реакция, но той отново не показа с нищо, че познава този човек. — Норман Хейстингс е бил травестит.
Брад вдигна вежди — нормалната реакция, без следа от вина или страх.
— Мисля, че убиецът е бил изнудван, и то в продължение на години — продължи тя. — Вероятно и Хейстингс е бил изнудван, но не е могъл да плаща големи суми, за да не събуди подозренията на жена си. Бил е силно привързан към семейството си. Мисълта, че интимните му слабости могат да излязат на бял свят, го ужасявала. Предполагам, че изнудвачите са били Арт Матюз и Диди, една от жертвите, също транссексуална. Тя е гримирала травеститите, които са се снимали при Крейг Лайл. След това вероятно е съобщавала на Матюз имената им и той ги е изнудвал.
Лорийн видя добре онази секундна искрица в очите му при споменаването на думата „изнудване“, макар че Брад веднага я прикри с едно кимване, сякаш я подканяше да продължи. Бе седнала пред тоалетката и докато сресваше косата си, го наблюдаваше в огледалото.
— Бих изпила едно кафе — усмихна се тя. — Къде ли са се дянали обувките ми?
— Ще приготвя ей сега. — Той скочи от леглото, но спря веднага щом отвори, вратата. Обувките й стояха една до друга пред самия праг. Подхвърли ги към нея и тръгна към кухнята. Докато ги нахлузваше, Лорийн си спомни, че бяха паднали една след друга на стълбите. Кой ги бе оставил пред вратата на спалнята? Прислужницата или някой друг?
Брад влезе в кухнята и се огледа. Някой бе идвал тук, докато той беше горе с нея. Обля го студена пот. Кой бе оставил обувките й пред вратата? Стивън? Опита се да си спомни дали алармената инсталация е била изключвана, докато двамата с Лорийн се любеха, после надникна през прозореца, но мерцедесът не беше на алеята. Беше сигурен, че не е чувал брат си да отваря външната врата. Може би още не се беше прибрал? Но ако е така, кой е видял обувките й на стълбите и е решил да ги остави пред вратата на спалнята?
Той се стресна, когато дочу стъпките й зад гърба му. Тя влезе във всекидневната, взе чантата си и тръгна към кухнята.
— В четири ли си тръгва прислугата? — попита го, докато се мъчеше да си спомни в колко часа двамата тръгнаха към спалнята. — Чудя се кой ли е оставил обувките ми пред вратата.
— Сигурно Мария. Тя е маниак на тема ред и чистота. Аз ли съм последният от твоите заподозрени? — усмихна се насила.
— Не, разбира се.
— Искаш ли да ти поръчам такси?
— Не, с кола съм. — Лорийн докосна нежно лицето му. — Хайде да престанем с тази игра. Кажи ми за брат си.
— Какво за брат ми? О, искаш да го видиш, така ли? Той не е вкъщи, но като се върне, ще му кажа да ти се обади.
— Не го защитавай. Брад. Бъди откровен с мен. Това имах предвид, като казах да спрем игрите. Искам да го видя, за да го изключа от списъка на заподозрените. Искам да се видя лице в лице с брат ти.
— Защо ти не спреш, а? Ти ще го елиминираш? Ти? В момента полицията те издирва из целия град. Има заповед за арестуването ти. — Той се усмихна и наля кафето в чашите. — Очарован съм от дългия ти монолог. „Блудното ченге.“ Така ли се виждаш в мислите си? Сигурно алкохолът е увредил мозъка ти, Лорийн. Аз зная коя си.
Тя стана от масата и се наведе към него.
— Кой ти каза, че има заповед за арестуването ми? Руни ли? Той видя ли се с брат ти?
Брад остави чашата. Мислеше, че се е изплашила, но отново бе сгрешил.
— Кажи ми, Брад — продължи спокойно тя. — Този човек е убил девет души. Знае, че съм жива и ме търси. Аз ще бъда следващата. Кой е идвал тук? Капитан Руни?
— Не е идвал никакъв капитан.
— Тогава кой? — Лорийн го блъсна с ръка. — Кажи ми, чуваш ли! Кой ти каза, че полицията ме търси? Говорил ли е със Стивън?
— Това е без значение. — Той стисна китката й. — Достатъчно е да ти кажа, че този разговор трябва веднага да спре. Не ме интересува какво си изровила срещу Стивън, каква помия готвиш за него и за това семейство.
— Какво искаш да кажеш? — Отскубна ръката си и отстъпи.
— Колко искаш, по дяволите? Много добре си вършиш работата! И преди ми се е случвало. Сега обаче се заблудих. Не вярвах, че мога толкова много да се излъжа в една жена. И тъй, какво си приготвила срещу Стивън и колко искаш? Предполагам не случайно ми разказа така подробно за рекета на ония двете.
— Мислиш, че искам да те изнудя?
— Нали за това дойде днес? Това семейство неведнъж е било обект на рекетьорски набези. Хайде, казвай колко!
— Грешиш, господин Торнбърн. — Лорийн грабна чантата си и тръгна. — Не съм дошла за пари. Мисля, че убиецът е твоят брат. Няма да го прикриеш или откупиш с никакви суми. И знаеш ли защо? Защото аз ще го докажа!
— Да не мислиш, че вярвам и една дума от всичко, което избълва преди малко? — саркастично се изсмя той. — Заплашвали са ме хора, много по-опасни от теб, мила!
— А брат ти? Той бил ли е заплашван?
— Това не е твоя работа! Махай се оттук! Веднага! Вън!
Брад изчака, докато стъпките й заглъхнаха по мраморния под, чу как външната врата се затвори с трясък и едва тогава набра телефона на адвоката си с молба незабавно да дойде в Бевърли Глен.
Лорийн видя синята светлина на патрулната кола още преди да стигне до оградата и тутакси скочи в храстите. Почти веднага след това до вратата застана Руни.
Брад наблюдаваше фигурата, която настоятелно звънеше на външната врата. За миг му хрумна, че може би Лорийн е решила да се върне. Той излезе на верандата и капитанът се представи на висок глас.
— Вкъщи ли е Стивън Янклоу? — попита Руни, като приближи по алеята.
Брад поклати отрицателно глава и го покани. Мъжът показа полицейската си карта и още веднъж повтори името си.
Лорийн наблюдаваше сцената от храсталака. Присъствието на Руни я поуспокои. Спомни си, че отзад имаше друг вход, който водеше право към спалнята на Брад. Искаше непременно да чуе разговора между двамата. Тя се прекръсти и се помоли алармената инсталация да е изключена.
Руни огледа красивата всекидневна и отказа питието, което Брад му предложи.
— Къде е брат ви, господин Торнбърн?
— Нямам представа. Защо питате?
— Мислех, че знаете. Ендрю Фелоуз се е отбил при вас днес преди обяд, нали? Хайде да сложим край на тези хитрости. Лорийн Пейдж тук ли е?
— Беше, но си тръгна.
— Знаете ли накъде замина?
— Не. Учуден съм, че не сте се срещнали. Тя излезе преди около десетина минути.
— Господин Торнбърн, няма да ви отнема много време. Нужна ми е само една снимка на брат ви. — Руни пристъпи към рояла и вдигна една от наредените върху капака му снимки. — Това ли е той?
— Не, това е баща ми. Ще му кажа утре да ви изпрати снимката си.
— Бих искал сега да видя една.
— Необходимо ли е?
— Да, сър. Разследваме серия убийства.
Брад излезе. Полицаят остана прав, загледан в пода. Знаеше, че стъпва по несигурна почва. Намираше се в дома на почтени и уважавани граждани без всякакво разрешително или заповед и изискваше снимки на член от семейството. Бе въоръжен единствено с хипотезата на Лорийн. Той отиде до телефона и набра номера й.
— Още я няма — отвърна му Роузи.
— Нека да ми се обади веднага щом се прибере.
