— Свърши ли? — Джейсън се извърна от прозореца.
— Да.
— Има, предполагам, какви ли не твърдения. Теории, предположения, субективни преценки.
— Субективни преценки ли?
— Ако нещо се е случило тук или там и ефектът се появява на трето място, това не е случайно.
— Имаш предвид, че са взаимно свързани?
— Добре, да речем, взаимно свързани. Всичко е налице, нали?
— Донякъде си прав. Това едва ли е юридическо досие; има много хипотези, слухове и информация от втора ръка.
— Но все пак има и факти.
— Данни.
— Добре. Данни. Отлично.
— Каква е играта? — повтори Мари.
— Заглавието й е просто. Нарича се „Капан“.
— За кого?
— За мен. — Борн се наведе напред. — Искам да ми задаваш въпроси. За всичко, написано там. Фраза, името на град, мълва, фрагмент от … данни. Всичко. Хайде да чуем какви ще бъдат отговорите ми. Слепите ми отговори.
— Скъпи, това не е никакво доказателство за…
— Направи го! — нареди Джейсън.
— Добре. — Мари вдигна изданието на „Тайм“. — Бейрут — изрече тя.
— Посолство — отговори той. — Резидентът на ЦРУ е аташе. Застрелян на улицата. Триста хиляди долара.
Мари го погледна.
— Спомням си — започна тя.
— Аз не! — прекъсна я Джейсън. — Продължавай.
Тя отмести поглед и взе отново списанието.
— Баадер-Майнхоф.
— Щутгарт. Регенсбург. Мюнхен. Две убийства и едно отвличане. Баадер поема отговорност. Парите са от… — Борн млъкна и след това прошепна изненадващо: — САЩ, Детройт… Вашингтон, Делауеър.
— Джейсън, какви са…
— Продължавай. Моля те!
— Името Санчес.
— Името е Илич Рамирес Санчес — отвърна Джейсън. — Той е… Карлос.
— Защо Илич?
Борн млъкна с озадачен поглед.
— Не знам.
— Името е руско, а не испанско. Майка му рускиня ли е била?
— Не… да. Майка му. Трябва да е майка му… така мисля. Не съм сигурен.
— Новгород.
— Школа по шпионаж. Връзки, шифри, честоти. Санчес е завършил тази школа.
— Джейсън, това си го прочел тук!
— Не съм го прочел! Моля те. Продължавай!
Погледът на Мари пробягна по началото на статията.
— Техеран.
— Осем убийства. Отговорността е поделена между Хомейни и Организацията за освобождение на Палестина. Награда — два милиона. Източник: Югоизточния съветски сектор.
— Париж — каза бързо Мари.
— Всички споразумения ще минават през Париж.
— Какви споразумения?
— Споразуменията… убийствата.
— Чии убийства? Чии споразумения?
— Санчес… Карлос.
— Карлос? Значи това са споразуменията на Карлос, неговите убийства. Ти нямаш нищо общо с тях.
— Контактите с Карлос — изрече като в просъница. — Нищо общо с… мен. — Повтори, почти шепнешком.
— Ти току-що го каза, Джейсън. Всичко това няма нищо общо с теб!
— Не! Не е вярно! — изкрещя той, скочи от стола и се втренчи в нея. — Нашите споразумения — добави тихо.
— Ти чуваш ли се какво говориш?
— Отговарям: Сляпо! Ето затова трябваше да дойда в Париж!
Стана, обърна се, отиде до прозореца и се вкопчи в рамката.
— Ето каква е играта — продължи. — Ако си спомняш, този път не търсим лъжи, а истината. Май я отрихме и играта го разбули.
— Този тест е невалиден. Болезнено упражнение със случайно подбрани факти. Щом като списание като „Тайм“ го е отпечатало, значи го е имало в половината вестници по света. Може да си го прочел другаде.
— Но е факт, че си го спомням отлично.
— Не съвсем. Не знаеше, че е Илич, защото баща му е бил комунистически адвокат във Венецуела. Струва ми се, че това не е маловажно. Не спомена и абсолютно нищо за Куба. В противен случай щеше да се сетиш за най-шокиращата хипотеза в статията. Не каза и думичка за това.
— За какво говориш?
— Далас. Ноември 1963-та.
— Кенеди — отвърна Борн.
— Точно така. Кенеди?
— Когато и се случи. — Джейсън остана неподвижен.
— Да. Само че не те питам за това.
— Знам. — Гласът му отново заглъхна като във вакуум. — Тревист хълм… Брезентовия Били.
— Прочете го!
— Не.
— Тогава си го чувал преди, чел си го преди!
— Възможно е, но няма връзка, нали?
— Спри, Джейсън!
— Пак същото. Бих искал да мога.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Че ти си Карлос?
— Господи, не. Карлос иска да ме убие, а и аз не говоря руски. Сигурен съм.
— А какво тогава?
— Същото, което ти казах в началото. Играта. Играта се нарича „Капан за войника“.
— Войник?
— Да. Дезертирал съм от армията на Карлос. Това е единственото обяснение, единствената причина, поради която бих могъл да знам това, което знам. Всичко.
— Защо каза „дезертирал“?
— Защото той наистина иска да ме убие. Така и трябва; Карлос мисли, че знам за него повече от всеки друг на света.
Мари седеше на леглото с кръстосани крака под себе си.
— Това е резултат от бягството ти. А каква е причината? Ако това, което казваш, е вярно, значи си го направил, станал си… станал си… — тя млъкна.
— Всичко съвпада и е малко късно да търсиш морално оправдание — заяви Борн при вида на болката от
