Амстердам?
— Точно това е номерът, Жмичка. Ще им кажа, че Амстердам може да бъде сполетян от съдбата на Уичита и моят съвет като новоизлюпен голям играч е да стоят далеч от Амстердам, на всяка цена, защото достатъчно вече поразии са направили.
— Въпросът е дали ще ти повярват, Брей?
— Любов моя, ние с Таленков пропиляхме години да тренираме зловредните си умения за такива моменти. Думите все едно ще ги казваме и двамата. Ще се хванат, за Бога!
В Лох Торидън, Шотландия, настъпваше утрото; решетестото прозорче в малката трапезария в кръчмата бе обърнато към покритите с роса полета, възкачващи се към Хайленд Хилс. Чиниите от закуската бяха раздигнати, сервираха две големи кани кафе и чай за седящите около масата. Това бяха Лезли Монтроуз и синът й, Камерън Прайс, Лутър Консидайн. До този момент бяха звучали обяснения, изчерпателни, доколкото позволяваха обстоятелствата.
— Изглежда налудничаво — рече пилотът.
— Такива са фактите — отвърна Прайс.
— Сигурни ли сте, че и аз трябва да бъда посветен? — попита Консидайн.
— Навярно не. От друга страна, необичайната гаранция за теб дойде от човек, с когото никой не би се наел да спори…
— А, сега вече разбирам. Заместник-директорът от ЦРУ, нали говорих с него. Шийлдс се казва, ако не се лъжа.
— Не, не е това голямата клечка.
— Кой тогава?
— Твоят млад приятел, Монтроуз младши, на когото си се натъкнал в Манама.
— Джейми? — Консидайн се извърна да погледне момчето. — По дяволите, какво си направил, малкият?
— Без теб, Лутър, досега да са ме заровили в пясъците някъде в Бахрейн. Имаш право да знаеш защо рискува да те понижат в обикновен юнга, нима си забравил?… Пък и като станеш адмирал, може да ми помогнеш да ме вземат летец във военноморския флот като баща ми.
— Не знам дали да ти благодаря, или да побегна като страхливец оттук! Цялата тая история ми идва височко. Световна конспирация да готви заграбването на половината от световното богатство…
— Останалото следва, лейтенант — прекъсна го Лезли Монтроуз. — Средствата са корупция и страх. Ние със сина ми бяхме незначително звено в замисъла да бъде убит един човек, който познава историята на Матарезе и навярно би могъл да открие връзките с настоящето.
— Добре де, това Мата…, за което непрестанно говорите. Какво означава то, подполковник?
— Всичко започва от едно име, Лутър — отвърна Прайс, — от един корсиканец, чиито първоначални идеи се превръщат в основа на световна организация, далеч по-мощна от мафията.
— Както казах, тая височина ми идва твърде много.
— На нас също, лейтенант — рече Лезли. — Никой от нас не е бил подготвен, нито би могъл да бъде обучен. Всеки прави каквото може в своята собствена сфера и се надява, с Божията помощ, че тези над нас ще вземат правилните решения.
Консидайн поклати глава в недоумение.
— А сега какво ще правим?
— Очакваме инструкции от Франк Шийлдс — отвърна Камерън.
— От Перегрин? — попита Лезли.
— Не, намират се в Ню Йорк.
— Защо в Ню Йорк?
— Скофийлд е измислил сценарий, за който смята, че ще ни донесе успех. Струва си поне да се опита. Джеф Уотърс подготвя същата стратегия във Великобритания, извън Лондон.
— Я почакай! — възкликна чернокожият офицер с пламнали тъмни очи. — И това ли трябва да ми е ясно?… Кой е този Скофийлд, за какъв сценарий става въпрос, и накрая кой е Уотърс в Лондон?
— Добра памет имаш за имена — похвали го Монтроуз.
— Когато при всеки полет се ровиш в десетки карти на височина девет хиляди метра, започваш да свикваш, мадам… подполковник.
— Нали ти казах, мамо, някой ден може и адмирал да стане.
— Благодаря, Джейми, теб пък могат да те приберат в някой център за малолетни.
Телефонът, монтиран от човека на МИ-5, издрънча. Вдигна Камерън Прайс.
— Моля?
— Тук Уотърс, от Лондон. Чиста линия, подсигурена в двете посоки. Как е при вас?
— Побъркваме се, а вие?
— И при нас е същото, приятелю. Подготвяме стратегическата разработка на Беоулф Агът, но ще отнеме поне ден-два, и то ако се опазим от проникване. Поне за този разговор съм сигурен, че не се подслушва.
— Помолил си тук-там да ти съдействат, разбирам — рече Кам. — Какво искаш да направим ние? Къде да се установим?
— Вашият американски пилот наблизо ли е?
— Тук е до мен.
— Питай го дали може да управлява нисколетящ турбовитлов самолет.
На въпроса Консидайн отвърна:
— Разрешено ми е да управлявам всичко, което може да се отлепи от земята, евентуално изключение прави космическият кораб, който сигурно също няма да ми се опре.
— Чу ли го?
— Съвсем ясно, и това е добре. След два часа един стар като модел, но напълно подновен „Бристъл Фрейтър“, не машина, а работен кон с два двигателя, ще се приземи на летището в Лох Торидън. Всички трябва да се натоварите.
— Къде отиваме?
— Запечатаните инструкции ще отворите, след като излетите в точния час, отбелязан върху плика.
— Това са глупости, Джеф!
— Сърди се на Беоулф Агът, приятелю. Нещо го плашат радарите.
В Марсилия часът бе 5,30 сутринта, първите лъчи на зората едва пробиваха млечното небесно покривало над бавно пробуждащия се град. Групички докери с тежки стъпки се влачеха по кейовете, чуваха се първите нестройни звуци на задвижваните машини. Ян ван дер Меер Матарайзен бе сам в кабинета си, облекчението, споходило го след оттеглянето на Джулиан Гуидероне, внезапно бе разтърсено от новината от Лондон.
— Имате ли обяснение за подобна некомпетентност? — заплашително процеди той в мембраната на обезопасения си телефон.
— Не вярвам някой друг да би се справил по-добре — отвърна гласът от Великобритания, женски глас, който звучеше категорично, с аристократична превзетост.
— В това не можем да бъдем сигурни, нали?
— Аз поне съм сигурна, а и определено не приемам забележката ти.
— Не я приемай, щом те обижда, но по всичко личи, че отговаря на истината.
— Това едва ли е много любезно, Ян. Нито пък справедливо.
— Съжалявам, Аманда, много трудности възникват…
— Да взема ли самолет за Амстердам, за да се опитам да облекча положението ти?
— Не съм в Амстердам, в Марсилия съм.
— Наистина не се спираш на едно място, а, скъпи? Защо Марсилия?
— Така се наложи.
— Заради Джулиан, нали? За него Марсилия е третият или може би четвъртият му дом. Този там най- малко ми допадаше, хората, които го посещаваха, бяха ужасни грубияни.
