни шибани талмудистки притчи! Какво стана, когато Палисър се свърза с Абрамс?
— Всъщност той не успя. Полковникът от Мосад беше неоткриваем, но когато се върне в офиса си, го чака спешно съобщение да се свърже с вашия държавен секретар, за което има шест номера, по-малко или повече сигурни. Това отговаря ли на въпроса ви?
С отвращение Тайръл затръшна телефона и се върна в хола на Стивънс. Филис го посрещна точно след френските прозорци.
— Лейтенант Пул се обади по нормалната линия, аз го приех от кухнята.
— Кати? Майор Нелсън? Какво има за нея?
— Не, отнасяше се за генерал Майкъл Майерс, председател на Обединените началник-щабове. Той ви е телефонирал. Искал да се срещне с вас веднага. Казал, че е спешно.
— Обзалагам се. Той търси патици за собственото си стрелбище.
Лимузината се движеше по шосе 501, насочвайки се на юг по източния бряг на Мериленд към селцето Сейнт Майкълс. На задната седалка държавният секретар продължаваше да натиска бутоните на личния си подвижен телефон с нарастващо раздразнение. Накрая, изтощен, той свали стъклената преграда и каза на шофьора си.
— Никълъс, какво, по дяволите, му има на този телефон? Не мога нищо да свърша с него!
— Не знам, господин секретар — отговори шофьорът, осигурен от тайните служби. — И аз имам проблеми с връзката до базата. Не успях да се свържа с диспечера.
— Чакай малко. Ти не си Никълъс. Къде е той?
— Трябваше да бъде сменен, сър.
— Сменен? За какво? Къде е отишъл? Той беше на това място, когато стигнахме в израелското посолство.
— Може би нещо спешно в семейството. Обадиха ми се да го сменя. Това е всичко, което знам, сър.
— Това е абсолютно неправилно. Моят офис щеше да ме уведоми. Такъв е редът.
— От вашия офис не знаеха къде сте, сър.
— Те имат този номер.
— Телефонът не работи, господин секретар.
— Чакай! Ако офисът ми не знае къде съм, ти как научи?
— Имаме си наши пътища, сър. Ние сме зад стената.
— Отговори ми!
— От мен се изисква само да си кажа името, ранга и серийния номер. Така правим с врага.
— Какво каза?
— Вие натопихте генерала миналата нощ така добре, че Белият дом го постави под наблюдение. Това е позорно за човек като генерал Майерс.
— Твоето име, войнико?
— Джони е достатъчно, сър. — Шофьорът изведнъж зави наляво, влизайки в едва различим кален път. Той веднага ускори, пресече неравната повърхност и стигнаха до малко открито пространство, където първото нещо, което се виждаше, беше един хеликоптер „Кобра“.
— Можете да слизате сега, господин секретар.
Потресеният Палисър посегна към дръжката. Вратата се отвори и той излезе на тревата. На три метра отстрани стоеше униформеният председател на Началник-щабовете. Десният му ръкав бе прилежно вързан към рамото.
— Ти беше доста добър боец през Втората световна война, Брус, но си забравил някои уроци — каза генералът. — Когато влизаш във вражеска територия, увери се на кого от окупираните може да се вярва. Ти пропусна един човек в Белия дом. Ако беше прекъснал съвещанието на Съвета за сигурност, за да ти предаде съобщенията, той щеше да бъде застрелян.
— Мили боже — каза Палисър тихо. — Ти си всичко, което Хайторн каза, че си. Не само позволяваш президентът да бъде убит, но дори помагаш на убиеца.
— Той е просто човек, Брус. Неориентиран политик, под чието ръководство военната мощ на Съединените щати фатално отслабва. Всичко това ще се промени тази вечер. Светът ще се промени тази вечер.
— Тази вечер?
— След малко повече от час.
— За какво говориш, по дяволите?
— Ти нямаше как да го узнаеш, нали? Пратениците от Мосад не стигнаха до теб.
— Абрамс! — каза Палисър. — Полковник Абрамс!
— Един опасен човек — кимна Майерс. — Поради обърканите му разбирания за морал той не може да види предимствата. Правилно не вярваше на никого, затова изпрати двама души да ти кажат едно име, името на един обикновен сенатор, който ще осъществи всичко — след около час.
— Откъде знаеш това?
