— Разбира се. Проведи си любовния разговор, но не по-дълго от десет минути.
— Бих искал да говоря с нея насаме.
— Naturalmente — каза Бая, излезе от стаята и затвори вратата.
Хайторн беше на път да избухне! Всеки човек, за който той и Филис Стивънс можаха да си спомнят от разузнавателните агенции във Вашингтон, беше или „неоткриваем“ или „свършил работния ден“, или „не им се говореше с капитан, за когото не бяха чували нищо“. Употребата на израза Момиченцето-кръв не им говореше нищо. Нямаше никой, който да поеме отговорност, защото на никого не беше даден достъп до решенията. Това беше върховната степен на безотговорността. Никой не беше в състояние на предаде тревогата, защото никой нямаше властта да стигне до властите. Не бяха упълномощени да го направят! Диспечерът на Белия дом реагира най-лошо:
— Ние получаваме такива обаждания по дузина пъти на ден, сър. Ако имате доказателства, обадете се на тайните служби или на Пентагона.
Тайните служби бяха категорични.
— Вашето позвъняване е взето под внимание, сър, и можем да ви уверим, че президентът е в безопасност. Ние имаме да вършим работа, капитане, както, сигурен съм, и вие. Довиждане.
Тайръл не можеше да позвъни в Пентагона. Максимум Майк Майерс щеше да бъде предупреден. Шефът на Скорпионите щеше да прекъсне всички комуникации.
Брус Палисър, държавният секретар, беше изчезнал, както и партньорът му в Израел, полковник Даниел Абрамс от Мосад. Какво ставаше?
Телефонът на верандата звънна и Филис Стивънс, която беше най-близко, се втурна към него.
— Тай! — извика тя. — Израел е. Червеният телефон! Успяхме!
Хайторн скочи от стола и хукна да грабне слушалката.
— Аз съм на ваша страна — каза той. — Кой е?
— Нека да бъдем наясно един с друг — каза гласът от Йерусалим. — Кой сте вие?
— Бивш капитан Тайръл Хайторн, временен аташе на държавния секретар Палисър и връзка на капитан Хенри Стивънс от морското разузнаване. Ако трябва да обяснявам последното, вие не би трябвало да сте на този телефон.
— Няма нужда, капитане.
— Какво открихте, Йерусалим?
— Ужасни новини, но трябва да ги знаете… Полковник Абрамс е бил убит на Шафарат. Полицията откри тялото му само преди минути…
— Съжалявам, наистина съжалявам. Абрамс е изпратил двама агенти, за да се свържат с Палисър…
— Знам, аз подготвих документите им. Аз съм… аз бях личният помощник на полковник Абрамс. Вашият секретар е оставил за полковника шест телефона за връзка с него, когато се върне. Между тях беше и червената линия към вас на телефона на капитан Стивънс.
— Можете ли да ми кажете нещо?
— Да, мога и се надявам да ви помогна. Ключът е сенатор Несбит от Мичиган. Това беше информацията, която нашите агенти носеха за господин Палисър.
— Сенатор от Мичиган? Какво означава това, по дяволите?
— Не знам, капитане, но това е информацията, която нашите офицери трябваше да предадат на господин Палисър. Според полковник Абрамс било съвършено секретно и не можел да се довери дори на дипломатическите канали.
— Благодаря ви, Йерусалим.
— За нищо, капитане, и ако научите какво е станало с нашите агенти, ще сме ви задължени, ако веднага ни се обадите.
— Ако науча, ще разберете. — Тайръл затвори телефона. Той беше напълно объркан.
Нещо се бе объркало! Лимузината на Несбит закъсняваше почти двайсет минути! Това не беше обичайно поведение за един нестабилен политик, който с едно появяване в Овалния кабинет можеше да осигури стотици милиони за щата си, осигурявайки си преизбирането в Сената… Ще бъдете взета точно в седем и петнайсет. Малко рано е, но в случай, че движението е натоварено… Помощникът на Несбит. Точно седем и петнайсет… О, господи! Да не би Несбит да е получил една от своите кризи? Да не би изведнъж да се беше превърнал в патетичен старец, обличащ странни дрехи и перуки, избягал от пазачите си и бродещ из пълните със секс улици на града? Беше ли неговото друго аз надвило в този славен, почти най-важен момент за един живот, който започна като ад в Пиренеите? Тя не можеше да приеме това. Нямаше да приеме това!
— Николо, скъпи мой! — каза Баярат. Студеният й глас отричаше ласката. — Стой тук и внимавай за колата на сенатора. Аз ще отида до най-близкия обществен телефон.
— Per certo130 — отговори високото докерче, стоящо пред входа. С бляскавия си вид той поразяваше минувачите и погледите им залепваха за него, сякаш виждаха някаква знаменитост, която не можеха да познаят, или филмова звезда, чието име не можеха да си спомнят.
От телефона до рецепцията Бая набра номера в Силвър Спринг.
— Аз съм — каза тя. — Имаме тревога.
— Можеш да говориш, Амая, в безопасност сме — гласът на дребната арабка бързо я успокои.
— Лимузината на Несбит закъснява твърде много, за да е нормално. Той в ред ли е?
— Получи пристъп следобеда, но докторът…
— Не може да бъде — прошепна Баярат гърлено. — Тогава аз трябва да отида сама. Срещата ми е предвидена.
— Опасявам се, че не е така. Тя е извън протокола и никога няма да можеш да влезеш без него.
— Ще вляза, щом трябва. Скорпионите са се обърнали срещу мен! Те се опитват да ме спрат. Те са хванали Несбит.
— Това е напълно възможно, скъпа моя, защото за тях съществуващото положение е добро, а ти ги заплашваш. Но не прави нищо прибързано. Изчакай. Аз ще се свържа с колата на сенатора по другия телефон.
Баярат остана до телефона. Тялото й беше напрегнато, изражението й сякаш беше от бетон. Изведнъж усети една фигура до себе си и се обърна. Без да издава шока си, тя се вгледа в скъпо облечената жена от Палм Бийч, на средна възраст, със синкава коса и зъби, твърде големи за устата й. В лявата си ръка тя държеше голяма зелена полуотворена чанта. Дясната й ръка стискаше дръжката на пистолет.
— До тук си — каза Скорпионът.
— Какво мислиш, че ще спечелиш, освен хиляди ножове в гърлото си, с твоето действие? — попита Бая ледено.
— Какво печелим ние, ако провалиш това, което имаме? — каза лидерката на обществото в Палм Бийч.
— Небеса, такъв език от една матрона на богатите?
— Такава и ще остана, госпожице от долината Бекаа — каза жената.
— Грешиш много — натърти Баярат спокойно. — Бекаа е с вас и винаги е била с вас. Нашият общ padrone го доказа.
— Той е мъртъв — прекъсна я жената. — Островът го няма, всички знаем това. Сега не можем да се свържем с никой от първите пет. Всеки е отрязан и единствената причина може да си ти!
— Нека поговорим, но не тук — каза Бая, окачвайки слушалката. — Този разговор е без значение, а ти, разбира се, не можеш да ме застреляш тук, във фоайето на хотела. Ще бъдеш хваната или застреляна… Ела, има страничен изход за дипломатически коли, можем да говорим там. Уверявам те, че ще се съобразявам с пистолета ти. Ще се подчинявам. Аз нямам оръжие. — Те пресякоха фоайето към
