Роузи нареди на пода възглавниците от дивана, намали звука на телевизора и се разположи удобно. Искаше й се да погледа някоя забавна програма. Новините не я интересуваха. Тази вечер например показаха няколко пъти снимката на някой си Норман Хейстингс, чийто труп бе намерен в багажника на тъмносиния му седан. Експертизата установила, че е умрял от удари с чук, а портфейлът му бил откраднат. Говорителят помоли всички, които могат да съобщят някакви подробности по случая, да се обадят в полицията. На екрана блесна телефонен номер. Тя изключи телевизора и въздъхна. Утре я чакаше труден ден. Трябваше да признае пред събранието, че е „прегрешила“. Започна да изброява наум дванайсетте правила на дружеството. Никога не можеше да запомни повече от седем. И тази нощ стигна едва до третото: „Единственото изискване за членство в дружеството е желанието да се откажеш от алкохола.“
Глава 2
Новината за откритото в багажника тяло на Норман Хейстингс бе повторена в сутрешния телевизионен бюлетин, придружена този път с данните на тъмносиния седан. Повториха и апела на полицията към всички граждани, които могат да съобщят информация за случая. Разследването бе възложено на капитан Уилям (Бил) Руни от отдела за убийства на полицията в Пасадена.
Веднага след новините в отдела позвъни някой си Дон Самърс. Той мислеше, макар да не беше съвсем сигурен, че предишния следобед е видял същия седан в паркинга на един супермаркет. Руни не го разпита, защото не беше уверен в стойността на показанията му. Свидетелят не беше сигурен дали е видял точно тази кола, не беше записал регистрационния й номер, нито беше видял шофьора, а само някаква руса жена, която пътувала с него. Данните от аутопсията показваха, че по времето, когато семейство Самърс са видели автомобила, Норман Хейстингс вече е бил мъртъв. Знаеше се, че същия ден жертвата е изтеглила неколкостотин долара от банковата си сметка. Капитанът предположи, че вероятната цел на убийството е грабеж, тъй като в момента липсваха основания за друга хипотеза. Хейстингс се ползваше с добро име сред колегите си, нямаше врагове и съперници, а бракът му беше щастлив. Едва когато получи пълния протокол от аутопсията и съдебномедицинската експертиза, капитанът промени подхода си по случая. Въпреки че вътрешността на колата бе измита и полицаите не откриха никакви отпечатъци, даже тези на жертвата, съдебните медици бяха открили две петна от кръв — едното на мястото на шофьора, а другото в жабката. Но имаше още едно обстоятелство, което накара Руни веднага да извика Самърс на разпит — под седалката на шофьора бе намерена разкъсана женска обувка. Оказа се, че тя не е на госпожа Хейстингс.
Руни изслуша свидетелствата на семейство Самърс за това, кога и къде видели колата, как чули мъжа да крещи и господин Самърс надникнал да види какво става. Този път свидетелят беше сигурен, че на паркинга е видял колата от фотографията, която му показаха. Госпожа Самърс все пак направи уговорката, че ако не е същата, го поне е от същия модел и цвят.
— Добре, кажете ми нещо повече за жената, която твърдите, че сте видели в колата — подкани ги Руни.
Самърс я описа подробно. Висока и слаба, облечена в рокля на цветя, изцапана с кръв. Била ранена. От устата й течала кръв, а на него му се сторило, че и на — главата й има рана.
Здраво стискала портфейла. Казала, че шофьорът се опитал да я ограби. Госпожа Самърс добави, че според нея това било чиста лъжа, защото когато предложили да извикат полиция и Бърза помощ, жената категорично отказала. Руни ги помоли да опишат жената още веднъж. Самърс се колебаеше, но съпругата му бе категорична. Жената била много слаба, с лошо подстригана рядка руса коса, болнав вид и всъщност приличала на проститутка.
— Какво ви кара да мислите така? — попита полицаят.
— Не мога да кажа — прехапа долната си устна госпожа Самърс, — може би това, че беше доста загрубяла. Във вида й имаше нещо грубо. И, разбира се, това, че беше цялата в кръв.
— Това все още не означава, че е проститутка.
— Може би наистина не е. — Господин Самърс хвърли поглед към жена си. — Знам само, че тази жена беше ужасена, в шок. Беше много сериозно ранена. Цялата беше в кръв.
Показа им обувката. И двамата потвърдиха, че жената е била само с една обувка.
— Трябва непременно да открием тази Пепеляшка — пошегува се Руни, но семейство Самърс не оцениха шегата му, може би защото модерната сграда на полицията и многото компютри им вдъхваха страхопочитание.
Сградата наистина бе толкова просторна, че Руни дори я намираше неудобна. Не беше свикнал с толкова дълги коридори, просторни кабинети, секции и чиновници. Тъгуваше за старата сграда, където човек можеше да вкара арестанта в олющеното, мръсно помещение, да поговори с колеги, да изпуши цигара. Тук пушенето бе забранено в цялото здание и единствено той продължаваше да работи, обвит в цигарен дим. Честно казано, тази луксозна обстановка като че ли не беше за него, но до пенсионирането му оставаха броени месеци. Кой знае, може би случаят „Норман Хейстингс“ бе последното дело в кариерата му, помисли той, и дай Боже, да приключи бързо. Перспективата да напусне с прилична пенсия го притесни. Не знаеше нищо за света извън полицията. Целият му живот от осемнайсетгодишна възраст досега бе преминал зад стените на полицията.
Малко след разпита на Самърс в отдела се получи второ обаждане. Свидетелката отказа да съобщи името си, но даде най-подробно описание на човека, който според нея карал колата на убития — висок около метър и седемдесет, макар че не можеше да каже със сигурност, тегло около осемдесет килограма, сини очи, розови очила със златни рамки, правилен нос, дебели устни, облечен с ленено сако и риза. Имал и дълбока, прясна рана от ухапване около адамовата ябълка, която би трябвало да се вижда над яката на ризата. Раната трябвало, според нея, да се възпали, тъй като кожата била разкъсана и кървяла. Освен това мъжът държал чук в жабката на колата.
Капитанът погледна записките на дежурния офицер.
— И тя изпя всичко това по шибания телефон?!
— Да, господин капитан. Веднага след това затвори телефона.
— Проследи ли от кой телефон говори? Работа за две секунди при цялата тази модерна апаратура.
Разговорът не беше проследен, защото дежурният помислил, че някой си прави шеги с полицията, а когато се изяснило, че информацията е автентична, свидетелката вече била затворила. Руни се втурна към кабинета си и хвърли на своя помощник, лейтенант Джош Бийн, записа на разговора.
— Прочети го! Тази жена иска да хванем шофьора на всяка цена, тя даже е описала оръжието на убийството! Има обаче и нещо странно. Тя е категорична за всички подробности, с изключение на една — височината му. За всичко останало — облекло, коса, очила, уста, даже и теглото, е напълно сигурна. Защо не си е казала името? Нашите мухльовци не проследили телефона!
Бийн хвърли поглед на записа.
— Не е посочила и номера на колата — забеляза той.
— Според мен госпожа Самърс е права, че жената е била проститутка и затова не може да каже колко висок е бил шофьорът — поде Руни, докато се настаняваше в скъпия кожен стол зад бюрото си. — Вероятно той изобщо не е излизал от колата, а просто я е взел от улицата.
— Освен ако и семейство Самърс, и свидетелката не описват друг човек. В града има и други сини седани.
— Може би — Руни се облакъти на бюрото, — но чукът, чукът е доказателството. Ако си чел съдебномедицинската експертиза, сигурно си обърнал внимание на оръжието, с което е убит Хейстингс: „Тъп предмет, подобен на чук, широк пет сантиметра в диаметър, с дупка за вадене на гвоздеи, дълга три сантиметра.“ — Той прехвърли бумагите и извади снимките с трупа на убития. По тила, скулите и брадата ясно личаха следите от ударите. — Ако трябва да се вярва на анонимната свидетелка, ние търсим убиец с голяма рана от ухапване на врата. Е, при това положение не би трябвало да ни отнеме много време. Първо трябва да проследим всички познати на Хейстингс. Който не е хапан, отпада от списъка.
Лейтенант Бийн сбърчи вежди. Не разбираше дали шефът му се шегува, или говори сериозно.
— Какво чакаш, действай! — извика Руни.
— За Бога, не викай. Помислих, че се шегуваш.
— Майка му стара! Това обаждане е важно! Хайде, тръгвай! Между другото, обувката под седалката вероятно е на проститутката. Семейство Самърс казаха, че била с една обувка, но не бяха много
