идиотите долу да не заиграят с противосамолетните оръдия.
— Снимаме! — викна Брандън, като отмести поглед към екрана. — Гледай, Кам! Все едно тия дървета са на стотина метра, а не на два километра и половина под нас.
— Приближавам целта — обяви Консидайн. — Успех на бомбардировачите.
— Ето ги! — изкрещя Скофийлд. — Само дето това не са руини… ние с Тогаци излязохме прави, всичко е напълно възстановено! Обърни и нека отново се върнем, Лутър.
Самолетът снижи едното крило и зави на ляво.
При второто, третото и четвъртото прелитане изброиха общо петима на територията на имението Матарезе. Две жени, един градинар, застанал сред гъсто насадени цветя и двама мъже, които се качваха в автомобил.
— Това ми е напълно достатъчно — заяви Беоулф Агът, — преминаваме към втора фаза. Сенетоса, Лутър! Ще го откриеш ли?
— Открил съм го още преди да излетим, старче.
На летище Сенетоса Скофийлд и Прайс отвориха кашоните с оборудването. Брей хвърли една камуфлажна униформа на Консидайн, пълен патрондаш и пистолет с монтиран заглушител.
— За какво са ми тия боклуци? — сопна се пилотът. — Вече си имам нови дрешки без етикети.
— За всеки случай, ако ни се наложи да потърсим помощ, а и при изключителни обстоятелства.
— Изключителните обстоятелства на нулева височина не ми се нравят. Свикнал съм да се бия във въздуха, човече.
— Съмнявам се, че ще се стигне дотам. А и освен това има известна вероятност да пристигне отряд френски командоси…
— Командоси французи! — избухна Лутър. — Вие, белите смешници направо се подигравате с един чернокож наивник.
— Не, лейтенант, погрешно ме разбра. Оттук до Порто Векио води само един път и ако тия момчета ми потрябват, на средата на пътя ще ги привикам и ще издам съответните заповеди. Настоявам да облечеш униформата просто за да не ги стреснеш.
— Ами ако аз се стресна?
— Мисли за Пенсакола, Лутър, Пенсакола — едва чуто промърмори Прайс.
— Не знам вече дали мога да се надявам да се отърва от вас.
— Този млад човек е много проницателен — отбеляза Скофийлд. — Хайде, приятели, събличайте се и слагайте униформите.
Застанали до самолета — Брандън и Прайс в камуфлажна униформа, а Консидайн притеснен от непривичното за него облекло, да не говорим за колана с втъкнати пълнители, — тримата изчакаха ръководителят-движение от малката кула да приближи.
— Добре дошли в Сенетоса, синьори — приветства ги мъжът на английски. — От вас се очаква да пристъпите към започнатата операция. Нашият екипаж ще покрие самолета ви с мрежи.
— Това необходимо ли е? — попита Лутър.
— Заповед от Лондон. Действайте, piacere25, пистата ще бъде затворена до следващо нареждане.
— Това ни устройва — рече Скофийлд. — Включете на приемане, лейтенант. Ще поддържаме връзка.
— Слушам.
Брей и Камерън поеха по пътя през хълмовете. Слънцето вече бе високо и те вървяха по края на просеката, готови всеки миг, чуят ли шум от приближаваща кола или човешка реч, да хлътнат в гората. На два пъти се наложи да се скрият. Първия път насреща им се зададе сиво боядисано рено стар модел. Между клоните на дърветата зърнаха трийсетгодишни мъж и жена, въвлечени в разгорещен спор. Втория път чуха гласове, не много далеч зад тях. Отново потърсиха прикритие в гората. Оказаха се четирима шумни тинейджъри, навярно студенти спортисти, излезли да потичат.
Когато групичката се скри от поглед, Скофийлд и Камерън отново тръгнаха по края на черния път, вече в ускорен ход. Минути по-късно се озоваха пред стръмно надолнище; отсреща, отвъд малко възвишение, се виждаше възстановеното огромно имение на барон Матарезе.
— Оттук нататък се разделяме, съгласен? — сдържано попита Беоулф Агът.
— Така ще е най-добре — отвърна Камерън. — Аз по десния фланг, ти по левия.
— Само през гората, нали?
— Естествено, няма да изскочим на пътя я.
Прайс прекоси пътя и навлезе в гората на Порто Векио, Скофийлд изчезна между дърветата отляво. И на двамата стръмният девствен склон се стори едва ли не непристъпен, дървета и диви лози се преплитаха, почвата хлътваше меко, наквасена от дъждовете. След трудното спускане следваше не по-малко трудно изкачване по стръмния излаз от тясната долина. Провериха радиовръзката, предавателите бяха настроени на нужната честота.
— Кам — прошепна Брей.
— Да — долетя кратък отговор.
— Бъди готов. Ако укреплението е еднакво от двете страни, ще се натъкнеш на стена от бодлива тел, опъната на два-три метра височина.
— Виждам я — рече Кам. — Проблясва над главата ми, все едно прецеждащи се слънчеви лъчи се отразяват в метал.
— Същото е и при мен.
— Често казано, стана ми смешно, като спомена, че си поръчал и резачки за тел. Ти какво, винаги ли успяваш всичко да предвидиш?
— А, не. На картите, съхранени от Паравачини, беше отбелязано, че имението отвсякъде е заобиколено с гори. Което изключваше да има ограда, по която тече ток или гъсто наредени аларми; дребни животинки и птици биха ги включвали през две-три секунди. Така стигнахме до логичния извод за единствената друга възможност, ерго, телена ограда.
— Радвам се, че в Харвард си понаучил нещо от латинския.
— Неблагодарник.
— Благодаря ти, мамо.
Когато и двамата проникнаха в имението, по радиопредавателите се уговориха да се срещнат в гористия фланг на изток, откъм страната на Камерън. Скофийлд се показа сред листака, на няколко стъпки от подстриганата морава; опирайки се на ръце и колене, Прайс допълзя до него.
— Италианското слънце здраво пече, дори тук — отбеляза Брандън.
— Тихо — просъска Камерън. — Погледни!
Отвъд гъсталака, на извитата алея, която минаваше пред тежката врата с бронзирани орнаменти, се появи мъж в небрежно облекло. Щом излезе отвън, бръкна за пакет цигари. От другия джоб извади запалка; личеше, че е пристрастен пушач, принуден дълго време да се въздържа, защото захапа цигарата и вдъхна дълбоко. Петнайсетина секунди по-късно към него се присъедини и жена в униформата на камериерка. И тя извади цигари от джоба на обточената с дантела престилка. Мъжът й поднесе огънче, а с другата ръка погали гърдите й. Жената се изкиска и на свой ред го опипа по слабините.
— Я как се забавляват при Матарезе — прошепна Прайс.
— По-скоро да пушат са излезли.
— Не те разбирам.
— Според проучването на Джеф, Матарайзен бил заклет враг на цигарите. Ти си бил на Кайзерграхт, да си забелязал някъде пепелник?
— Патологичен случай.
— Поне за тютюна има основание. Лекар пулмолог от Амстердам преди време го е лекувал от остро възпаление на белите дробове. Той е вътре, Кам. Интуицията не ме лъже.
— Добре е да получим потвърждение, преди да се обадим в Лондон, а Джеф в Марсилия.
— Ако изобщо се наложи.
— Брей, нито времето, нито мястото са подходящи за героични подвизи!
— Аз не съм герой, а и мразя героите. Заради тях загиват хора.
