като жената, избягала от синия седан с портфейла на Норман Хейстингс. В паметта й изплува снимката му от шофьорската книжка.
Лорийн седна на бюрото и подпря челото си с длани. Каква отвратителна каша! Трябваше да се овладее, да подреди мислите си. Портфейлът на Хейстингс… Знаеше, че той няма никакво значение за разследването. По-важно беше как е попаднал у убиеца. Очевидно го е взел от убития Хейстингс. Ако се вярваше на вестникарската информация, трупът е бит открит в багажника на собствената му кола, същата, която ексхибиционистът шофираше и в която се опита да я убие. Излизаше, че докато тя е била в колата, тялото на Хейстингс вече е бито натъпкано в багажника.
Полицаите, които дойдоха в апартамента на Роузи, издирваха нея самата. Защо не се върнаха, питаше се Лорийн. Дали все още я търсеха? Тя съжали, че не беше запазила вестника. Струваше й се все пак, че в статията не се споменаваше за издирването на жена, видяна в синия седан. В същото време бяха публикували дословно описанието на убиеца, което им беше дата по телефона. Значи полицията го приемаше като напълно достоверно! Нищо повече не можеше да се направи.
— Това напълно ме устройва! — гневно промълви тя и запали нова цигара, после рязко отвори чекмеджето и започна да рови сред хартиите, без да знае сама какво търси. Вратът й се схвана, гърбът я болеше. Разгърна дневника на продажбите и разгледа цените, на които Арт бе изкупувал картините. Всички бяха ненормално ниски. Оказа се, че повечето от картините, които мислеше, че е продала, са бити върнати обратно от купувачите. Тя подреди отново чекмеджето и отново спря поглед на фотографиите.
— Не е хубаво да ровиш в чужди вещи! — прозвуча гласът на Арт. Лорийн ахна. Кога беше влязъл? Очевидно звънецът не беше наред. Той грабна снимките и взе да ги подрежда, за да ги събере в плика.
— От доста време съм тук и те наблюдавам. — Почука с пакета по бюрото той. — Какво търсиш всъщност?
— Не зная — изчерви се тя.
— Е, не ти ли подействаха възбуждащо?
— Ни най-малко! — отсече тя.
— На някои им действа, скъпа…
— Сигурно…
— Върнах се, защото ми стана криво, че не ти платих. — Той сложи фотографиите в сака и затвори ципа. — Добре, че се върнах! Бях забравил, че днес Нала трябваше да ги остави тук.
— Това всичко е само фасада, прикритие, нали? — Тя мина пред бюрото и с широк жест посочи картините по стените.
— Не всичко, миличка — огледа платната той. — Понякога успявам да продам туй-онуй. Толкова пъти ме ограбваха до шушка, че гледам на тях като на хоби. Може би един ден, ако имам достатъчно пари, ще успея да открия някой истински талант. Тези картини са кич, купувам ги за стотинки.
— А порното върви добре на пазара, така ли?
— Откъде мислиш вземам пари да поддържам галерия, а? — Зад диоптрите очите му изглеждаха огромни като фарове. — Имам редовни клиенти, ти познаваш повечето от тях. Доколкото си спомням, даже ги покани на приема.
Той взе пачката и отброи петдесет долара.
— Това е премията ти. Лорийн дори не ги погледна.
— Там има и снимки на Холи, убитото момиче…
— Е, и? Те едва ли ще смутят паметта й — сви рамене Арт.
— Ще бъдат крайно интересни за полицията.
— Не виждам с какво. Тя явно се е забавлявала, никой не я е принуждавал да го прави. Всъщност аз дори не съм я виждал.
— Кой прави снимките?
— Не е твоя работа! Предлагам да приключим този разговор и да го забравим. Какво ще кажеш?
— От тебе зависи дали ще го считам за своя работа или не. — Лорийн се стараеше гласът й да звучи тихо и твърдо.
— Моля?!
— Добре чу. На тези снимки видях малолетни деца. Така че… ще се наложи да ми платиш достатъчно, за да си затворя устата.
Арт се колебаеше. Извади пачката от сака, претегли я на длан, докато реши какво да прави.
— Знаеш ли кой е най-големият ми проблем в този живот? Вярвам на хората. Сприятелявам се лесно, отнасям се с уважение към тях и те естествено ме прецакват. Вземай ги, мършава неблагодарна кучко! — подхвърли той парите към нея.
Тя сложи пачката в джоба си и извади пакета цигари, но Арт го грабна от ръцете й.
— И слушай какво ще ти кажа, миличка! Сега ще ми подпишеш разписка за тази сума, ясно ли ти е? Искам да се застраховам, в случай че пак нахълташ тук и…
— Никога няма да ме видиш, Арт. Обещавам ти. Надраска една бележка на бюрото, подписа се и тръгна към вратата. На изхода се обърна и го погледна полуусмихната.
— Гледай да поправиш този звънец, Арт. Може да ти изиграе лоша шега.
Вратата тихо се затвори след нея. Той ритна вратата на бюрото и изруга. Не го биваше да се оправя с хората и никога нямаше да се научи!
Лорийн реши да напазарува. От допира на пачката в джоба й се чувстваше лека като перце. Купи първо две кукли за дъщерите си, няколко кутии боя, четки и малък шкаф за дрехи. После избра памучна нощница за Роузи, няколко чифта бельо и чорапи за себе си и спря едно такси.
Роузи я гледа няколко минути с увиснала челюст.
— Исусе Христе! Да не си спечелила от лотарията?
— Продадохме доста платна, а това е от моята премия — засмя се тя.
— А кой според тебе ще се занимава с боядисване?
— Ние двете.
Роузи подсмръкна недоволно, но подаръкът отвлече вниманието й.
— О-хо! Но това е чист памук! Съвсем нова нощница! Тя посегна към двете кутии и отвори първата.
— Това пък какво е? Вярно, че понякога се вдетинявам, но все пак…
— Куклите са за дъщерите ми. — Взе кутията от ръцете й и затвори капака.
— Значи си говорила вече с тях?
Лорийн излезе без да отговори. Пред външната врата беше оставила цяла камара други покупки. Тя извика Роузи да й помогне и докато се мъчеха с шкафа, на стълбището се появи Джейк. Двете жени веднага го впрегнаха в работа. Задачата му беше да изчисти едната стая и да я подготви за боядисване. Със зле прикрито нежелание за подобен вид дейност той се извини и обеща да намине вечерта. Лорийн не чу кога излезе. Цялото й внимание бе заето от мисълта да прибере на безопасно място куклите, за да не се замърсят при почистването.
Двете похапнаха и се заловиха за работа. Лорийн се надяваше да обновят жилището бързо, както Арт и неговите две приятелки бяха преобразили галерията, но работата се оказа далеч по-трудна. Когато Джейк се върна, бяха успели да боядисат само една стена.
Той и Лорийн се захванаха с трапезарията. Едва към полунощ успяха да върнат мебелите по местата им. Джейк обеща да дойде на следващия ден и да започне ремонта на кухнята.
Тя се изкъпа и изчисти пръските боя от косата си. Чувстваше се приятно уморена. Въпреки болките в ставите тя си легна, изпълнена с ведро спокойствие. Не мислеше за трудното бъдеще, за необходимостта отново да търси работа. Не искаше да прави планове дори за следващия ден. Картата на Санта Моника и разписанието на автобусите бяха вече прибрани в сака й при двете кукли — едната руса, а другата тъмнокоса. Вълнуваше я единствено мисълта, че след броени часове ще види децата си.
Глава 6
Роузи внезапно се събуди и седна в леглото, но след секунда отново се отпусна на възглавницата. Лорийн беше в банята. Будилникът показваше осем и половина. Окончателно разсънена, тя все пак стана и надникна в прясно боядисаната трапезария. Сакът чакаше до вратата, на масата димеше кана току-що
