В главата на Тайръл бушуваше буря, светкавици поразяваха погледа му, ослепяваха мислите му, но все пак оставяха място за онова, което ставаше наоколо. Ветровете на омразата и припомнената любов се сблъскаха, докато той гледаше изкривените черти на чудовището, което беше спало в прегръдките му в едно друго време, в един друг живот.
— Кого да убия? — попита той тихо с тежка въздишка. — Доминик или терористката Баярат?
— Какво значение има? Никоя от нас двете не трябва да живее повече. Не можеш ли да го разбереш?
— Част от мен го разбира, другата — не съвсем.
— Ти си слабак! Ти винаги си бил слабак, изпълнен със самосъжаление! Трябват ти зрители! Хайде, направи го! Нямаш ли кураж?
— Куражът не е най-важното! Не се изисква смелост да убиеш вързано бясно куче. Но може би трябва малко повече кураж да го хванеш, да му направиш дисекция и да научиш от какво е побесняло. Да научиш какви други бесни кучета вървят с глутницата.
— Никога! — изсъска Баярат, завъртя златната гривна на китката си и се хвърли към Хайторн. Опрян на раненото си бедро, Тайръл падна под нея. Силите му го напускаха, не можеше да се справи с яките ръце на фанатизираната жена. Тогава, когато златната гривна се приближи до гърлото му, задържана само от неговата длан, той видя отворчето на златното връхче. От него капеше течност, предназначена за него. Той гръмна в гърдите й.
Баярат изпъшка и се претърколи, разтърсена от хватката на смъртта.
— Muerte a toda… — Главата на Амая Акуире падна надясно, към рамото й. Лицето й стана сякаш по- младо, чертите на омразата изчезваха. На пода в Белия дом лежеше едно десетгодишно дете.
ЕПИЛОГ
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХЕРАЛД ТРИБЮН“
Парижко издание, страница 3
ЕСТЕПОНА, Испания, 31 август. Вчера беше съобщено, че полицията, придружена от американския посланик, е запечатала вила, принадлежаща на пенсионирания бивш съдия от Върховния съд на Съединените щати Ричард А. Ингерсол, който почина от инфаркт по време на погребението на сина си във Вирджиния. Съдията Ингерсол беше виден член на общината Плайоа Сервантес на Коста дел Сол. Присъствието на американския посланик беше необходимо поради настояването на наследниците на Ингерсол личните му книжа да бъдат върнати в Съединените щати, включително и тези, съдържащи поверителна информация и съвети, давани на американски правителствени служители.
„ВАШИНГТОН ПОСТ“
Първа страница, долу вдясно.
ГЕНЕРАЛ МАЙЕРС НАМЕРЕН МЪРТЪВ
Предполага се самоубийство
ВАШИНГТОН, окръг Колумбия, 5 септември. Тялото на генерал Майкъл Майерс, председател на Обединените началник-щабове, беше открито рано тази сутрин в храстите на десетки метри от виетнамския мемориал. Смъртта му е настъпила вследствие на масивна рана от куршум в шията. Куршумът е изстрелян от близко разстояние и оръжието е било в ръката на генерала. Мотивът за самоубийството най-добре се обяснява от собствените думи на Майерс, казани по време на реч за обществото „Завинаги Америка“ през май миналата година. „Когато дойде времето и аз не мога да изпълнявам задълженията си по най-добрия начин поради възрастта, аз тихо ще отнема собствения си живот, вместо да бъда в тежест на страната, която обичам. Ако зависи от мен, това ще стане сред частите, които служиха на мен и на нацията толкова всеотдайно.“ Генералът, военнопленник от Виетнам, е понесъл много рани по време на сраженията там.
Сведения за живота и военната кариера на Майерс поместваме в отдела за некролози. Говорител на Пентагона съобщи, че флаговете ще бъдат свалени в продължение на една седмица и че днес по обед е обявена минута мълчание в памет на генерала.
„НЮ ЙОРК ТАЙМС“
страница 2
ИМА ЛИ ЧИСТКА?
ВАШИНГТОН, 7 септември. Източници, близки до ЦРУ, Морското разузнаване и Имиграционната служба, твърдят, че е в ход масово атестиране на значителна част от персонала в тези три департамента. Никой не е заявил какво е предизвикало такива действия, но беше потвърдено, че са били извършени няколко десетки ареста.
„ЛОС АНЖЕЛИС ТАЙМС“
страница 47
МЕКСИКО СИТИ. Двама американски пилоти, Езекил и Бенджамин Джоунс, се появиха в офиса на „LA CUIDAD“, мексикански вестник, твърдейки, че имат информация за „изчезването“ на Нилс Ван Ностранд, мултимилионер, международен финансист и съветник на три правителства, както и на Конгреса. Говорител на господин Ван Ностранд заяви, че никога не е чувал за двамата братя и му било забавно да научи, че Ван Ностранд е „изчезнал“, при положение че той бил просто на тримесечно околосветско пътешествие, което планирал от години. От чартърната служба в Нешвил, Тенеси, където пилотите твърдяха, че са били наети, обявиха, че при тях няма сведения за такива пилоти. Тази сутрин беше съобщено, че двама мъже, отговарящи на описанието на братя Джоунс, са откраднали самолет „Рокуел“ и са излетели с фалшиви документи, вероятно за Латинска Америка.
— Сега знаете истината, famiglia Capelli141 — каза Николо, седнал нервно на един стол. Гръдният му кош беше бинтован под якето, лявата ръка — в гипс. Седяха в голямото жилище над магазина за деликатеси. — Аз съм само докер от Портичи, макар да ми казваха, че едно голямо семейство в Равело ще ме приеме като роден син, защото е загубило собствения си син, който приличал на мен… Не мога да направя това, защото съм грешен към себе си. Достатъчно дълго съм лъгал хората.
— Не бъди толкова строг към себе си, Паоло… Нико — каза Анжел Капел от единия стол сред стаята, тактика, измислена от собствения й мнителен баща. — Моят адвокат разговаря с хората от Белия дом…
— Нейният „адвокат“, папа! — извика по-малкият брат на актрисата. — Анжелина има адвокат!
— Basta! — каза бащата. — Може би ако работиш достатъчно упорито, ти би могъл да станеш avvocato на сестра си… Какво каза този адвокат, Анжелина?
— Това е правителствена работа, татко, всичко е в тайна. Николо прекара последните четири дни в изолация, беше разпитван от дузина служители и каза всичко, което знае. Имаше някои, които искаха да го пратят в затвора за години, но нашите закони изискват да има съд. На всеки обвинен в престъпление се гарантира адвокат за защитата му. Моят адвокат ми обеща да покани най-добрите специалисти да осигурят неговата защита. — Анжел Капел, родена Анжелина Капели, спря и се изчерви леко, усмихвайки се на Николо. — Естествено, ще бъде дадена широка гласност и, казаха ми, ще има големи неудобства за доста хора от правителството, които са помагали на тази терористка, защото са мислили, че могат да получат пари от нея.
— Наистина? — избухна Капели. — Това е incredibile142.
— Не, папа. Според твърденията на пехотинците и офицера от разузнаването те са чули как жената е заповядала Николо да бъде убит. Убит, папа!
— Madre de Dio143 — прошепна госпожа Капели, гледайки Нико. — Той е такова добро момче, може би не съвършено, но не е cattivo
