сигурни.
— Ще я взема със себе си. Ще накарам всички жени в царството да я пробват. Кой знае, може и да открия собственичката.
Бийн се шегуваше, но на Руни, изглежда, никак не му беше до смях. Той отвори папката и продължи да работи по случая. Нещо в описанието го смущаваше. Бе пристигнало съвсем навреме. Дали не беше кьорфишек? Свидетелката обаче споменаваше за чук в жабката. При огледа на колата бяха открили следи от кръв точно там. Пълно съвпадение. Той предположи, че тази свидетелка е може би жената, която семейство Самърс са видели в колата. Госпожа Самърс бе права. Жената по всяка вероятност бе проститутка.
Лорийн умираше от главоболие. При всяко ставане от леглото й се завиваше свят, при всяко движение й се повръщаше. Благодарение на антибиотиците болката в очите започна да отшумява. Тя се възползва от отсъствието на Роузи, която отиде да купи лед от гастронома, и се обади в полицията. Говори кратко, за да не проследят номера на телефона.
Торбичката с лед, която държеше на главата си, поуспокои болките, но за събрание не искаше и да мисли. Бе доволна, че може да остане сама. Цялото тяло я болеше, но острите болки в очите бяха просто непоносими. Дори не й се пиеше. Искаше само едно — да не я боли.
Остана на легло около седмица. Беше толкова изтощена, че не можеше да отиде до тоалетната без помощта на Роузи. Всеки шум отекваше болезнено в главата й, дори радиото и телевизорът я дразнеха. Хранеше се добре, за радост на Роузи, която най-после се чувстваше нужна някому.
Изминаха две седмици. Джейк така и не се свърза със своя приятел, който можеше да даде работа на Лорийн. Той също се привърза към нея заради чувството й за хумор и стоицизма, с който понасяше страданията си. Предупреди Роузи, че ако състоянието на ранената не се подобри, ще трябва да я приемат в болницата.
На третата седмица главоболието започна да отшумява и тя успя дори да се изкъпе. Джейк извади конците от раната, но коафьорското му изпълнение даде печални резултати. На тила косата бе остригана почти нула номер, а отпред висеше на дълги кичури. Всички се смяха, когато Лорийн ги върза с панделки, за да не й падат в очите.
Доларите бяха скрити под дюшека. Понякога изпитваше угризения от това, че Роузи плаща всичко, но не знаеше как да й предложи пари, след като вече я беше убедила, че няма пукнат грош, а не можеше да измисли правдоподобно обяснение. Слава Богу, Джейк не спомена нито веднъж за тях.
Най-после измисли как да заговори за разходите. Когато една вечер Роузи се върна от работа, Лорийн й даде петдесет долара.
— Можеш да се гордееш с мен. Днес ходих у приятелката, за която ти споменах, и продадох всичките си вещи на една заложна къща. Тези пари са твои.
Роузи изобщо не се запита как тя е напуснала дома й, но реши да уреди въпроса със спането. Увери я, че не иска да я гони, но има нужда да си отспи в собственото си легло. Същия ден Лорийн се върна на дивана.
Вече месеци не бе пила никакъв алкохол. От покушението бяха минали шест седмици. Лежеше с часове на неудобния диван и мислеше за бъдещето. Хубавото беше, че не изпитва желание да пие. Дали щеше да бъде така издръжлива и след като оздравее напълно?
Макар че триста долара й се струваха цяло състояние, с тях нямаше да преживее дълго. Искаше да се премести, но нямаше представа къде би могла да живее. Какво би могла да работи? След два дни стана ясно, че не би могла да се крие в малкия апартамент още дълго време. Роузи няколко пъти намекна, че петдесетте долара са се стопили в гастронома.
Не мислеше за бъдещето. Интересуваше я единствено настоящето. Редовно гледаше телевизия и следеше хода на следствието. Често показваха рисуван портрет на жената от синия седан. Лорийн се забавляваше. Нямаше никаква прилика с нея. Не се чувстваше виновна, че не се обади повторно в полицията. Полицаите разпитваха всички таксиметрови шофьори дали жена, отговаряща на рисунката, не е наемала такси в деня на убийството. Провериха и във всички болници. В нито една нямаше регистрирана пациентка, отговаряща на описанието. Телефонните показания на Лорийн ставаха все по-важни за хода на следствието.
Джейк наблюдаваше с безпокойство апатията й. Един ден подметна, че негов познат може да се погрижи за зъбите й. Те имаха спешна нужда от стоматолог, а липсващият зъб никак не допринасяше за добрия й външен вид. За цялото лечение щяха да са нужни не повече от трийсет долара, каза той.
— И той ли е уволнен по познатите нам причини? — осведоми се тя.
Джейк се засмя. Действително неговият познат беше член на дружеството и след лечение от алкохолизъм се опитваше да възстанови лекарската си практика.
Лорийн прекара мъчителни дни на зъболекарския стол, но търпението й бе възнаградено. Два предни зъба бяха облечени, а всички развалени — пломбирани. Венците й бяха излекувани, а зъбите — почистени. Устата й беше подута, но упражнението си заслужаваше усилията. Тя отново прибягна до приказката: за продадените вещи и плати трийсет долара, а на Роузи даде двайсет, като не пропусна да спомене, че вече не й е останало нищо за продан. Роузи повярва. Лорийн беше добра актриса. Скоро след това се отби във фризьорския салон и се подстрига. Боядисаха кичурите й на светло и тъмноруси ивици. Пагубният ефект от коафьорските упражнения на Джейк не позволяваше подходяща прическа. Тилът й бе остриган толкова късо, че белегът от раната се виждаше. Фризьорката обаче подстрига предните и страничните кичури още по-късо, оформи и бретон, подчертаващ красивите й скули. Лорийн заприлича на младо момиче. В никакъв случай не можеше да мине за красива с посплеснатия от счупване нос и дълбокия белег на лицето, но видът й вдъхваше доверие.
Роузи започна да сипе комплименти още щом я видя. Джейк също не остана назад.
— Малката, ти трябва да си била страхотно маце — подсвирна той.
Роузи дори изпита завист. Каквото и да направеше със своята ситно накъдрена коса, никога нямаше да заприлича на Лорийн. Освен това Лорийн очевидно имаше пари за скъпи фризури, а не даваше и цент за домакинството. Доходите на Роузи едва стигаха да издържа себе си, а какво остава за още един човек. Дразнеше я и това, че приятелката й не идваше на събранията. Предпочиташе да чете вкъщи. Трябваше да й покаже, че апартаментът й все още не се е превърнал в благотворително заведение и е време да си вдига чукалата.
Лорийн се боеше да напусне сигурността на този дом. Дори присъствието на Джейк й действаше успокоително. Все още пазеше в тайна скритото си „съкровище“. Парите й даваха сигурност, дори можеше да си устрои един хубав запой. Мисълта за пиенето все още не бе я напуснала, напротив, оставаше в съзнанието й като път за бягство. От доста време обаче се събуждаше без да мисли за чаша водка, макар че все още се страхуваше да остане сама, без контрол.
Роузи и Джейк й вярваха. Беше изключително чиста, къпеше се всеки ден, а понякога и по-често. Дълго изучаваше лицето си в огледалото, разглеждаше зъбите и белега и се опитваше да разбере коя е всъщност и къде е била през последните шест години. Хранеше се добре и изпиваше поне една бутилка вода на ден. Кожата й възвърна своята свежест и ноктите й започнаха да растат. Тя с часове ги пилеше и лакираше, изцяло заета със себе си. Никога не се занимаваше с домакинска работа. Не изпра нито веднъж. Ядеше каквото Роузи е сготвила и се преструваше, че не разбира намеците на приятелката си, че злоупотребява с нейното гостоприемство.
Накрая Роузи помоли Джейк да обясни на Лорийн, че трябва да напусне.
— Мислех, че я харесваш — учуди се той.
— Вярно е, но тя просто ми тежи. Не говоря само за парите. Тя използва цялата топла вода, използва вещите ми. От известно време даже не казва едно „благодаря“. По цял ден стои пред огледалото и се гласи. Понякога даже има претенции за котката ми. Трябва да се махне, защото ми лази по нервите.
Един ден той се появи, докато Роузи беше на работа. Лорийн четеше до прозореца. Тя го поздрави и отново се зачете.
— Трябва да поговорим — започна мъжът. Лорийн дори не го погледна. Той седна на дивана и кръстоса късите си крака. Разбирам, че се страхуваш да напуснеш това жилище. Тук се чувстваш на сигурно място,
