26.
Старият воин тръгна мълчаливо до по-младия мъж по огряната от лунна светлина пътека в Булонския лес. И двамата мълчаха, защото вече си бяха казали много неща — признания, предизвикателства — отречени и отново потвърдени. Вилие трябваше да реагира и да анализира, да приема или да отхвърля напълно всичко, което беше чул. Животът му би бил много по-поносим, ако можеше в гнева си да нанесе ответен удар, да атакува лъжата и да намери отново душевен покой. Беше войник и противоречеше на характера му да отвърне глава встрани.
У младия мъж имаше прекалено много истина. В очите му, в гласа му, във всеки негов жест, който молеше за разбиране. Безименният мъж не лъжеше. В къщата на Вилие имаше предател. Това обясняваше много неща, за които генералът не се бе осмелявал да запита сам себе си преди. На възрастният мъж му идваше да закрещи.
А на мъжа без памет не му се наложи да се променя много или да се представя за съвсем различен човек; нямаше нужда да разчита на хамелеона. Разказът му беше убедителен, защото в основната си част почиваше на истината. Трябваше да намери Карлос и да разбере какво знае той. За него нямаше живот, ако не успееше да го направи. Нямаше, и това всъщност беше всичко, което имаше да каже. Не спомена нито Мари Сен-Жак, нито Ил дю Пор Ноар или посланията, изпратени от непознат човек, или непознати хора. Не каза нито дума за подвижната празна черупка, която можеше да бъде, но можеше и да не бъде някой, бил или не бил преди — който дори не можеше да е сигурен, че отломките от памет са наистина негови. Да, нито дума не бе изречена за тези неща.
Вместо това той изреди всичко, известно му за терориста на име Карлос. Информацията бе толкова внушителна, че по едно време Вилие го загледа с интерес — разпозна факти от много висока класа и бе шокиран от новите и смайващи данни, които бяха в съзвучие с поне още дузина теории, но които ушите му никога не бяха чували толкова ужасяващо ясно преди. Благодарение на сина си генералът бе получил достъп до най-секретните досиета на Карлос в страната, но нищо в тях не можеше да се сравнява с фактите, изложени му от младия човек.
— Жената, с която сте говорили в Аржантьой, притежателката на моя домашен телефон и същата, която е признала пред вас, че е куриер…
— Името й е Лавие — прекъсна го Борн.
Генералът замълча.
— Благодаря ви… Тя е разбрала какъв сте; накарала е да ви снимат.
— Да.
— А преди нямаха ли ваша снимка?
— Не.
— Значи както вие търсите Карлос, така на свой ред той търси вас. Но вие нямате снимка; само познавате двама куриери; единият от които беше в къщата ми.
— Да.
— И разговаряше с жена ми.
— Да.
Генералът се обърна настрана и замълча.
Стигнаха до края на пътеката, където имаше миниатюрно езеро. Около него беше посипан бял чакъл, бреговете, отстоящи на четири-пет метра един от друг, обграждаха водата като почетна стража, заобиколила гроб от черен мрамор. Стигнаха до втората пейка. Вилие наруши мълчанието.
— Бих желал да поседна — каза. — С възрастта намалява и енергията. Това често ме безпокои.
— А не би трябвало. — Борн приседна до него.
— Не би трябвало — съгласи се генералът. — Но е така. — Замълча за малко и после добави тихо. — Най-често, когато съм в компанията на жена ми.
— Не е необходимо — възпротиви се Джейсън.
— Не ме разбрахте правилно. — Възрастният мъж се обърна към по-младия. — Не става въпрос за леглото. Понякога настъпват моменти, когато се налага да ограничавам активността си — напускам по-рано някоя официална вечеря, отсъствам от уикендите на Средиземноморието или отказвам да прекарам няколко дни на Гстаадските възвишения.
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Аз и жена ми често сме разделени. В много отношения ние живеем съвсем отделно, но изпитваме удоволствие, естествено, когато се занимаваме един с друг.
— Все още не ви разбирам.
— Трябва ли още да се унижавам? — попита Вилие. — Когато възрастен мъж намери привлекателна млада жена, готова да сподели живота му, много неща стават понятни, но някои не от пръв поглед. Разбира се, съществува финансова осигуреност, а в моя случай и известно обществено положение. Задоволяване на всички материални потребности, достъп до висшето общество, запознанства с отбрани хора; това е лесно за разбиране. В замяна на тези неща получаваш красива компаньонка вкъщи, гордееш се с нея, когато си сред други хора — един вид непресъхваща мъжка сила, както и си е всъщност. Но винаги те гложди съмнение — старият воин замълча; не му беше лесно да продължи. — Няма ли да си намери любовник? — продължи тихо. — Дали не копнее за младо стегнато тяло, къде-къде по-подхождащо на нейното? Ако стане, приемаш го, дори, струва ми се, се чувстваш облекчен и се надяваш, за бога, поне да е дискретна. Защото депутат със съпруга-прелюбодейка губи избирателите си много по-бързо от пристрастен към пиенето например, защото това означава, че изобщо не умее да упражнява контрол… Терзаят го и други притеснения. Дали тя няма да използва името му за непочтени цели? Да заклеймиш публично някой противник, над когото се опитваш да се наложиш? Младите често залитат в една или друга крайност; те са пробивни и рискуват безразсъдно… Но съществува и едно залегнало съмнение, което не може да се преживее, ако бъде доказано. И това е дали тя не е част от някакъв замисъл. И то от самото начало.
— Значи сте го почувствали? — каза тихо Джейсън.
— Чувствата не са действителност! — изстреля яростно в отговор старецът. — Те нямат място, когато наблюдаваш бойното поле.
— Тогава защо ми разказвате всичко това?
Вилие отметна назад глава и отново я отпусна, а погледът му се прикова във водата.
— Това, което и двамата видяхме тази вечер, може да се обясни съвсем просто. Моля се да е така и ще й дам каквато иска възможност да го докаже. — Възрастният мъж пак замълча. — Но сърцето ми усеща, че няма такава. Разбрах го в мига, когато споменахте „Ле Класик“. Погледнах към своя дом през улицата и внезапно доста неща си дойдоха болезнено на мястото. От два часа насам се опитвам да играя ролята на защитник на дявола; не виждам смисъл да продължавам. Преди да се появи тя, го виждаше синът ми.
— Но нали казахте, че се доверявате на преценките й. И че тя много ви помага.
— Така е. Виждате ли, аз исках да й се доверя, отчаяно исках да й имам доверие. Най-лесното на света е да убедиш сам себе си в собствената си правота. Да остаряваш невинаги значи да поумняваш.
— Кое е това, което си дойде на мястото?
— Голямата помощ, която тя ми оказваше и голямото доверие, което й имах. — Вилие се обърна и погледна Джейсън. — Вие знаете невероятно много за Карлос. Аз съм изучавал въпросните досиета по- задълбочено и старателно от всеки, защото повече от всеки на света бих желал да го видя заловен и екзекутиран със собствените ми ръце. И въпреки, че са огромни, досиетата не се доближават до това, което вие знаете. Но ви занимават основно убийствата и терористичните му методи. И пренебрегвате другата страна на Карлос. Защото той продава не само оръжието си, а и тайните на една страна.
— Знам — каза Борн. — Но не тази страна е…
— Например — продължи генералът, все едно не го бе чул. — Аз имам достъп до определени документи, имащи отношение към военната и ядрената отбрана на Франция. Май че само още петима души — всеки от които е извън подозрение — имат достъп до тях. И въпреки всичко научаваме вбесяващо редовно, че Москва е узнала това, Вашингтон — онова, а Пекин — нещо трето.
— Вие сте го разисквали със съпругата си?! — попита изненадано Борн.
— Разбира се че не. Когато нося такива документи вкъщи, ги съхранявам в един сейф в кабинета си. Никой не може да влезе в тази стая в мое отсъствие. Само един човек има ключ, само един човек знае къде
