— Нищо не говори. Заключил се е на последния етаж и току праща заповеди по тръбата. Гостите щели да пристигнат скоро след залез-слънце. След залез-слънце! Представяте ли си?
— Вече нищо не може да ме учуди — рече едрият мъжага, като се наведе и вдигна кашон вино. — Нося го направо в кухнята.
— Аз ще взема тези двата — додаде шофьорът. — Твърде тежки са за нашата крехка Роза.
Корсиканците се скриха в къщата, прислужницата се приведе да прегледа другите покупки. Внезапно Прайс изскочи от храстите, метна се на верандата и сграбчи жената за врата; подпря брадичката й, а с лявата ръка затисна устата й.
— Твой ред е! — прошепна към Скофийлд, който се бе появил на стъпалата и вече изваждаше от джоба си спрей с хлороформ. Пръсна два пъти в лицето на жената, насочил струята към ноздрите й. Тялото на Роза тутакси омекна. Камерън я завлече в храстите отдясно, сетне и двамата се скриха на предишните си места.
Корсиканците се върнаха, озадачени че прислужницата не бе ги последвала.
— Роза, къде се дяна, дявол да те вземе? — викна шофьорът, показал се на стъпалата. Този път Скофийлд изскочи от храстите, пистолетът в ръката му проблясваше на слабата светлина.
— Гъкнеш ли, ще ти е за последен път, младежо. Ще стрелям ей тук, в трапчинката под кокала.
— Какво става? — изръмжа дебелакът. — Кои сте вие?
Показа се и Камерън, готов за стрелба.
— Silenzio!30 — рече той, прибегнал до оскъдния си италиански. — Едно движение и си morto.
— Разбирам английски, синьор и не ми се ще да умирам. — Корсиканецът отстъпи назад. — Ние сме само прислуга в тая къща, нищо ценно нямаме.
— Не е това причината да сме тук — успокои го Прайс. — Нужна ни е само информация. Знаем, че собственикът на къщата е горе. Как се стига до последния етаж?
— По стълбите, синьор, как иначе?
— По предното или задното стълбище?
— И по двете. Къщата позната ли ви е?
— Няма страшно, ще я опозная. Къде е задното стълбище?
— През кухнята. То е за прислугата.
— Колко етажа са?
— Четири, синьор.
— От задното стълбище има ли излаз навън?
— Не направо.
— Аварийните изходи, къде минават и колко са на брой?
— Che?31
— Това го знам — намеси се Скофийлд. — Scala di sicurezza.
— А, si — закима корсиканецът. — Две са, синьор. От западната и от източната страна, първият за гости, вторият за прислугата.
— Откъде се стига до тях?
— На всеки етаж има заключена врата и тя води към стълбата. На стената има скрито копче, главното е в кухнята.
— Освен собственика, кои други са в къщата и къде са сега?
— Готвачът и втората прислужница… къде е Роза?
— Почива си.
— Убили сте я?
— Не съм казал, че е мъртва, казах, почива си. Къде са готвачът и втората прислужница?
— Готвачът има стая на втория етаж, над кухнята, момичето е на третия.
— Това ни е достатъчно, не мислиш ли, Брей?
— Точно и изчерпателно — кимна Скофийлд.
— Сега! — извика Прайс. Действайки в пълен синхрон, двамата едновременно опряха пистолети в телата на корсиканците и извадиха металните кутийки с газ. Задържаха дъха си, впръскаха упойващия спрей отблизо и когато телата в ръцете им се отпуснаха, те ги потътриха към тревната площадка, заградена от алеята за коли. Мъжете щяха да останат в безсъзнание поне час, в най-добрия случай три часа. — Обади се по радиото и повикай Лутър.
— Вторият авариен изход, нали, младежо? — Скофийлд извади предавателя и заговори в мембраната.
— Бързо схващаш. Щом дойде Лутър, вие двамата пазите край аварийните изходи, аз ще се погрижа за готвача и прислужницата.
— Тук съм, другарчета. — Консидайн се показа между дърветата. — Какво да правя?
— Ела — повика го Прайс. — Заобикаляш къщата от западната страна, там е един от аварийните изходи. Ако някой се опита да го използва, стреляй, но не в тялото. Не искаме ранени, още по-малко трупове.
— Ясно, братко — шепнешком потвърди Лутър.
— На мен също — обади се Брандън, като свали пистолета. Обърна се и с бързи крачки се отправи към източната страна на имението.
— Ако всичко мине гладко, ще се срещнем отново тук след десет минути — обяви Камерън и влезе в къщата.
Тръгна наляво, към източното крило, където корсиканците бяха отнесли кашоните от Бонифацио. Кухнята беше огромна, достойна за реномиран ресторант, стълбището тясно и слабо осветено, очевидно предназначено само за прислугата. Прайс се изкачи до втория етаж, в камуфлажната униформа приличаше на гущер великан, приближаващ плячката си. В коридора се изправи, изпъна тяло и се опита да прецени коя врата отдясно води към стаята над кухнята. Откри я безпогрешно, пристъпи напред, стиснал пистолета и спрея с газ. Стисна металната кутийка под мишница и направи опит да завърти топката; вратата не помръдна, очевидно беше заключена.
Отстъпи назад, премести спрея в дясната си ръка и се засили. Под тежестта и инерцията вратата поддаде, Кам се втурна вътре, задържа дъха си и натисна спрея. Слабичкият готвач се ококори уплашено, понечи да изпищи, сетне падна върху възглавниците.
Прайс излезе в коридора и си погледна часовника; разполагаше с още четири минути. Качи се на третия етаж, попадна в тесния тъмен коридор. Първото, което привлече вниманието му, бе светлината под втората врата отдясно. Мушна пистолета си в колана, хвана спрея в лявата си ръка и посегна към топката. Вратата леко се отвори и Кам бързо влезе. В стаята нямаше никой, ала на стената над леглото забеляза нещо любопитно: малък стъклен плафон, в чийто център примигваше червена светлина, придружена от тихо бръмчене, подобно на заглушен будилник. Очевидно стаята принадлежеше на избухливата Роза. Другият очевиден факт бе, че тази нощ тя отговаряше за входните врати и алармата.
Оставаха му по-малко от две минути, не искаше Скофийлд и Консидайн да си помислят, че се е натъкнал на препятствие и да си наумят някоя глупост като например да тръгнат да го търсят. Върна се в тъмния тесен коридор, оглеждайки се наляво и надясно. Тук имаше още три стаи, общо четири. Ако в къщата се спазваше някакво благоприличие, на този етаж не би трябвало да живеят мъже.
Осланяйки се на смътното предположение, че Роза е далеч по яка от другата прислужница, Прайс приближи стаята най-близо до стълбището и аварийния изход. Колкото и да бе странно — а той не беше го забелязал на оскъдната светлина, — вратата беше отворена, открехната не повече от два-три сантиметра, но отворена. Той я бутна и някой отвътре се обади.
— Padrone? Mi amore?32
Не бе необходимо човек да е полиглот, за да разбере какво казва жената.
— Si — отвърна Камерън, като приближи към леглото. Останалото отне по-малко от петнайсет секунди и когато се върна на верандата отпред, Прайс разполагаше с двайсетина секунди резерв.
— Разбирам, че проникването е било не само успешно, но и осъществено абсолютно безшумно — тихо рече Беоулф Агът.
— Прав си — отвърна Кам. — Сега вече наближава деликатната част.
— Време е за галските командоси, нали, приятелчета? — попита Лутър.
