книгата за алкохолизма, сякаш четеше Библията. Най-после стана от масата.
— Постоянно си повтаряй: „Аз нося отговорност“, Лорийн — размаха дебелия си пръст тя и тръгна към банята.
Лорийн се хвърли с облекчение на дивана. Дълго слуша бръмченето на климатика, мляскането на котарака, който довършваше млякото си, и мислеше как да си купи нещо за пиене, без Роузи да разбере. Най-после се унесе в сън. Сън без алкохол и без лекарства.
Събуди се в пет сутринта и свари кафе. Беше гладна и хапна хляб и сирене, Бе изпила четири кафета и изпушила пет цигари, когато домакинята се появи на рамката на вратата.
— Добро утро, кафето е сварено.
Роузи изръмжа нещо, взе чашата си и тръгна обратно към спалнята.
Лорийн остана до прозореца с поредната цигара. Още един ден. Можеше ли да го изживее, без да пие? Щеше ли да успее? И най-важно, искаше ли да успее? Не знаеше. Искаше само да се наслаждава на аромата на кафето и на красивия, изгряващ ден.
Роузи се събуди в мрачно настроение. Лорийн влезе в банята, но дори и там чуваше непрекъснатото й мърморене. Остана под душа повече от час, като внимателно изучаваше тялото си. Бедрата й бяха покрити с белези, а кожата — с малки кафяви петна като следи от цигари. Най-потресаващи бяха краката й — старчески, криви пръсти, груби, напукани пети и дълги мръсни нокти. Защо поне в солницата не ги бяха изрязали? Тя се изтри до зачервяване, после дълго масажира тялото си с лосионите на Роузи и накрая внимателно изми зъбите си. Устните я боляха и затова ги намаза с крем.
Роузи кипеше от гняв. Гостенката бе влязла в банята в седем и половина, а вече минаваше девет. Когато най-после излезе увита в хавлиите й, тя мина край нея и затръшна вратата на банята.
— Благодаря ти, че източи топлата вода! Сега трябва да чакам поне един час, за да се стопли отново. Всяка сутрин вземам душ. Ела тук, ако обичаш.
Лорийн въздъхна отегчено и последва командата. Приятелката й я чакаше с ръце на кръста.
— Виж какво, това не е хотел, нито болница. Няма да е зле да си оправяш леглото веднага щом станеш. Ще бъде много мило от твоя страна, ако се научиш да си измиваш чиниите, след като си яла в тях. Това е моят дом! Може и да не е много уютен, но той е всичко, което имам, и аз държа да бъде спретнат и чист.
Грабна завивките от дивана и ги хвърли в краката на Лорийн, после грабна пепелника и го пъхна под носа й.
— Не понасям цигарения дим. Моля те, поне отваряй прозореца, когато пушиш, и си измивай пепелника, защото вони!
Затръшна вратата на спалнята зад себе си, но след няколко секунди се появи отново и заповяда на безмълвната Лорийн веднага да измие банята.
— Тя приличаше на мръсна дупка и преди да се изкъпя в нея. Щом си такава чистофайница, измий си я сама! — възрази й тя.
— Хич не ми развивай теории, ами хващай прахосмукачката! — изкрещя Роузи.
— Току-що се изкъпах, не искам отново да се цапам. Роузи извади една стара прахосмукачка от шкафа и взе да чисти с нея.
— Личи си колко отдавна не си го правила. — Лорийн наблюдаваше огромното тяло в изпънатата по него найлонова нощница. Роузи продължи да влачи из стаята огромните си чехли плавници с изображение на Мики Маус на единия и Плутон на другия. — Навсякъде е пълно с котешки косми. Днес ще ходиш ли в болницата?
— За да можеш спокойно да претършуваш жилището ли? Не, скъпа. Ако не си забравила, аз работя само в понеделник и четвъртък.
Продължи да мърмори и да търка пода, докато гостенката й се опитваше да си спомни кой ден беше днес. Блъскането на чекмеджетата и скърцането на пантите на гардероба още повече усили главоболието й. Накрая Роузи се появи с куп дрехи и ги хвърли на дивана.
— Виж дали нещо от тези вехтории няма да ти стане. Не зная защо ги пазя още. Мислех, че може да поотслабна и да ги износя някой ден.
Лорийн започна да рови в странната купчина парцали. Бяха с различни размери — от четиридесета до петдесета големина. Нищо не й беше по мярка. Няколко от тях бяха що-годе чисти. Нямаше нито бельо, нито обувки. Най-после избра една щампована рокля три размера по-голяма от нейния и я стегна с колан. После обърна наопаки мръсните си бикини и ги обу. Нямаше нито сутиен, нито чорапи. Сети се, че от болницата й бяха дали пакет бельо, но не можа да си спомни къде го беше оставила. Събра косата си с ластик, натъпка купчината дрехи в кофата за боклук и я изнесе пред входа.
Денят бе толкова красив, че изпита желание да се разходи. Дълго стоя пред витрината с бутилките в дъното на улицата. Нямаше нито цент. Трябваше да открадне бутилка, за да си пийне. След кратък размисъл неохотно тръгна обратно. На входа спря и се замисли. Чуваше как Роузи говори по телефона и седна на стълбите, за да слуша.
— Надявах се да се видим тази събота. Имам няколко дни почивка и мога да дойда с автобуса…
Разговорът продължи още няколко минути. После чу тежките стъпки на приятелката си по скърцащия под и влезе. Тя я чакаше облечена с бяла блуза и пола на големи цветя.
— Водата беше почти ледена. Снощи си изпила последната ми кола. Аз не съм благотворително дружество! Сега дай да видим на кое събрание да отидем… — Дълго говори по телефона с някого, когото наричаше свой спонсор. — Джейк смята, че не съм подходяща за твой спонсор, но все пак ще опитам. Без друго вече те взех при себе си. От днес нататък, ако ти се допие, или искаш да споделиш нещо, трябва да се обръщаш към мен. Тази сутрин пиеше ли ти се?
— Ти как мислиш?
— Нямам излишни пари да те разхождам из Ел Ей. Ти никакви средства ли нямаш?
— Не, но ще намеря…
Роузи сложи купа с овесени ядки и плодове на масата и шумно започна да яде. Това я успокои и тя отново се превърна в старата сърдечна приятелка. Направи комплимент на Лорийн за свежия й вид, после извади портфейла си и започна да разглежда съдържанието му. Лорийн се опита да отгатне сумата. Трябваше да изчезне с него при първата възможност.
— Имаш ли някакви социални осигуровки? Подавала ли си молба в общината?
Лорийн сви рамене. Не искаше да признае, че не може да кандидатства, защото щяха да я арестуват и да извадят от архива всичките й висящи дела. За социална помощ и дума не можеше да става. Роузи набързо изгълта кафето си и започна да пресмята нещо, като постоянно дъвчеше края на молива.
— Добре. Имаме достатъчно, за да преживеем няколко дни. Трябва да започнем работа. Ще те заведа до общината. Може да ти издействаме някаква месечна помощ. Зная, че сумата е мизерна, но все пак е нещо…
— Защо „ние“? Аз мога сама да се оправя.
— Не можеш, миличка. Нямам намерение да те оставя тук сама, поне докато не се уверя, че заслужаваш доверие. Ето какво… Тук съм записала някои места, където можем да постъпим като миячки или сервитьорки. Направих и списък на събранията на Дружеството на бившите алкохолици.
— Спомена веднъж, че си работила нещо, свързано с компютри. Не можеш ли да си намериш по- прилична работа?
— О, сигурно мога! — изгледа я с ирония Роузи. — Мога например да постъпя в някоя банка като главен касиер. Хм, пали уж си била ченге? Не знаеш ли, че на такива като мен им вземат и шофьорските книжки? Бях уволнена. Никой не ме уважаваше, да не говорим, че никой не би ми дал препоръчително писмо или нещо подобно. Впрочем защо ти не си намериш работа, щом преди си работила в полицията?
Лорийн дъвчеше ноктите си. Беше изпушила цигарите и сега мечтаеше не само за водка, а и за една цигара. Изведнъж я обзе умора и тя се прозя.
— Мога ли да използвам тоалетната?
— Що за въпрос, Боже Господи!
Когато тя не се показа в продължение на петнайсет минути, Роузи реши да види какво става. Намери я свита на леглото. „Някога е била хубавица“ — помисли тя, докато изучаваше нежните черти на спящата жена. Устата й беше затворена и дупката в зъбите не се виждаше, а белегът бе скрит от възглавницата. За
