номер. Първият е бил отменен.
— Обяснете ми по-подробно.
Д’Амакур се наклони напред.
— Куриерът на банката днес донесе фотокопие на оригиналния фиш. Беше запечатан в черен плик и приет и подписан от главния пазител на архива. Картата вътре бе подписана за валидност от партньор на Гемайншафт и заверена от обичайния швейцарски нотариус; инструкциите бяха прости и съвършено ясни. По всички въпроси, отнасящи се до сметката на Джейсън Ч. Борн, трябваше да се проведе разговор през океана с Щатите и да се дадат сведения за всички подробности… Тук картата бе променена, номерът в Ню Йорк отменен и заменен с парижки номер с инициали.
— Ню Йорк? — прекъсна го Борн. — Как разбрахте, че е Ню Йорк?
— Кодът бе записан отделно от другия номер, на разстояние от него. Той оставаше валиден. Две-едно- две. В качеството си на вицепрезидент по задграничните въпроси провеждам такива разговори всекидневно.
— Фалшификацията не е много уместна.
— Възможно е. Може да са я направили прибързано или без внимателно предварително обмисляне. От друга страна, няма начин да бъде отменена същността на инструкциите без ренотаризация. Рискът със замяната на телефона в Ню Йорк е по-малък. В известна степен точно тази замяна ми позволи да задам един-два въпроса. Промените са проклятие за банкера. — Д’Амакур обхвана чашата си с пръсти.
— Да поръчам ли по още едно? — попита Джейсън.
— Не, благодаря. Това ще проточи дискусията ни.
— Вие сте този, който млъкна.
— Размишлявам, мосю. Хубаво ще е да имате предвид някоя приблизителна цифра, преди да продължа.
Джейсън го загледа, изучавайки го.
— Могат да бъдат пет — каза той.
— Какво пет?
— Пет цифри.
— Продължавам. Говорих с някаква жена…
— Жена? Как започна разговорът?
— Казах й истината. Като вицепрезидент на Валоа просто следвах инструкциите на Гемайншафт в Цюрих. Какво друго можех да кажа?
— Продължавайте.
— Казах, че с мен се е свързал някой, който твърди, че е Джейсън Борн. Тя ме попита преди колко време, на което й отговорих, че преди пет минути. Тогава тя живо се заинтересува от предмета на разговора ни. Точно на това място аз изразих безпокойството си. Фишът изискваше безпрекословно да се обадя в Ню Йорк, а не в Париж. Естествено, тя каза, че това не е моя грижа, че промяната е потвърдена с подпис и попита дали ще искам Цюрих да бъде уведомен, че някакъв служител на Валоа отказва да изпълнява инструкциите на Гемайншафт.
— Момент — прекъсна го Джейсън. — Коя е тя?
— Нямам понятие.
— Искате да кажете, че сте разговаряли толкова време и тя не ви е казала името си?
— В това е и същността на фиша. Ако има име — добре. Ако не, никой не пита.
— Но не сте пропуснали да попитате за телефона в Ню Йорк?
— Съвсем умишлено; необходима ми бе информация. Вие прехвърляте четири милиона франка, това е значителна по размер сума и по тази причина сте сериозен клиент, вероятно с още по-сериозни връзки тук и там… В такъв случай всеки първо се дърпа, но после се съгласява, после пак се отдръпва, само за да се съгласи отново; така се научават много неща. Особено ако отсрещната страна, с която разговаряш, проявява такава загриженост. А в случая, уверявам ви, тя я прояви.
— И какво научихте?
— Че трябва да ви считам за много опасен човек.
— В какво отношение?
— Дефиницията остана открита. Но самият факт, че използваха точно този термин, беше достатъчен да ме накара да попитам защо не е замесена Сюрте. Отговорът на жената беше изключително интригуващ. „Той е извън обсега на Сюрте и извън обсега на Интерпол.“ Отговори ми.
— Какво още ви каза?
— Че това е много сложна работа и се отнася за нещо с непредвидими последици, така че е по-хубаво да не се занимавам с него. Но откакто подхванахме разговора, това ми говори още нещо.
— Какво?
— Че трябва наистина да ми платите много добре, защото ще се наложи да съм изключително предпазлив. Онези, които ви търсят, са по всяка вероятност също извън обсега и на Сюрте, и на Интерпол.
— Ще стигнем и до това. Казахте на жената, че съм на път към офиса ви?
— И ще пристигнете след по-малко от петнайсет минути. Тя ме помоли да остана за момент на телефона, защото веднага се връща. Очевидно се канеше да се обади някому. Върна се с окончателните си инструкции. Трябваше да ви задържа в офиса си, докато дойде някакъв човек и каже на секретарката ми, че разследва въпроса от Цюрих. И когато излезете, да ви посоча с жест или кимване, за да не стане грешка. Човекът, разбира се, дойде, и разбира се, вие изобщо не пристигнахте, така че той доста дълго чака пред касите заедно със спътника си. Когато се обадихте и съобщихте, че сте на път за Лондон, излязох от офиса си, за да го потърся. Секретарката ми го посочи и аз му предадох. Останалото го знаете.
— Не ви ли се стори необичайно, че е трябвало да бъда идентифициран?
— Не толкова необичайно, колкото може би прибързано. Фишът представлява точно това — телефонни обаждания, косвени комуникации — но да се замесиш директно, на открито, това вече е нещо друго. И това й го казах.
— А тя какво ви отговори?
Д’Амакур се окашля.
— Намекна ми доста ясно, че хората, които представлява — и чието положение се потвърждава от самия фиш — ще имат предвид моето съдействие. Както виждате, без да съм направил нищо… Все пак те не знаят как изглеждате.
— В банката имаше един, който ме видя в Цюрих.
— Значи съдружниците му нямат вяра на очите му. Или може би на това, което си въобразява, че вижда.
— Защо мислите така?
— Просто наблюдение, мосю; жената беше настойчива. Трябва да ме разберете, аз решително се противопоставих на всякакви открити действия; същността на фиша не е такава. Жената каза, че не разполагат с ваша снимка. Явна лъжа, разбира се.
— Така ли?
— Естествено. Всички паспорти са със снимки. А и има ли имиграционен служител, който да не може да бъде купен или измамен? Десет секунди в стаята за проверка, фотография след фотография; има хиляди начини да се направи. Не, те са допуснали сериозен пропуск.
— Да, наистина.
— А вие — продължи Д’Амакур, — току-що ми казахте още нещо. Да, наистина ще трябва да ми платите много добре.
— Какво съм казал току-що?
— Че паспортът не ви идентифицира като Джейсън Борн. Кой сте вие, мосю?
Джейсън не му отговори веднага, а намести отново очилата си.
— Някой, който може да ви заплати голяма сума пари — каза той.
— Напълно достатъчно. Вие сте просто клиент на име Борн. И аз трябва да бъда предпазлив.
— Искам телефонния номер в Ню Йорк. Можете ли да ми го намерите. Ще има значителна премия.
— Бих желал, но не виждам как.
