съпруга си да се прибере в автомобила. Той обаче не обърна внимание на предупрежденията й.
— Хей, какво става там? — извика непознатият и отвори вратата на седана. Лорийн излетя от колата и падна по лице на цимента. От главата и устата й течеше кръв. Жената и децата се развикаха за помощ.
Колата рязко дръпна назад и я повлече за роклята, закачена за лоста на седалката. Мъжът я грабна, за да я издърпа изпод колелата и политна назад заедно с нея. Вратата се затръшна и седанът излетя под дивия вой на гумите.
Жената се наведе над нея и се опита да я повдигне. Докато ставаше, Лорийн видя в краката си портфейла на ексхибициониста. Очевидно бе паднал по време на схватката.
— Той се опита да ме ограби, открадна чантата ми — захлипа тя и грабна портфейла. Жената извика на мъжа си да се обади в полицията, но Лорийн я спря.
— Няма нужда от полиция, ще се оправя сама. Важното е, че не е взел портмонето ми.
— Но вие сте цялата в кръв!
— Нищо ми няма. — Напипа раната на тила си и усети как кръвта й се стича по гърба. — Благодаря ви много! Ще се оправя.
Мъжът се приближи със зачервено от гняв лице.
— Обадих се в полицията. Добре ли сте?
Съпругата му го хвана за ръката и хвърли подозрителен поглед към Лорийн.
— Да се прибираме. Тя не иска помощ. Иди при децата, чуваш ли!
Объркан, той гледаше ту жена си, ту ранената.
— Благодаря ви, ще се оправя — повтори Лорийн с измъчена усмивка.
Семейството тръгна към автомобила и до нея достигна гневният шепот на съпругата:
— Не виждаш ли, че е уличница? Сигурно е искала да го обере. Виж й само лицето на какво прилича. Да се махаме оттук!
Колата потегли. Разстроен и шокиран, мъжът хвърли последен поглед назад, преди да изчезне зад завоя.
Лорийн влезе в женската тоалетна и се помъчи да почисти раната с мокри салфетки. Кръвта не спираше. Устата й също беше разкървавена. Нима я беше ударил и в лицето? Краката и едва я държаха и тя седна разтреперана на тоалетната, за да не припадне на пода. С последни сили отвори портфейла. Имаше шофьорска книжка, разписки от химическо чистене и триста и петдесет долара. Натъпка доларите в бикините си, изхвърли портфейла в кофата и отново започна да се мие.
Петнайсет минути по-късно спря едно такси и даде адреса на Роузи.
Нямаше сили да слезе от таксито. Шофьорът побесня, когато видя, че тапицерията е изцапана с кръв, и се развика. Джейк, който бе дошъл да провери състоянието на Роузи, видя сцената от прозореца и реши, че Лорийн се връща пияна. Двамата слязоха и й помогнаха да се изкачи по стълбите. Щом видяха окървавената й глава, решиха да я отведат в болницата, но тя отказа. Не искаше никакви полицейски доклади и болнични отчети. А най-хубавото беше, помисли между другото тя, че и този ден не бе сложила капка алкохол в устата си.
Раната обаче продължаваше да кърви. Най-после се съгласи да я зашият в клиниката на Джейк. Докато я почистваха, разказа как се е подхлъзнала и паднала върху остър камък. Джейк я слушаше с недоверие. Раната очевидно бе причинена от удар в тила. Само два сантиметра по-нагоре и тя щеше да бъде мъртва.
Роузи настани бинтованата си гостенка в своето легло, даде й успокоителните и антибиотиците, които Джейк бе предписал, и се върна в трапезарията.
— Има ли нещо в нейния разказ, което ти прилича на лъжа? — попита Джейк.
— Може би това, че някога е била полицейски служител.
— Това са фантазии, разбира се — засмя се той. — Според мен тя е проститутка и затова отказа да отиде в полицията. Днес някой се е опитал да я убие. Както и да е… разтревожен съм повече за тебе. Ти се развиваше толкова добре, преди тя да дойде при теб.
— Тя няма нищо общо с днешното ми напиване, Джейк. То стана заради мъжа ми.
— Може би. Трябва да знаеш обаче, че все още си слаба и уязвима, скъпа, лесно можеш отново да се върнеш към алкохола. От колко време тя не е пила, според теб? Не много, нали?
Роузи знаеше, че е прав, но не искаше да го търси само като свой спонсор, макар че имаше пълно право да го прави.
— Самотна съм, Джейк. Имам нужда от приятел.
— Кой съм аз, че да те уча какво да правиш? Утре ще дойда да оправя вратата. Пантите трябва да се сменят.
Роузи въздъхна и хвърли поглед към спалнята.
— Мисля, че всичко ще бъде наред. Поне тази нощ. Когато се грижа за нея, забравям собствените си проблеми.
— Както искаш, но бъди внимателна. — Джейк нахлузи сакото си. — Тази жена ми изглежда доста съмнителна.
Той не спомена, че докато я преглеждаше, изпод полата й се посипаха банкноти и на въпроса му отговори с „не е твоя работа“. Това били нейните спестявания. Беше сигурен, че тя има доста дебело досие в полицията. Виждаше се по лицето й. Трябва да е яка като мъж, щом може да се движи след такъв убийствен удар в тила, помисли той.
Въпреки горещината Роузи реши да сготви пилешка супа. Чувстваше се неспокойна и изяде почти цялата тенджера. Лорийн беше будна от доста време, но лежеше със затворени очи. Имаше главоболие.
— Супа — обяви Роузи и седна на леглото й, държейки купичка и голяма лъжица.
Лорийн се усмихна. Горещата вечер убиваше апетита й, но щом опита първата лъжица, разбра колко е гладна. Лакомо изяде супата и накрая обра остатъците с парче хляб.
— Щях да ти сипя още, но нали съм прасе, всичко изядох — призна си приятелката й.
— Преядох. Беше много вкусно… Защо не спиш с мен, онзи диван е малък за тебе.
— Благодаря за комплимента — засмя се Роузи. — Мислех да сложа възглавниците на пода. Щях да те изхвърля, но Джейк предупреди, че не трябва да се движиш. Никакво въртене на главата наляво-надясно! Мисля, че ще изтърпя една нощ на дивана.
Докато слушаше тежките й стъпки из апартамента, Лорийн държеше ръката си върху скритите в гащите банкноти. Действаха й успокояващо. С триста долара можеше веднага да се махне оттук. Подът се затресе и Роузи влезе, този път с чаша течен шоколад. Остави напитката на масичката и взе да оправя одеялото. Сърцето на Лорийн се сви. Грижовността на приятелката й й напомни детството.
— Роузи… тук ли си?
— Да, нося се като цепелин из стаята. Не забравяй да си вземеш хапчетата.
Лорийн се изправи на лакът с изкривено от болка лице.
— Искаш ли аспирин? — Тя донесе две хапчета и поднесе чашата към устата на Лорийн. — Ако ти потрябвам, извикай ме.
— Роузи, аз… — тя се изчерви — наистина искам да променя живота си. Щом трябва, ще идвам редовно на тези събрания.
— Надявам се. — „Лека нощ, да спиш в кош“ и утре се връщаш на дивана.
Лорийн се засмя и се пъхна под одеялото. Изведнъж й хрумна, че не се е смяла от години. Това я отпусна. Вече четвърти месец не беше вкусвала алкохол. Можеше ли, искаше ли да се откаже окончателно от пиенето? Парите сякаш натежаха върху корема й. Мушна банкнотите под възглавницата и миг преди да се унесе, си спомни, че снимката в шофьорската книжка нямаше нищо общо с ексхибициониста. Колата по всяка вероятност е била открадната, а портмонето беше на действителния й собственик. Да държиш чук в жабката? Хм, удобно измислено. Положението, в което натискаше главата й, полусвалената седалка подсказваха, че го е правил и друг път. Джейк бе казал, че е извадила невероятен късмет. Ако ударът бе попаднал два сантиметра по-нагоре, щял направо да разтвори черепа й. Ако не беше го ухапала за врата, сега щеше да бъде мъртва. Дълбоката рана го бе белязала. Дали да не се обади в полицията като анонимно лице и да опише случая? Тя се прозя и реши първо да се наспи добре.
