градове като Париж, Техеран, Бейрут, Лондон, Кайро и Амстердам. Твърди се, че той е най-съвършеният терорист, в смисъл, че призванието му е в убийството — политическо или обикновено, само по себе си, без да се обвързва с някаква определена политическа идеология. Все пак съществуват доказателства, че е припечелил добри пари, приемайки да извърши няколко екзекуции в услуга на радикални групировки като Организацията за освобождение на Палестина и „Баадер-Майнхоф“, като в случая е бил едновременно инструктор и изпълнител. Смята се, че благодарение на вътрешните конфликти в такива терористични организации и редките му контакти с тях започва да се дооформя една по-ясна картина на образа на Карлос. От кървавата тъмнина излизат информатори и те говорят.
Противоречивите разкази на бившите и настоящите му служители създават образа на един свят на насилие и конспирация, висококачествени експлозиви и заплетени интриги, бързи коли и още по-бързи жени, както и сюжети, достойни и за Адам Смит и Ян Флеминг. Карлос се свива до напълно човешки измерения и като цяло пред нас на фокус изниква крайно ужасяващ човек. Садистично-романтичният мит се превръща в завършено и пропито с кръв чудовище, което борави с политическите убийства с вещината на първокласен брокер, познаващ прекрасно заплатите, цените, доставките и организацията на работната сила в подземния свят. Това е сложен бизнес и Карлос е господарят на доларовата му равностойност.
Портретът започва с едно предполагаемо име, толкова странно, колкото и професията на притежателя му. Илич Рамирес Санчес. Твърди се, че е родом от Венецуела и е син на фанатично предан, но не много известен адвокат марксист (Илич е в чест на Владимир Илич Ленин и това обяснява донякъде влечението на Карлос към екстремизма и тероризма). Бащата изпраща младежа в Русия, за да получи там професионална подготовка в съветската школа за шпиони в Новгород. На това място обаче портретът се замъглява за момент, поддържан жив единствено от клюки и спекулации. Според тях съответният комитет в Кремъл, ангажиран с чуждестранните студенти, подходящи за бъдещо проникване, прозрял с какво разполага в лицето на Илич Рамирес Санчес и отказал да има занапред нещо общо с него. Той бил съвършен параноик, който виждал решенията на проблемите само в добре поставена бомба или куршум в гърлото. Последвала препоръка младежът да се върне в Каракас и всякакви връзки със семейството му да бъдат прекъснати. Така, отхвърлен от Москва и с възгледи, дълбоко контрастиращи на западното общество, Санчес започва да строи собствен свят, такъв, в който той е върховен лидер. Какъв по-добър начин от този да станеш аполитичен наемен убиец, от чиито услуги се ползват клиенти с какви ли не политически и философски възгледи?
Портретът се прояснява отново. Освен отличните си познания по различни езици, включващи родния му испански, както и руски, френски и английски, Карлос използва и обучението си в Съюза като трамплин за по-нататъшно усъвършенстване на техниката си. Експулсирането му от Москва е последвано от месеци на усилено обучение, за което някои казват, че е протекло под закрилата на Куба, и по-специално на Че Гевара. Усъвършенствал се в теорията и практиката на всички видове оръжия и експлозиви. Няма оръжие, което да не е способен да разглоби и сглоби отново със завързани очи; нито експлозив, който да не може да анализира само по миризмата и опипом и който да детонира по дузина различни начини. Подготвен окончателно, той избира Париж за база за операциите си и мълвата тръгва. Съществува човек, който можел да бъде нает да извърши убийство там, където никой друг не смеел.
Още веднъж портретът се размива поради липса на документи, както и поради още една причина. На колко години е Карлос? Колко жертви могат да му бъдат приписани и колко са мит — самореклама или нещо друго? Наши кореспонденти, ангажирани със случая Карлос, не успяха да открият никъде кръщелно свидетелство на Илич Рамирес Санчес. От друга страна, във Венецуела живеят хиляди и хиляди на име Санчес, както и стотици с името Рамирес в добавка. Но нито един Илич като второ име. Дали е прибавено по-късно, или тази липса е просто още едно доказателство за прецизността на Карлос? Всеобщото мнение е, че наемният убиец е между трийсет и пет и четирийсетгодишен. Никой не знае със сигурност.
ТРЕВИСТ ХЪЛМ В ДАЛАС?
Факт, който никога не е бил разискван, е, че парите, получени за първите няколко убийства, дават възможност на наемния убиец да създаде организация, на която биха завидели и в Дженерал Мотърс. Това е нагледен пример за капитализъм в най-ефективна форма, основан на ефикасност и лоялност, постигнати чрез умело дозиране и смесване на страх и награди. Последствията от нарушаване на лоялността са много жестоки — смърт — но също така неизменни са наградите за добра служба — огромни премии и възможност за охолен живот. Изглежда, организацията притежава наемни екзекутори навсякъде; и тази твърде добре разпространена мълва навежда на очебийния въпрос: Откъде всъщност е началният капитал? Кои са истинските убийства на Карлос?
Едно, с което се спекулира особено често, бе извършено преди тринайсет години в Далас. Безброй пъти е обсъждано убийството на Джон Ф. Кенеди, но все още никой не е дал що-годе задоволително обяснение на облачето дим, издигнало се зад тревистия хълм на триста метра от колата на президента. Този дим е заснет на камера; радиоапаратите на два полицейски мотоциклета са записали шум(ове). Въпреки всичко не са намерени нито гилзи от куршуми, нито отпечатъци от обувки. Фактически се приема, че единствената информация относно така наречения тревист хълм няма никакво отношение към случая и бива погребана при разследването на ФБР — Далас. Тя изобщо не е включена в доклада на сенатската комисия. Въпросната камера е собственост на очевидец на събитието, К. М. Райт от Северен Далас, който при разпита твърди следното:
„По дяволите, единственото копеле наблизо бе старият Били Брезента, и то на около деветстотин ярда.“
Въпросният Били е възрастен скитник от Далас, когото често виждали да обикаля туристическите места. Прякорът „Брезентовия“ произлиза от навика му да увива обувките си в стари парцали, за да предизвика съчувствието на минувачите. Според нашите кореспонденти твърдението на Райт никога не е било огласявано.
Преди шест седмици в Тел Авив задържан ливански терорист се огънал при разпита. Молейки да бъде отменено смъртното му наказание, той заявил, че притежава много ценна информация за наемния убиец Карлос. Израелското разузнаване изпратило протокола от разпита във Вашингтон. Нашите кореспонденти в Белия дом успели да се доберат до него.
Свидетелско показание: Карлос е бил в Далас през ноември 1963 г. Представял се е за кубинец и той е съчинил плана на Осуалд. Той е зад цялата работа. Това е негова операция.
Въпрос: Какви доказателства имате?
Показание: Чух да го казва. Бил е на затревена площ зад някакво възвишение. Пушката му е била с мрежа за събиране на гилзите.
Въпрос: Няма съобщение за подобно нещо. Защо не са го видели?
Показание: Може и да са го видели, но никой не е можел да го познае. Бил е преоблечен като старец с износено палто, а обувките му са били увити в парцали, за да не оставят отпечатъци.
Информацията, получена от един терорист, разбира се, не може да се счита за доказателство, но също така не бива да се пренебрегва. Особено щом се отнася до такъв терорист, известен като цар на дегизировката. Още по-изненадващо е поразителното съвпадение с непознатото и непубликувано твърдение относно един момент на национална криза, което никога не е било разследвано. Това вече наистина трябва да се възприеме сериозно. Както и много други, свързани по един или друг начин — дори косвено — със събитията в Далас. Брезентовият Били е намерен мъртъв няколко дни по-късно. Диагнозата — свръхдоза наркотици. Бил е известен като любител на евтиното вино, но никога не е вземал наркотици. Просто не е можел да си го позволи.
Е ли Карлос човекът на тревистия хълм? Какво изключително начало на една изключителна кариера? Ако Далас е наистина негова „операция“, колко ли милиона долара са му били заплатени? При всички положения повече от достатъчно, за да си създаде мрежа от информатори и войници, които сами по себе си са една огромна корпорация.
Този мит е прекалено материален. Не е изключено Карлос да е чудовище от плът и твърде много кръв.
Мари сложи списанието на пода.
— Каква е играта?
