— Никой не ме претърси.
— Асансьорът е извършил тази полезна работа. От четири различни ъгъла. Ако бяхте въоръжен, машината щеше да спре между първия и втория етаж.
— Предвидили сте всичко.
— Вършим си работата.
Телефонът иззвъня. Апфел вдигна слушалката.
— Да?… Влезте. — Банкерът погледна клиента си. — Данните на вашата сметка са тук.
— Това се казва експедитивност.
— Хер Кьониг я е подписал преди няколко минути. Той просто чакаше резултата от скенера. — Апфел отвори чекмедже и извади връзка ключове. — Сигурен съм, че е разочарован. Беше абсолютно уверен, че нещо не е наред.
Стоманената врата се отвори и банкерът влезе с черен метален контейнер. Постави го на бюрото до една полица с бутилка перие и две чаши.
— Приятно ли прекарвате в Цюрих? — попита той, явно за да запълни мълчанието.
— Да, доста. Стаята ми е с изглед към езерото. Гледката е хубава, много тиха, спокойна.
— Прекрасно — каза Апфел, наливайки чаша перие за клиента си. Хер Кьониг излезе. Вратата се затвори и банкерът се върна към работата си.
— Вашата сметка, сър — каза той, подбирайки един ключ от връзката. — Мога ли да отключа сейфа или предпочитате да го направите сам?
— Продължавайте. Отворете го.
Банкерът го погледна.
— Казах да отключа, не да отворя. Това нито е моя привилегия, нито мога да поема отговорността.
— Защо?
— В случай че вашата самоличност е отбелязана, в работата ми не влиза да съм осведомен кой сте.
— Ами ако поискам да прехвърля бизнеса си? Да прехвърля пари или да ги изпратя някому?
— Това може да се уреди само с вашия подпис в цифри върху нареждане за изтегляне на парите.
— Или да ги прехвърля в друга банка — извън Швейцария? За свое лично ползване.
— Тогава ще е необходимо име. При тези обстоятелства ще бъде моя привилегия, както и отговорност да знам вашата самоличност.
— Отворете го.
Служителят го направи. Пациентът на д-р Уошбърн пое дълбоко въздух и остра болка прониза стомаха му. Апфел извади няколко изписани листа, подвързани в папка с нестандартен размер. Очите му на банкер пробягаха по дясната колона в горната страница, банкерското изражение на лицето му остана непроменено, но не съвсем. Долната му устна се издаде леко напред, почти незабележимо увеличавайки ъгълчето на устата му. Той се наведе напред и подаде страниците на притежателя им.
След фирмения знак на Гемайншафт напечатаните на машина думи бяха на английски, очевидно на езика на клиента:
Сметка: нула — седем — седемнайсет — двайсет — нула — четиринайсет — двайсет и шест — нула.
Име: Тайна според официални инструкции на притежателя: Съхранява се запечатано отделно.
Текущи фондове на депозит… 11 850 000 франка.
Пациентът издиша бавно, взирайки се в буквите. Мислеше, че е подготвен за всякакви изненади. Това беше по-страшно от всичко, което беше изпитал през последните пет месеца. По груба сметка сумата надхвърляше четири милиона щатски долара.
$ 4 000 000,00!
Как? Защо?
Контролирайки започващото треперене на ръцете, той разлисти разписките. Бяха много, сумите необичайни, нито една по-малка от 300 000 франка. Депозитите влизаха на всеки пет до осем седмици от двайсет и три месеца насам. Той стигна до разписката на дъното, първата. Беше трансфер от банка в Сингапур и най-голямата единична вноска. Два милиона и седемстотин хиляди малайзийски долара, обърнати в 5 175 000 швейцарски франка.
Под последната разписка видя ръба на отделен плик, доста по-малък от самата страница. Вдигна хартията. Пликът беше обрамчен с черна лента, отгоре имаше напечатани думи.
Самоличност: Тайна на притежателя.
Съгласно ограниченията: Достъп — регистриран служител, „Тредстоун Седемдесет и едно“.
Приносител ще представи писмени инструкции от притежателя. Подлежи на проверка.
— Бих желал да отворя това — каза клиентът.
— То е ваша собственост — отговори Апфел. — Мога да ви уверя, че не е докосвано.
Пациентът извади плика и го обърна. Беше запечатан с фирмения знак на Гемайншафт на няколко места. Никоя от буквите не беше разместена. Разпечата го, извади картата и прочете:
Притежател: Джейсън Чарлс Борн
Адрес: Нерегистриран
Гражданство: Съединени американски щати
Джейсън Чарлс Борн
Джейсън
Дж. означаваше Джейсън! Името му беше Джейсън Борн, Борн не означаваше нищо, Дж. Борн също не му говореше нищо, но комбинацията Джейсън и Борн бе на мястото си в някакъв неясен механизъм. Можеше да го приеме. Беше го приел. Той беше Джейсън Чарлс Борн, американец. Почувства гърдите си да пулсират, вибрацията в ушите му беше оглушаваща, болката в стомаха още по-остра. Какво беше това? Защо имаше чувството, че отново се гмурва в мрака, отново в черните води?
— Нещо не е наред ли? — попита Валтер Апфел.
Нещо не е наред ли, хер Борн?
— Не, всичко е наред. Моето име е Борн. Джейсън Борн.
Крещеше ли? Или шепнеше? Не можеше да каже.
— Привилегия е за мен да го знам, мистър Борн. Вашата самоличност ще остане в тайна. Имате думата на служител от Гемайншафтбанк.
— Благодаря ви. Сега, страхувам се, ще трябва да прехвърля доста голяма част от тези пари и ще ми е необходима вашата помощ.
— Отново моя привилегия. Ще бъда щастлив да ви помогна с всякакъв съвет или услуга.
Борн протегна ръка към чашата с перие.
Стоманената врата на офиса на Апфел се затвори зад него. След няколко секунди той щеше да излезе от обзаведената с вкус чакалня-клетка към приемната и оттам към асансьорите. След няколко минути щеше да бъде на Банхофщрасе с име, много пари и с нещо малко повече, освен страх и объркване.
Беше го направил. На д-р Уошбърн беше заплатено предостатъчно в сравнение с цената на живота, който беше спасил. Телеграфен трансфер на сумата от 3 000 000 швейцарски франка беше изпратена на банка в Марсилия, депозиран в кодирана сметка, която щеше да намери пътя си към единствения доктор на Ил дю Пор Ноар. Името Уошбърн изобщо нямаше да се използва или споменава. Това, което Уошбърн трябваше да направи, беше да отиде до Марсилия, да съобщи кода и парите щяха да са негови. Борн се усмихна на себе си, като си представи изражението на лицето на Уошбърн при получаването на парите. Ексцентричният алкохолизиран доктор щеше безкрайно много да се зарадва на десет-петнайсет хиляди лири стерлинги; а притежаваше повече от един милион щатски долара. Това щеше да осигури възстановяването му или окончателното му пропадане. Изборът беше негов, негов проблем.
Втори трансфер от 4 000 000 франка беше изпратен в една банка в Париж, на Рю Мадлен, депозиран на името на Джейсън Ч. Борн. Този трансфер щеше да се експедира от куриера на Гемайншафт, който пътуваше два пъти седмично, карти с подпис в три екземпляра щяха да придружават документите. Хер Кьониг беше уверил шефа и клиента си, че документите ще пристигнат в Париж до три дни.
