това двете са живели в един и същи мотел. Заповяда незабавно издирване на съпруга на Мърфи, който наистина щеше да се окаже главният заподозрян в делото.
Роузи изяде пълна тенджера със спагети и се тръшна на дивана. Коремът й щеше да се пръсне от преяждане. Тя грабна както обикновено дистанционното управление и започна да превключва канал след канал.
— Още не са открили убиеца на онзи мъж. И знаеш ли кое ме учудва най-много?
— Кажи — отвърна Лорийн, докато переше в банята.
— Ами това, че приканват всички, които са видели нещо, да го съобщят на полицията. Убийството е станало преди няколко седмици. Откъде ще си спомням дали съм видяла тъмносин автомобил преди няколко седмици? Аз не помня какви коли видях тази сутрин, камо ли преди месец.
— Може да ти изглежда чудно, но хората си спомнят. Веднъж имах подобен случай. Свидетелят не можеше да си спомни нищо и го подложихме на хипноза. Така научихме не само номера на автомобила, който издирвахме, но още маса важни подробности.
— Не бих се съгласила на хипноза — вметна Роузи и превключи канала. — Кой знае какво още ще измъкнат от мене, нали съм им в ръцете?
Лорийн остави прането и седна до нея. В паметта й изплува лицето на нападателя с чука. Не се учудваше, че още не е открит. Затвори очи, за да възстанови цялата сцена в колата. Виждаше го съвсем ясно, сякаш беше станало вчера. Спомни си ръцете му с дълги треперещи пръсти. Имаше ли пръстен? Тя се напрегна да си спомни. Не, пръстен нямаше, но виждаше ръкава на сакото му и бутонелите на ризата. Тръсна глава. Какво значение имаше това? Не беше нейна работа. Трябваше да забрави за тази случка и да се съсредоточи върху настоящето.
На следващия ден, докато пътуваше към галерията, забеляза огромните заглавия на вестниците и си купи един. „ПОЛИЦИЯТА ПО СЛЕДИТЕ НА СЕРИЕН УБИЕЦ“ — гласеше първата страница. Тя прочете статията и сгъна вестника. Беше смешно, че следствието е възложено тъкмо на Бил Руни. От собствен опит знаеше, че обявяването на подобни случаи в пресата трябваше да прикрие безсилието на полицията, което впрочем личеше от призива към гражданите, които могат да дадат информация по случая.
Звънецът избръмча и Арт връхлетя възбуден и зачервен, със спортен сак на рамо.
— Мисля, че току-що направих удар, миличка! Миналата вечер ме запознаха с един от големите дилъри в Ню Йорк. Видя новите експонати и се шашна. Тази вечер ще дойде да разгледа цялата експозиция. Иска да откупи всичко!
Лорийн го слушаше с щастлива усмивка. Новината означаваше, че и тя ще получи премия. Арт беше обещал да й повиши заплатата, щом бизнесът потръгне. Той затанцува из залата, грабна мимоходом пощата и тръгна към фитнес клуба.
Тя огледа още веднъж новите платна. Приличаха й на безразборни цапаници. Какво ли толкова намираше самият Арт в новото си откритие?
Малко по-късно в галерията се появи Нала.
— Изглеждаш чудесно. — Прегърна я през рамо тя. — Щом косата ти порасне още малко, помоли Диди да те фризира. Тя е истински стилист. Може и да боядисва. Виж как е боядисала моята. Правеше и прическите на Холи. О, забравих! — прикри устата си тя.
— Чете ли днешната статия? — попита Лорийн и й подаде вестника. — Има и снимка.
— Но Холи беше много по-красива! Да ти кажа честно, от няколко дни ченгетата обикалят нашия район всяка нощ. Бизнесът ни е пред провал, но какво да се прави? Подозират, че маниакът преследва само проститутки. Останали сме само на редовните си клиенти.
— Внимавайте! — предупреди я загрижено Лорийн. — Записвайте си номерата на колите, а най-добре изобщо не се качвайте в автомобили.
— И ченгетата ни казаха същото!
— Значи трябва да ги слушате — усмихна се тя.
Нала извади от чантата си малък пакет и й го подаде.
— Предай това на Арт. Малко картички и наемът на апартамента. Довиждане!
Лорийн го пусна в чекмеджето и тъкмо го затваряше, когато забеляза дебела пачка банкноти, захванати с ластик. Боязливо се огледа и разлисти пачката. Бяха поне три хиляди долара.
Час по-късно Арт се върна от тренировка зачервен и с лъщящо голо теме. Той хвърли сака на стола и понамести едно от платната.
— Искам да ти кажа нещо, Арт.
— О, много си сериозна. Целият съм слух.
— В чекмеджето са оставени няколко хиляди долара. Знаеш, че не се заключва, а и външната врата е доста паянтова. Всеки може да влезе, да ги вземе и да изчезне.
Той приближи с танцова стъпка към бюрото.
— Мислех да ги внеса в банката тази сутрин, но забравих. Сега трябва да тръгвам. Заключи и остави ключа на Хектор. — Взе пачката и я хвърли в сака, после сбърчи вежди и извади тънкия си портфейл. — Ах, останал съм без пари. Може ли да ти дам заплатата за тази седмица следващия понеделник?
— Трябват ми днес. Ще пътувам през уикенда — изчерви се тя и неволно погледна към сака.
— Тези пари са на един приятел, не са мои — обясни той.
— Какво да се прави, ще трябва да изчакам до понеделник — сви рамене Лорийн.
— Прекрасно. Мога ли да взема този вестник, ако вече си го прочела? — Той се вторачи в снимката на Холи и въздъхна: — Не я познавам, но зная, че беше приятелка на Диди и Нала.
Арт грабна сака и с валсова стъпка излезе от галерията. Минута по-късно тя се сети за пакета на Нала и хукна след него, но успя да зърне само голото му теме на задната седалка на таксито.
Лорийн се върна обезкуражена. Парите й трябваха да купи подарък за децата. Тя погледна пакета и след кратко колебание го отвори. Искаше да вземе полагащата й се сума и да остави бележка, че ще я възстанови в понеделник. Освен банкноти той съдържаше и дебел запечатан плик. Отброи шейсет долара, учудена от огромния наем, който двамата травестити плащаха, после внимателно разлепи плика, любопитна да провери дали картичките не са репродукции на картини, предназначени за галерията.
Извади картичките и поразена седна на стола. Повдигаше й се. Познаваше и порока и порнографията, но това, което видя, надминаваше и най-пошлите й спомени. Докато ги разглеждаше отново и отново, й стана тъжно за Нала и Диди. Че използват апартамента като порнографско студио, можеше да се предположи от пръв поглед, стига човек да го очаква. Но защо са се подложили на подобни унизителни, отвратителни актове? Само за пари ли, питаше се тя. Първите няколко снимки представяха само тях двете в сексуални пози, при които на преден план изпъкваха гърдите и половите им органи. Следваха пози на съвкупление с животни и маскирани фигури. На няколко от снимките тя съзря ангелското лице на Холи. Едва сега разбираше защо Нала и Диди бяха толкова разстроени от смъртта й! Детското й изражение контрастираше с извивките на очевидно опитното й тяло. Погледът й беше разконцентриран като при наркоманите. Ако снимките представяха само Диди и Нала, дори и с Холи, Лорийн нямаше да бъде толкова отвратена. В края на краищата бяха проститутки. Ала след тях последва серия от фотографии на хомосексуални актове между малолетни момчета.
Тя запали цигара и пое дълбоко дима. Не беше светица. Знаеше, че в миналото и сама бе участвала в подобни сеанси, за да изкара някой долар. Нервно закрачи из залата, като от време на време ту вдигаше някоя от снимките, ту отново я пъхаше в купчинката. Не знаеше какво да прави. Първата й мисъл беше да изпрати целия пакет в полицията. Дали убийството на Холи не беше свързано по някакъв начин с този бизнес? Едва ли, опроверга се тя, вероятно ставаше дума са съвпадение. Едно обаче беше ясно — Холи бе вършила всичко това с пълно съзнание и трудно можеше да мине за невинна жертва на насилието. Лорийн разгледа още веднъж нейните снимки. Дали все пак не е бита дрогирана? В такъв случай дали е била принуждавана с дрога да участва в сеансите, или го е правила доброволно тъкмо защото е била под въздействие на дрогата?
— Не ми влиза в работата — произнесе тя на глас, ядосана, че отвори пакета. Сега всичко се променяше. Ако го изпрати в полицията, Диди и Нала щяха да бъдат арестувани. Можеха да обискират и галерията. Щяха да извикат Арт и нея самата на разпит при Бит Руни. Край на сигурността, която с толкова труд се мъчеше да си създаде. Мисълта да бъде разпитвана от Руни сви стомаха й. Щяха да я разпознаят
