страничните врати и Баярат продължи. — Кажи ми, питам те само като комплимент, как ме намери?
— Сигурна съм, че няма да се изненадаш, като ти кажа, че аз съм много известна във Вашингтон — каза жената, вървейки отдясно на Бая. Дулото на пистолета й от време на време докосваше нейното бедро.
— Нищо не ме учудва, когато става въпрос за теб…
— Фактът, че съм Скорпион например…
— Ни най-малко… Как ме откри?
— Знаех, че ти и момчето сте се покрили, очевидно под чужди имена, но че не сте могли да промените външния си вид. Поне не неговият. Накарах секретарката си да провери във всички елегантни хотели за хора с вашите описания. Обясних, че моят съпруг е забравил имената ви и къде сте отседнали. Един съвсем нормален негов навик. Останалото беше лесно, мадам Балзини.
— Колко гениално! — каза Бая, отваряйки вратата към шумното тунеловидно пространство, откъдето имаше връзка с непрестанното движение. — Нищо чудно, че си избрана за Скорпион.
— Каквато и ще остана — прекъсна я собственичката от Палм Бийч. — Каквито ще останем всички ние! Знаем какво възнамеряваш да направиш и ще те спрем!
— Да направя какво, за бога?
— Не ме лъжи, госпожице Бекаа — възкликна жената. — От нашата тълпа е — беше — секретарката на директора на ЦРУ в Ленгли. Хелън сега е в Европа, отпътувала и забравена, но тя ми се обади и ми каза какво става. Тя беше потресена, уплашена до смърт, но новият Скорпион едно настоял да изпълнява заповедите, без да й оставя избор, ако иска да живее и да се измъкне… Е, на нас не са ни давани заповеди и ни харесва това, което имаме. Никой няма да го промени. Ти си мислиш, че моят стар приятел Несбит ще те вземе тази вечер?… О, не ме гледай така, той ме нарича Силвия и аз ви запознах, помниш ли? С това, което ми каза Хелън, и от разговора с къщата му аз разбрах, че при президента ще те въведе именно той. Опасявам се, че неговата лимузина е претърпяла малка авария. А сега и ти ще получиш един заблуден куршум по време на някой от честите вашингтонски обири. Какво по-добро място от това, където едва можеш да виждаш на два метра пред себе си. — Жената, наречена Силвия, се огледа и започна да вади пистолета от чантата си.
— Не бих правила това, ако бях на твое място — каза Бая, забелязала приближаването на голям камион за боклук.
— Ти не можеш да постъпиш като мене.
— Моят живот не значи нищо — продължи Баярат, — но съм чувала, че ти държиш на твоя, дори с цената на предателство към Скорпионите.
— За какво говориш?
— Силвър Спринг, Мериленд. Една вечер посетих палата на дребната арабска принцеса. Ти си на заплата при нея. Продала си Скорпионите за повече пари. Само заради парите, сякаш не ти се плаща достатъчно.
— Това е невероятно!
— Тогава го обясни на Скорпион едно. Ти не можеш да се свържеш с него, но аз мога. Ако не стигна до Белия дом тази вечер, едно дълго писмо, разкриващо предателството ти, ще лежи на бюрото му утре… Ти забравяш. Аз съм Бая. Аз никога не спирам да наблюдавам, да търся и когато намеря слабост, я превръщам в силата, която дотогава ми е липсвала. — Баярат мръдна надясно, докато нейната домакиня от Палм Бийч, с широко отворени очи и стърчащи от устата горни зъби, стоеше неподвижно. — Кажи ми, сеньора, още ли искаш да ме убиеш?
Отговорът не дойде, защото Бая направи крачка назад, сякаш пада, след това се спусна и с всичка сила блъсна с рамо Скорпиона, изпращайки я на пътя пред огромния камион за боклук, летящ към входа. Скърцането на спирачки не можа да предотврати трагедията. Прочутата собственичка от Палм Бийч беше смазана от предните колела.
— Аз ще извикам линейка! — извика Бая, изтичвайки през страничните врати. Вместо това тя забави крачка и спокойно се насочи към най-близкия телефон. Пусна монета и отново набра номера.
— Да — каза жената-котка в Силвър Спрингс.
— Те ме намериха — каза тя безчувствено. Колата на Несбит претърпяла злополука.
— Знаем това. Изпратила съм лимузина, която ще бъде там след минути.
— Скорпионите се обърнаха срещу мен!
— Трябваше да се очаква, мое дете. Ние го обсъждахме.
— Вашата кучка от Палм Бийч. Тя беше!
— Тя има добри връзки в града. Много е близка и с разузнавателната мрежа на Скорпионите.
— Направи опит, но й беше последният. Тя е мъртва. Под колата на камион за боклук, където й е мястото.
— Благодаря ти, че ни спести грижата. Докато Скорпионите ще пропадат надолу, ние ще се изкачваме… Сега да ти върна услугата. Лимузините ще бъдат сменени, ще те вземат и ще продължите до Белия дом, където всичко е наред. В осем часа двама агенти на Федералното бюро за разследване, с карти, окачени на реверите им, ще слязат долу от ложата на втория етаж. Те ще бъдат придружени от шофьор в ливрея, на когото вътре ще бъде дадено оръжие, в случай че има проблем. Двамата ще се насочат надолу по коридора към Овалния кабинет, където ще чакат да се появиш. Както казах и преди, кодовата дума е „Ашкелон“. Следвай ги бързо.
— Агенти от Федералното бюро…?
— Където сме проникнали дълбоко, Амая Акуире. Това е всичко, което трябва да знаеш. Сега продължавай, дете на Аллаха.
— Аз не съм дете на Аллах, нито дете на някой друг — каза Бая. — Аз съм само аз.
— Тогава иди и изпълни мисията си.
Баярат и Данте Паоло, barone-cadetto di Ravello, се качиха в лимузината до сенатора от Мичиган на широката задна седалка.
— Съжалявам, че бяхме забавени — възкликна Несбит, — но можете ли да си представите, претърпяхме произшествие. Предницата ни беше разбита и шофьорът на другата кола избяга. Все пак от офиса ми изпратиха нова кола.
— Вашият екип е безупречен!
— Те са добри хора, трябва да ви кажа. Президентът е толкова ентусиазиран да се срещне с вас двамата. Той ми каза лично, че мисли, че е срещал барона и неговия син — вашият баща — когато се е приземил в Анцио през Втората световна война. Спомена, че много от едрите собственици са ни помагали. Тогава е бил лейтенант.
— Напълно възможно — каза contessa. — Семейството ни беше срещу фашистите от самото начало. Докато претендираха, че са лоялни към тази свиня, дучето, те работиха с партизаните, помагайки на свалените пилоти да избягат.
— Тогава ще имате за какво да си говорите.
— Простете ми, сенаторе, но аз съм родена след войната…
— Ами естествено, разбира се.
— Моят брат е доста по-стар от мен.
— Не съм искал да кажа, че сте била там, контесо.
— Non importa131 — каза Баярат, погледна Николо и се усмихна. — Не съм родена много след това.
Лимузината пътуваше на изток във вашингтонския сумрак. Щяха да пристигнат в Белия дом за петнайсет минути.
Операторът на червената линия даде на Хайторн телефона в къщата на сенатор Несбит. Отговори жена, която или не знаеше нищо, или отказваше да каже онова, което знае.
— Аз съм само икономка, сър. Сенаторът не ми казва къде ходи, аз не го и очаквам. Просто се грижа ястията му да са готови, когато ги поиска.
