— Не, не е, мамо. Той идва от улицата, както много от нашите хора, които се свързват с бандити и вършат престъпления. Но за него това е вече минало. Колко докери в Италия са ходили в гимназия? Нико е ходил.
— Тогава няма ли да отиде в затвора? — попита братът на Анжелина.
— Не — отговори Анжел. — Щом се закълне, че няма да казва нищо, те ще приемат, че той е бил просто кукла, un fantoccio145, папа, на тази ужасна личност. Адвокатът е уредил документите и Нико ще ги подпише днес следобед.
— Scusa146 — каза старият Капели. Очите му бяха разширени от гняв. — Твоят приятел тук — barone-cadetto, този Паоло или Николо, говореше за много пари в Неапол, да не смятаме тези в плика, за които аз би трябвало да работя шест месеца…
— Всичко е там, папа — отговори Анжел. — Моят адвокат се свърза с банката в Неапол… Инструкциите бяха ясни. Ако Николо Монтави от Портичи, с редовни документи, поиска да ги изтегли, те ще му ги дадат. В случай на смърт те се връщат на депозиралия ги в банката. А ако и двамата не ги потърсят в срок от шест месеца, ще бъдат прехвърлени в тайна сметка в Цюрих.
— Всичко това е вярно, сеньор Капели — каза Николо. — Аз нищо не знаех за тази работа, освен че ще бъде sciarada147, игра за пари, която, да си призная, докерите от Портичи често играят.
— И ти все още можеш да вземеш тези пари?
— Не е било предвидено да стане така — отбеляза докерът. Изблик на гняв мина през лицето му и той затвори очи за миг. — Както Анжелина ви каза, тя нареди да ме убият — прибави той с кротък глас.
— Но стана точно така — възкликна Анжелина. — Моят адвокат каза, че всичко, което трябва да направим, е да отлетим до Неапол, до банката, и Нико да вземе парите.
— Вие двамата да отлетите?
— Той е innocente148, папа. Ще сбърка самолета.
— Колко пари има там?
— Един милион долара.
— Вземи твоя avvocato с теб, Анжелина — каза Анжело Капели, закривайки лицето си с вестник. — Ако твоят адвокат е като оня agente149 червеят, който ти смени името, проклинам го и него.
Скъпа Кати,
Беше чудесно да те видя вчера и да узная, че след още някои процедури ще си о’кей. Изглеждаше страхотно, между другото, но при теб това винаги е така. Пиша ти това писмо, за да не можеш да ми говориш ония неща за по-старшия офицер или да се държиш с мен, сякаш съм твоят по-малък брат, който винаги се губи в магазина. Оценявам отпуската, която ми дадоха, но истината е, че не ме е много грижа за нея. Често съм ти разказвал за моя баща, че е доста известен адвокат, но предполагам не съм ти споменал, че татко се оттегли тази година. Той не е толкова млад, Кати. Можеш спокойно да кажеш, че двамата със сестра ми сме били късни бебета, тъй като нашите бяха поне на четирийсет. Татко твърдеше, че затова аз и Сис имаме такива мозъци, защото неговият и на мама са били напълно развити, което, разбира се, не би срещнала в никоя научна студия за наследствеността. Но няма особени причини да си ходя в къщи, защото родителите ми не се задържат много там. Те пътуват из Европа като две деца, а когато им омръзне, ще отидат другаде — последния път чух за някакво място, наречено Аделаида, в Австралия, тъй като имало хубаво казино. Мама обича хазарта, а татко обича да изпие по няколко бърбъна с чужденците. Мислех да отида да видя малката си сестричка, с нея винаги сме се разбирали добре, но тя сериозно се среща с някакъв младеж. Той пък иска да я открадне от сегашната й работа, предлагайки й вицепрезидентско място. Когато й се обадих, тя каза: „Не смей да се появяваш сега, братко, защото той и на тебе ще предложи работа!“ Предполагам, че има право, Кати. Детето е добро, много изобретателно, но повечето от това, което знае, е научила от мен. Господи, аз ще бъда страхотен удар за всеки в частния сектор! О’кей, о’кей, може би малко преувеличавам, но знам достатъчно, за да стоя надалеч.
Какво да правя? Връщам се обратно в единствения дом, който имам засега, в базата. Надявам се, че няма да има проблем да се видим още веднъж, преди да си тръгна. А сега трябва да ти кажа нещо, което се отнася до теб, майоре. Вярвам, че ще си помислиш добре за тези неща, ако ме извиниш. Аз те познавам, Кати, наблюдавал съм те в продължение на пет години и няма нужда да ти казвам, че истински те обичам, но знам кога да спра. Освен това ти си може би седем или осем години по-голяма от мен и не искам да използвам предимството си — просто шега, майоре! Всичко, което искам да ти кажа, е, че ти имаш избор, какъвто аз нямам. Можеш да избереш един човек, когото уважавам, един истински мъж, защото той не мисли да го доказва. Той постъпва като истински мъж. За първи път научих това, когато убиха Чарли и бях изкаран извън релси за известно време. Но ти знаеш какво се случи тогава и доколкото си спомням, той разговаря и с тебе. Такива моменти говорят много за един човек, знаеш какво искам да кажа. За мен Тай е всичко, което се включва във фразата „офицер и джентълмен“. Както казах, той е истински мъж, макар че сигурно никога няма да ми проговори, ако му го кажа в лицето.
Винаги съм ти казвал, че си родена за въздушните сили и вероятно съм прав, но това беше преди Тай да ми каже какво си споделила с него, какво би направила, ако можеше да си позволиш да завършиш колеж. Може би ще успееш да го направиш сега, както предложи капитанът. Надявам се да помислиш за това.
От болницата ми казаха, че си получила униформата. Честно казано, мисля, че изглеждаш страхотно в рокля.
Обичам те, Кати, винаги ще те обичам. Моля те, помисли върху това, което ти написах. Всъщност аз мога да бъда един страхотен чичо на твоите деца. Колко семейства имат истински гении за помощник в домакинството? Само се шегувам, де!
Джаксън
В синята униформа на военновъздушните сили, майор Катерин Нелсън седеше в инвалидния стол сама пред една маса на терасата на болничния ресторант с изглед към Потомак. Пред нея имаше висока чаша кафе с лед. До масата, в стоманена кофичка, се изстудяваше бутилка бяло вино. Беше ранна вечер и оранжевото слънце залязваше на небето, хвърляйки дълги сенки по реката долу. Някакво движение в стъклените врати я накара да се обърне и да види фигурата на Тайръл Хайторн, който куцаше, заобикаляйки седналите посетители и пациенти, към нейната маса до парапета. Тя бързо мушна писмото на Пул в чантата си.
— Здравей — каза Тайръл, като сядаше. — Ти значително облагородяваш униформата.
— Омръзна ми болничното облекло и тъй като не можех да отида да пазарувам, Джаксън ми изпрати това от базата. Поръчах ти малко шардоне, надявам се да е добро. Тук не сервират друг алкохол.
— Така е по-добре. Стомахът ми щеше да се разбунтува.
— Като говорим за това…
— Новите шевове зарастват добре, благодаря. Стегнати са с гипс. Капитанът от охраната е по-добре. Куршумът е минал през него, но няма последствия.
— Как мина срещата?
— Опитай се да си представиш клетка, пълна с оцелоти, обикалящи в калта… Те наистина не знаят какво ги е ударило или как се е промъкнало през непробиваемата им охрана.
— Хайде, признай си, Тай, цялата стратегия беше гениална.
— Не е така, Кати. Беше гениална, защото мрежата на охраната беше така надупчена отвътре, че и гигантски камион можеше да влезе през дупките. Исусе, младежът беше във всички вестници, контесата стоеше малко на заден план, признавам, но все пак и тя беше там. Къде бяха суперразузнавателните служби, които ползват своите великолепни компютри и все нещо проверяват и препроверяват.
— Ти не се намеси достатъчно рано и Пул работеше на компютрите…
— Бих искал да повярвам това за себе си. Но и след това станаха твърде много инциденти… Пул беше на ниво, ти също, мадам. Ти беше забележителна… Както и да е, сър Джон Хауъл от Ми-6 успя да предвиди ситуациите в Белия дом. Лондон спипа четирима от съучастниците на Баярат. Останалите, ако е имало такива, са се върнали в Бекаа. Париж също постъпи изрядно. Дьозием изпрати сигнала, който се
