— Ангелус Домини.
— Ангелус Домини, чадо божие. — Шепотът иззад черната завеса беше рязък. — Щастливи ли са дните ти?
— Направени са щастливи…
— Много добре — прекъсна го силуетът. — Какво си ми донесъл? Търпението ми е пред изчерпване. Плащам хиляди, стотици хиляди за некомпетентност и провали. Какво стана в Монруж? Кой е отговорен за лъжите, дошли от посолството на Монтен? Кой ги е приел?
— „Оберж дю Коан“ е било клопка, но не за да ги убият. Трудно е да се разбере за какво точно става дума. Дори онзи аташе Корбелие да е повтарял лъжи, хората ни са убедени, че не е подозирал това. Жената го е измамила.
— Каин го е измамил! Борн проследява всеки наш източник и го захранва с фалшива информация, като по този начин го разобличава и изважда на бял свят. Но защо? За кого? Ние вече знаем кой е той и какъв е, а той не изпраща информацията във Вашингтон. Отказва да се покаже.
— Мога да ви предложа възможен отговор — каза просякът. — Ще трябва да се върна много години назад. Възможно е да действа без каквато и да е намеса на шефовете си. В американското разузнаване има доста такива автократи, които рядко съгласуват напълно действията си едни с други. В дните на студената война се печелеха твърде много пари, като информацията се продаваше по три или четири пъти на едни и същи централи. Може би Каин изчаква, докато не прецени, че е останал само един възможен начин на действие и шефовете му няма да се карат за всевъзможни стратегии.
— Възрастта не е притъпила чувството ти за маневреност, стари приятелю. Ето затова повиках точно теб.
— Или може би — продължи просякът, — той наистина ги е предал. Случва се.
— Не съм съвсем съгласен, но няма никакво значение. Вашингтон мисли така. Монаха е мъртъв, всички в „Тредстоун“ са мъртви. Каин е обвинен в тяхното убийство.
— Монаха ли? Едно име от миналото; той развиваше активна дейност в Берлин и Виена. Ние го познавахме, но от разстояние и така бе по-добре за нас. Ето ти го отговора, Карлос. Типично за стила на Монаха е да съкращава броя на посветените до възможния минимум. Винаги се е ръководил от теорията, че сред хората има чужди шпиони и компрометирани типове. Сигурно е наредил на Каин да докладва само на него. Това би обяснило объркването във Вашингтон и шестмесечното мълчание.
— А ще обясни ли нашето? За цели шест месеца нито дума, никаква активност.
— Съвпадение на случайности. Болест, изтощение, завръщане за нови тренировки. А може да е с единствената цел да обърка противника. Монаха си има цяла торба с хитрини.
— Да, но преди да умре, е казал на един от съмишлениците си, че не знае какво се е случило. Че даже не бил сигурен дали човекът е Каин.
— Кой е въпросният съмишленик?
— Нарича се Жилет. Бил е наш човек, но Абът не е знаел.
— Ето още едно възможно обяснение. Монаха усещаше инстинктивно такива хора. Във Виена говореха, че Дейвид Абът не би се доверил на Христос в планината, а би потърсил хлебарница.
— Възможно е. Думите ти ме успокояват. Търсиш неща, за които останалите и не помислят.
— Опитът ми е доста по-богат. Едно време бях човек с положение. Но за нещастие си пропилях парите.
— Ти и сега правиш същото, човече.
— Аз съм един нехранимайко, какво друго да ти кажа?
— Очевидно нищо друго.
— Ти си изключително проницателен, Карлос. Трябваше да се познаваме навремето.
— Не изпадай в прекалена самоувереност.
— Винаги съм бил самоуверен. Знаеш, че знам, че винаги можеш да ми отнемеш живота, стига да решиш, така че явно съм ценен. И не само със своя опит.
— Какво имаш да ми казваш?
— Може да не е кой знае какво, но все пак е нещо. Сложих си прилични дрехи и прекарах деня в „Оберж дю Коан“. Там имаше един мъж, много дебел — когото бяха разпитвали в Сюрте, но не му бяха обърнали внимание. Очите му много шареха насам-натам. И прекалено много се потеше. Поговорих си с него и му показах лична карта от НАТО — извадих си я навремето, през петдесетте години. Оказа се, че снощи в три часа през нощта дал колата си назаем. На някакъв рус мъж, придружен от жена. Описанието съвпада със снимката от Аржантьой.
— Наел ли я е?
— Предполагам. Колата е трябвало да бъде върната от жената в срок от един ден.
— Ще има да чака.
— Разбира се, но това поражда въпроси, не е ли така? Защо Каин ще си създава неприятности, като се сдобива по такъв начин с кола?
— За да се отдалечи възможно най-бързо и възможно най-много.
— В такъв случай информацията ми няма никаква стойност — възрази просякът. — Но съществуват много други начини да се пътува по-бързо и с по-малко рискове. Борн едва ли би се доверил на някакъв алчен нощен администратор, който като нищо би потърсил награда от Сюрте или от другиго.
— Какво предлагаш?
— Мисля, че Борн е взел колата по простата причина, че е искал да последва някого тук в Париж. Без да спира на обществени места, където би могъл да бъде забелязан; без да се занимава с коли под наем, които могат да бъдат проследени или разни неуловими таксита. Вместо това една елементарна смяна на регистрационните номера и ето ти незабележимо черно рено в задръстените улици на града. Откъде да започнеш да го търсиш, а?
Силуетът се обърна.
— Онази Лавие — изрече меко терористът. — И всеки друг, който той подозира в „Ле Класик“. То е единственото място, откъдето би могъл да започне. Ще ги поставим под наблюдение и до няколко дни, а може и часове, ще се появи безлично черно рено и така ще го спипаме. Имаш ли пълното описание на колата?
— Дори трите вдлъбнатини от лявата част на задната броня.
— Добре. Разпространи го сред останалите старци. Претършувайте всички улици, гаражи и паркинги. Онзи, който го засече, няма да има нужда да си търси повече работа.
— Щом заговорихме за тези работи…
В тясната цепнатина между ръба на завесата и облицовката на рамката се плъзна плик.
— Считай го за предплата, ако теорията ти се окаже вярна.
— Аз съм прав, Карлос.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото Каин прави същото, което би направил ти. Което бих направил аз — едно време. Не бива да го подценяваме.
— Той трябва да бъде убит — процеди през зъби терористът. — Има симетрия в датите. След няколко дни е двайсет и пети март. На 25-и март 1968 година Джейсън Борн е бил екзекутиран в джунглите на Там Куан. Сега, години по-късно — малко преди същата дата, се търси един друг Джейсън Борн, а американците желаят да го видят убит. Точно толкова, колкото и ние. Чудя се кой този път ще натисне пръв спусъка.
— Има ли значение?
— Искам го за себе си — прошепна силуетът. — Той никога не е бил истински и това е престъплението му спрямо мен. Кажи на старците, ако някой го открие, да се обади в Парк Монсо, но да не предприема нищо! Искам да е жив до двайсет и пети март. А на въпросната дата сам ще го екзекутирам и ще подхвърля тялото му на американците.
— Ще бъде незабавно разпространено.
— Ангелус Домини, чадо божие.
— Ангелус Домини — каза просякът.
