Той изтича към преградата. Полицаите на няколко метра от него се развикаха:
— Не може да минете, мистър!
— Върни се, приятел! Нямаш работа там!
Но Адриан имаше работа. И премина. Шмугна се между спрените полицейски коли и хукна нататък, към мигащите светлини, край една купчина изкривен метал и изпочупени стъкла. Позна я веднага. Колата на Джим Невинс. Или това, което беше останало от нея.
Задните врати на една линейка бяха отворени и двама санитари носела към нея носилка, на която имаше изцяло покрит с чаршаф човек. Отстрани вървеше трети човек с черна лекарска чанта в ръка.
Адриан приближи и отмести с ръка полицая, който се мъчеше да му прегради пътя.
— Пазете се! — каза той твърдо, макар че гласът му трепереше.
— Съжалявам, мистър, но мога да ви…
— Аз съм прокурор! А този човек е мой приятел!
Лекарят долови отчаянието в гласа му и махна на полицая. Адриан посегна към чаршафа, но ръката на лекаря улови китката му.
— Приятелят ви негър ли е?
— Да.
— И името му е Невинс?
— Да.
— Мъртъв е, повярвайте ми. По-добре не гледайте.
Адриан дръпна чаршафа. Призля му, беше едновременно вцепенен и ужасен от това, което видя. Половината лице на Невинс беше откъснато. Виждаха се повече кости и кръв, отколкото кожа. Половината врат също липсваше.
— О, Боже!
Лекарят отново зави трупа с чаршафа и махна на санитарите да го качват на линейката. Беше млад човек, с дълга руса коса и момчешко лице.
— По-добре седнете — някъде — каза той на Адриан. — Опитах се да ви предупредя. Хайде, елате. Ще ви заведа до някоя кола.
— Не, не. Благодаря. — Адриан потисна гаденето си и се помъчи да си поеме въздух, но не му стигаше.
— Какво се случи?
— Изглежда, е правел ляв завой, за да влезе в гаража, и някакъв голям камион е налетял на него с пълна скорост.
— Камион?
— С ремарке. От тези със стоманените брони. Карал е, сякаш се е намирал на магистралата.
— Къде е сега?
— Не се знае.
— Спрял само за миг с надут клаксон, след това дал газ и изчезнал. Един свидетел каза, че бил камион за даване под наем. Имало надпис отстрани. Вероятно ченгетата вече са сложили патрули на всички пътища.
Изведнъж Адриан си спомни, изумен, че успя, и сграбчи лекаря за ръкава:
— Можете ли да ме преведете през полицията до колата му? Моля ви, важно е!
— Аз съм лекар, не съм полицай.
— Моля ви! Опитайте!
Младият лекар издиша през зъби и кимна:
— Добре. Ще ви преведа. Но не правете никакви глупости!
— Просто искам да видя нещо. Казахте, че камионът е спрял за малко.
— Знам със сигурност, че е спрял — каза русият лекар тайнствено. — Хайде, елате.
Те отидоха до разбитата кола. Беше смачкана откъм кормилото, навсякъде имаше счупени стъкла. Резервоарът беше напръскан с пяна и белите кълба бяха влезли през счупения прозорец.
— Ей, докторе! Какво правиш? — Гласът на полицая звучеше ядосано и уморено.
— Хайде, хлапе, назад! — извика втори. Младият лекар вдигна нагоре чантата си:
— Съдебномедицински оглед, приятелю! Не спори с мен. Обади се веднага в участъка!
— Какво?
— Какъв оглед?
— Чу ме много добре. Съмнения за убийство. Той избута Адриан напред и му нареди:
— Хайде, лаборант, вземай пробите и да се махаме. Доста ми дойде.
Адриан погледна в колата.
— Видя ли нещо? — попита лекарят натъртено.
Видя. Куфарчето на Невинс липсваше.
Двамата се върнаха през полицейския кордон към линейката.
— Наистина ли видяхте нещо? — попита лекарят.
— Да — отговори Адриан вцепенен, без да е сигурен, че разсъждава нормално. — В колата трябваше да има нещо, а го нямаше.
— Добре. А сега ще ви кажа защо ви заведох да погледнете.
— Какво?
— Вие видяхте приятеля си. Не бих позволил на жена му да го види. Лицето и вратът му бяха срязани от стъкла и парчета метал.
— Да… видях. Знам. — Адриан отново почувства гаденето в стомаха си.
— Но вечерта е доста топла. Струва ми се, че прозорецът откъм кормилото е бил отворен. Не мога да се закълна, че е било така, колата е много смачкана, за да се разбере, но не е изключено приятелят ви да е получил изстрел от упор през прозореца.
Адриан повдигна вежди. Нещо в главата му прещрака. Думите, които брат му беше употребил преди седем години в Сан Франциско, прокънтяха в ума му:
Сред документите в чантата на Невинс бяха и показанията на офицера от Сайгон. Уликите срещу „Очите“.
А той беше дал на брат си предупредителен срок от пет дни!
Боже! Какво беше направил!
Взе такси и отиде в полицейския участък. Документите му на прокурор му позволиха да поговори кратко с един сержант.
— Ако има някаква мръсна игра, ще я открием — каза полицаят и погледна Адриан с неодобрението, с което полицаите гледат на адвокатите, които ги обсаждат след подобни инциденти.
— Той беше мой приятел и имам причини да смятам, че има мръсна игра. Открихте ли камиона?
— Не. Знаем, че не е на никоя от магистралите. Щатската полиция е предупредена.
— Бил е взет под наем.
— Знаем това. Проверяваме агенциите. Защо не се приберете у дома, мистър?
Адриан се опря на ръба на бюрото на сержанта и каза:
— Имам чувството, че не ме вземате много на сериозно.
— В този участък съобщават за десетина смъртни случая всеки час. А вие какво искате да направя, мистър? Да зарежа всичко останало и да изпратя всички хора да търсят един избягал след катастрофа шофьор?
— Ще ви кажа какво искам, сержант. Искам съдебномедицинската експертиза на всички черепни травми на починалия. Ясно ли е?
— Какво говорите? — попита полицаят презрително. — Черепни…
— Искам да знам, кой му е пръснал черепа.
23.
Влакът от Солун взе последната си жертва, мислеше Виктор, докато лежеше в леглото и слънчевите
