надеждата, че добре възнаградената чистачка е изпълнила уговорката и по отношение на вратата в края на коридора. Брей бавно завъртя топката и предпазливо открехна вратата, готов да хукне, ако някоя незабелязана до този момент сигнализационна уредба неочаквано се задейства. Нищо такова не последва и след рязко завъртане той се мушна вътре, затвори вратата и запали малкото си, но мощно фенерче със син лъч. С негова помощ огледа стаята, като се стараеше да държи лъча насочен към пода, след това отиде до четирите големи прозореца, напипа шнуровете и спусна тежките завеси. Вече можеше да се заеме с претърсването.
Алистър Макдауъл беше семеен човек и явно държеше всички да знаят този факт. Внушението бе повече от натрапчиво. Върху огромното му полирано бюро се мъдреха поне двайсетина фотографии в сребърни рамки, а по полиците с книги между прозорците имаше и още. На тях се виждаха трите му деца в различни стадии на израстването си, от бебета в ръцете на майка си до юношеската им възраст. Заобиколени бяха от родителите, в среда, типична за съответната възраст: в бебешка люлка, нагласени за кръщаване, в кошарка, на люлка, на велосипед с три колела, на истински велосипед без помощните, с тенис ракета в ръка, на кон, на ветроход. Снимките ясно очертаваха историята на тъй наречения Добър живот, напълно заслужен от този богобоязлив мъж, горд със семейството, съгражданите, църквата и страната си. Трудолюбието му бе възнаградено с богатство, щастие и сигурност за бъдещето. Това беше американската мечта, път, който той следваше в упоение.
Ако подозренията на Беоулф Агът се доближаваха до истината, то Алистър Макдауъл бе един от тези, които искаха да разрушат този начин на живот, ограничавайки облагите му само в рамките на подбран елит, обслужван от легионите си последователи — разбирай, роби.
Чекмеджетата на бюрото, две от които не бяха заключени, не се опряха на щипците, но и не разкриха нещо кой знае колко полезно, освен може би работното календарче за поетите ангажименти. Скофийлд се зае да го снима страница по страница с миниатюрния си фотоапарат, което му отне петнайсетина минути. След това огледа целия офис, започвайки от неочаквано появилата се спалня зад стената вдясно, вътрешността на самия офис и накрая заседателната зала вляво, строга, но елегантна с тежката си и в същото време изчистена линия. Докато траеше тършуването, се откриха няколко неща, налагащи по- задълбочено разследване. На първо място сред тях беше сейфът в стената, скрит зад редицата подвързани с кожа томове със закони. Те бяха привлекли вниманието на Брей, понеже, независимо от прехвалените си умения в областта на управлението, Макдауъл не беше юрист.
Дебелите книги стояха там, за да впечатляват посетителите, а не за да бъдат действително ползвани като справочници. Освен това представляваха идеално прикритие за вградения в стената сейф. Другото откритие беше заключената малка ниша, която след отварянето се оказа обзаведена с компютър, очевидно последна дума на техниката, и извит пластмасов бял стол, а иначе помещението беше толкова малко, че в него нямаше място за повече от един човек. Третата находка бе махагонов картотечен шкаф с четири разположени едно над друго чекмеджета, който стоеше някак не на място под една стара английска картина, изобразяваща ловна сцена. Дизайнерът като че ли бе забравил да вгради този шкаф в стената. Последното откритие се оказа най-любопитно: върху резбования шкаф от черешово дърво стоеше голяма, незакрепена за плота музикална кутия, чиято цена несъмнено се въртеше някъде около трийсет хиляди долара, ако не и много по-високо.
Това, което разпали любопитството на Брей, обаче, беше необикновеното съдържание на заключения шкаф, който на свой ред бе подложен на действието на ловките щипци. Вътре имаше самостоятелна електронна машина, която обаче не беше компютър, и бе създадена явно с едно-единствено предназначение. Беоулф Агът веднага го разпозна, клавишите като на пишеща машина, както и четирите последователни цилиндъра, които се въртяха напред и назад, бавно, сякаш неотменимо, докато всичките се синхронизират и спрат — тогава изплъзващият се отговор е намерен и шифърът разбит. Това бе дешифриращо устройство, изработено на принципа на конвертора, който бе разбил прословутата „Енигма“, кодиращата машина на германското върховно командване, която то бе използвало, за да изпраща съобщенията си по време на Втората световна война.
Единственото по-съвременно допълнение към тази машина явно беше узурпирано от компютъра. Вместо лист хартия, който да излиза от най-долния валяк, в горния край на устройството имаше монтирано малко екранче. Скофийлд си припомни ранните години в Лондон, как, докато работеше за Британското разузнаване, го бяха увлекли историите за разбиването на „Енигма“. Негов колега, англичанин, го бе завел в един от филиалите им в Оксфорд — близостта с университета предоставяше богати възможности за непосредствена научно-изследователска работа, — където видяха осъвременена версия на дешифриращата машина в действие.
— Напиши думата „аардварк“ — бе рекъл младият тогава служител от МИ-5 на име Уотърс.
Брей го направи и на екрана незабавно се появиха думите РАЗКАРАЙ СЕ, ПЕДЕРАСТ.
— Боя се, че някои от нашите студенти имат особено чувство за хумор — бе продължил Джефри Уотърс с хитра усмивка. — Сега напиши „Ябълката пада далеч от дървото.“
Скофийлд отново написа каквото му бе казано, но този път на екрана се появи по-цивилизован надпис. СРЕЩАТА ПОТВЪРДЕНА ЩУТГАРТ СПОРЕД ПРЕДВАРИТЕЛНАТА УГОВОРКА.
— Това е действително съобщение, което прихванахме. Изпратено бе до Щази в Източен Берлин от внедрена къртица, която разкрихме миналата седмица във Външно министерство.
— И какво стана?
— О, той замина за Щутгарт без проблеми, но се страхувам, че не се върна оттам. Едно от нашите момчета отвъд Стената предало на Щази, че онзи играе двойна игра.
Брандън намери копчето и включи личното декодиращо устройство на Алистър Макдауъл. Какво толкова, по дяволите, и той написа „аардварк“. На екрана се появи надпис ДАННИТЕ НЕДОСТАТЪЧНИ. Американският апарат беше поне по-възпитан. След това написа изречението „Ябълката пада далеч от дървото.“ Екранът избледня, цилиндрите се завъртяха и ето че накрая спряха. Появи се надпис: НЕОБХОДИМИ ОЩЕ ДАННИ — НУЛЕВА НАХОДКА. Дърветата и падащите ябълки явно не бяха на мода сред криптографите. Скофийлд извади фотоапарата си и направи няколко снимки на машината с надеждата, че ще успеят да открият производителя. Който и да бе той, навярно работеше за военните или разузнаването, които се занимаваха с най-строго засекретени материали. По жаргона на техния занаят — не би било невъзможно.
Брей се върна до шкафа и включи лампиона. Чекмеджетата бяха четири, той придърпа един стол и започна от най-долното, което съдържаше материали с буквите от T до Z, седем разделителя със съответната буква, между които беше пълно с папки.
Изчитането им бе не само трудоемко, но и смазващо скучно. Огромната част от кореспонденцията и книжата на Алистър Макдауъл се отнасяше до придобиване, възможни линии на придобиване, маркетингови стратегии, бюджети, маржове на печалбата и възможности тя да бъде увеличена. По-малко място заемаха по-маловажни документи, като копия от лицемерни речи за пред Ротариански клубове, търговски камари, симпозиуми на компанията и професионални сбирки, както и писма до разни политици, също толкова лицемерни, заедно с още няколко до директорите на разни частни училища (явно отрочетата на Макдауъл не бяха чак толкова примерни и чистички). Тук присъстваше и богата колекция бележки от президента на компанията, свързани с минали и настоящи преговори, където основните моменти бяха повдигнати в курсив. Очите на Скофийлд вече се замъгляваха, умът му бе напълно притъпен от досадното еднообразие в тези папки. И така до буквата Q — под необяснимото заглавие „Уравнения на коефициентната група“.
Какво означаваше това? Що за израз беше „уравнения на коефициентната група“? В този раздел имаше пет папки, изпълнени с ръкописни цифри и знаци, формули от различен характер, но Брей си нямаше и понятие какво означаваха те. Въпреки всичко инстинктите му от преди много години задействаха. Явно тези знаци означаваха нещо, което Алистър Макдауъл не желаеше никой друг да разбере. Иначе на всяка страница щеше да има заглавие, описание — макар и кратко — на съдържанието. Нищо такова обаче нямаше.
Скофийлд знаеше, че коефициент е математически термин, както и уравнение, но какво общо имаше тук групата? Той се огледа из офиса с надеждата да открие речник. Такъв, естествено, се намери, на долната полица на библиотечката. Той го отнесе до бюрото и хвърли поглед към прозорците, за да се увери, че завесите са плътно спуснати, сетне включи настолната лампа на Макдауъл. Отвори речника и запрелиства страниците докато намери следното:
