предполагаше, че очакват отрядите от Бекаа. В два часа през нощта било обявено по всички радио и телевизионни станции, че се свиква спешно заседание на кабинета. Само катастрофа, някакво ужасно събитие, държано временно в сянка, би могло да предизвика такова заседание. Хванали петима терористи, измъкващи се през един изход.
— Ами Йерусалим?
— Те са хладнокръвни. Мълчат. Просто всичко било под контрол. Смъртта на Ван Ностранд също ще бъде покрита. Някъде по пътя, може би в океана, ще бъде съобщено, че е получил инфаркт или че го е сполетял нещастен случай.
— Белият дом?
— Те поддържат версията за ремонт в Овалния кабинет, който ще затвори Белия дом за няколко седмици, елиминирайки по този начин посещенията. Ако се наложи, имат програми за ремонта от армейския инженерен корпус, както и от една частна фирма.
— Ще мине ли?
— Кой ще тръгне да противоречи? Ремито е най-подходящо. Президентът беше горе със семейството си, а експлозията вдигна много повече шум вътре, отколкото отвън.
— Били са убити хора, Тай, в цялата тази бъркотия!
— Тайните служби се движат бързо и са знаели какво точно да правят.
— Значи това е положението — каза майорът, наблюдавайки как Тайръл изпива виното на няколко глътки. Изтощението беше изписано на лицето му.
— Това е положението — съгласи се Тайръл. — Не е краят, знаеш го, само началото е. Скоро изтичанията на информация ще започнат отново и новините ще достигнат до други психопати. „Колко близо са били, тя почти успя!“ Викът „Ашкелон“ вероятно ще бъде заменен с „Баярат“, иначе известна като Доминик. Доминик Монтен. — Гласът на Хайторн трепереше, докато той пълнеше чашата си. — Надявам се, че сме научили нещо — добави той почти шепнешком.
— И какво е то?
— Знай всяка проклета брънка от твоята секретна командна верига, всеки отговорен, или захвърли всичко. Информирай обществото.
— Няма ли това да създаде объркване, дори истерия?
— Не мисля така. При война предстоящата бомбардировка се обявява чрез сирени и прожектори. Гражданите спокойно отиват към скривалищата, знаейки, че подготвените за това събитие ще направят всичко възможно, за да ги защитят. Да защитят интересите на страната. Не е много различно и тук и би могло да свърши чудесна работа. Да предположим, че ФБР в координация с ЦРУ бяха направили предаване в цялата страна по телевизията, пресконференция за тревога, обявявайки че жена и млад мъж, влезли в страната нелегално, са изпратени с мисия от долината Бекаа… и т.н., и т.н. Смяташ ли, че Доминик — Хайторн спря, дишайки тежко и стисна чашата си — Баярат щеше да се измъкне от Палм Бийч или Ню Йорк? Съмнявам се. Някъде някой наблюдателен репортер щеше да направи връзката, щеше да зададе въпроси, които преминават отвъд внимателно скалъпеното минало. Вероятно един-двама са го направили. Един мъж от „Маями Хералд“ и червенокос специалист по корупцията на име Райли.
— Може да си прав. За обявяването пред обществото, искам да кажа.
— Независимо дали съм прав или не, това беше моята препоръка за този следобед… Искам още една бутилка вино. — Тайръл кимна на келнерката, посочвайки кофичката с лед. Тя кимна и отиде до външния бар.
— Ти… — Кати започна нежно, — ти каза ли им коя е Баярат?
— Не — отговори Хайторн, бързо вдигайки мрачните си, уморени очи към Катерин. — Нямаше смисъл. Нея я няма и каквито и демони да са я обсебили, са изчезнали с нея. Следите й водеха към долината Бекаа. Всичко друго е прикритие, което можеше да навреди на хора, използвани точно както аз бях използван.
— Не споря с теб — каза Кати, поставяйки ръката си върху неговата. — Мисля, че си взел правилното решение. Моля те, не се сърди.
— Извинявам се, не се сърдя, Господ знае, не и на теб. Просто искам да се върна при чартърния бизнес и да гледам как лодката отново цепи вълните.
— Това е добър живот, нали?
— Съвършеният „балсам на Галаад“, както биха казали моите ерудирани баща и брат. — Хайторн се усмихна с напрегнато лице.
— Да, предполагам, че е… — каза Кати. — Все пак съжалявам, толкова много съжалявам за всичко, което ти се случи.
— Аз също, но няма смисъл да го утежняваме, нали? Очевидно имам талант да привличам или да съм привлечен от жени, които биват убивани — по грешни или правилни причини. Ако можех да издам рецепта за това, много разводи щяха да бъдат предотвратени.
— Това, което казваш, не е много хубаво и аз не вярвам нито за миг, че го мислиш.
— Не. Просто не се чувствам много добре. Старото преживяване се повтаряше твърде често… О, не искам да говоря за себе си — омръзнах си, много си омръзнах. Искам да говоря за теб.
— Защо?
— Защото ми е интересно, защото съм загрижен.
— Отново защо, капитан Хайторн? Защото си бил наранен? Защото аз се вълнувам за теб? Към мен можеш да се обърнеш за подкрепа, както си направил с твоята Доминик?
— Ако мислиш така, майоре — каза Тайръл, дръпвайки стола, за да стане, — този разговор е приключил.
— Сядай долу, задник такъв!
— Какво?
— Ти току-що каза думите, които исках да чуя, проклет глупчо.
— Какво съм казал, по дяволите?
— Че аз не съм Доминик или Баярат, или както й беше името. И не съм призракът на твоята Ингрид… Аз съм аз!
— Никога не съм мислил другояче…
— Трябваше да го чуя.
— О, Исусе! — каза Тайръл, седна и се облегна на стола. — Какво искаш да кажа?
— Да направиш едно-две предложения може би. Самият президент нареди да ми се даде неограничен отпуск за възстановяването ми, което, докторите казват, че ще отнеме три или четири месеца.
— Разбрах, че Пул е отказал отпуската си — каза Тайръл.
— Той нямаше къде да отиде, Тай. Въздушните сили, компютрите — това е неговият живот. Което се отнася за Джаксън, не е задължително за мен.
Хайторн бавно се придвижи напред в стола си и се облегна на масата. Очите му бяха вперени в Кати.
— Боже мой — каза той меко. — Да не би да виждам и някой друг също да изпълзява от униформата? Може би малкото дете, което е искало да стане антрополог?
— Не зная. Службите мразят ранното пенсиониране. Страната не може да си позволи текучество в армията. Просто не знам.
— А знаеш ли, че Карибите са пълни с неизследвани антропологически загадки? Например загубените колонии на индианците кибони и каури. И примитивните араваки, чиито закони да се поддържа цивилизован мир са изпреварили времето с неколкостотин години. Или воините от народа кариби, някога владели повечето от Малките Антили, които усъвършенствали партизанската тактика толкова добре, че испанските конкистадори бягали от тях като от огън. Фон Клаузевиц би го одобрил и стратегически, и психологически… Всичко това станало много преди търговията с роби. Цели цивилизации били крепени от големи тъпани, военни канута и лидери, които раздавали правосъдие от остров на остров, както пътуващите съдии от Стария запад, когато станело нужда. Тези няколко века са толкова възхитителни и толкова малко известни.
— Мили боже, ти си този, който трябва да ги изучава. Наистина се увличаш.
— О, не, аз съм човек, който седи край огъня и слуша истории, а не ги изследва. Но ти би могла.
— Ще трябва да се върна на училище, в университета.
