Пред къщата спря автомобил. Дали Янклоу не се прибираше? Сърцето му се сви, когато чу Брад да обяснява, че е дошъл полицай. Последва дълъг полугласен разговор. След малко вратата се отвори и Брад въведе нисичък, плешивеещ мъж с очила и дипломатическо куфарче.
— Запознайте се с Алфред Кофк.
Двамата си стиснаха ръце. Руни веднага позна един от най-известните криминални адвокати в Лос Анджелес.
— Искали сте снимка на моя клиент Стивън Янклоу, ако правилно съм разбрал? — Кофк седна и отвори куфарчето си. — Имате ли прокурорско решение за достъп до този дом?
Руни обясни, че на този етап от разследването не е изискал заповед. Дошъл неофициално, а Брад Торнбърн доброволно го поканил да влезе.
— Защо ви е снимката на моя клиент?
— За да го изключа като заподозрян. — Руни се изчерви до корените на косата си.
— Искам да зная защо досега никой не се е свързал с господин Янклоу по този повод и защо ви е притрябвало неофициално посещение в шест часа следобед?
Капитанът приседна на дивана. Усети, че се изпотява, но не от напрежение, а от усилието да сдържи гнева си. Разпитваха го, сякаш той бе виновната страна. Извади от джоба си сгънат на две лист.
— Искам да зная, отново неофициално, къде е бил Стивън Янклоу на тези дати. Тъй като в момента отсъства, моля доведете го утре сутринта в полицията. Нека да носи и снимката си.
— Защо ви е снимка, след като той ще дойде лично при вас?
— Една жена е била нападната неотдавна в многоетажен гараж. Смятаме, че нападателят, който се е нахвърлил върху тази жена, наша свидетелка, е замесен и в серията убийства.
— Искате да кажете — въздъхна с раздразнение Кофк, — че господин Янклоу е под подозрение за това нападение?
— Възможно е.
— И как се казва тази свидетелка?
— Лорийн Пейдж — намеси се Брад. — Проститутка, която полицията в момента издирва. Има заповед за арестуването й. Замесена е и в дело за изнудване.
— Вярно ли е? — вдигна вежди Кофк.
— Не мога да разкрия самоличността на свидетелката — размърда се неспокойно Руни.
— Изнудване ли? Работата става много сериозна, капитане. Щом изготвите обвинението срещу моя клиент, позвънете в моята кантора. Дотогава нямате право да пристъпвате прага на този дом. А сега незабавно напуснете. Утре ще отправя писмено оплакване до вашия шеф по повод посещението ви.
— Чудесно! — Руни бавно се изправи. — Опитвам се само да проследя един убиец.
— А аз — да защитя клиента си. Сигурно ви е известно, че семейство Торнбърн са влиятелни и в миналото често са били обект на изнудване и заплахи, а…
— А срещу Стивън Янклоу е било повдигнато обвинение в нарушение на морала — прекъсна го Руни. — После обаче то било оттеглено. Известни са ми всички действия, предприети в миналото във връзка със семейството, и тъкмо затова си позволих да направя това неофициално посещение. — Изненадан от смелостта си, той със скрито задоволство наблюдаваше разтревожените погледи, които двамата си размениха. Чувстваше се млад, уверен в себе си, силен, както в началото на полицейската си кариера и реши да ги притисне още малко. — Сега обаче въпросът не е в някакво хомосексуално извращение. Става дума за серия от убийства, които от няколко месеца са в центъра на вниманието на всички медии.
Кофк бе опитен адвокат и вместо да отстъпи, предприе контраатака.
— И тъкмо вестниците днес оповестиха, че са заловили вероятния убиец, който впоследствие се самоубил в ареста. Нима твърдите, че не той е истинският убиец?
— Вероятно не — изсумтя раздразнено капитанът.
— Изглежда, всички заподозрени по това дело са само „вероятно виновни“ — намеси се Брад. Лицето му бе станало мораво от дълго сдържания гняв. — Смятам, че моят адвокат трябва да се свърже с вашия началник и да поговори с него за това. Сега напуснете дома ми.
Руни излезе и чу как вратите се заключиха след него. Преди да влезе в колата, погледна нагоре по пътя и видя леко фосфоресциращия номер на паркирана в отбивката кола. Беше автомобилът на Лорийн. Двама униформени офицери вече надничаха през задното стъкло. Той позвъни в полицията, но оттам му отговориха, че още не са я открили. Огромната къща отсреща тънеше в мрак и само прозорецът на първия етаж светеше. Вероятно Торнбърн обсъждаше с адвоката следващите си стъпки. Единият от полицаите го попита какво да правят с автомобила й. — Претърсете го! — изръмжа той.
Не знаеше какво трябва да предприеме по-нататък. Къде беше се дянала? Усети, че го обзема паника.
Задният вход се оказа отключен. Лорийн тихо изкачи стълбата до спалнята на Брад. Чаршафът още се търкаляше на пода, леглото беше неоправено. Тя излезе от спатията и тихо се спусна по голямата стълба към партера. Бе видяла адвоката, който влезе в дома малко след Руни, но не знаеше кой е той. До слуха й долетя разговор и в единия от гласовете разпозна Брад, но другият не беше Руни. Продължи нататък към другото крило. Къде ли беше спалнята на Янклоу? Опита няколко врати, преди да влезе в стая, която приличаше на спалня. Лорийн надникна в банята и гардеробите с надежда да открие женски дрехи и перуки, но остана разочарована. Единствената й цел бе да намери снимка или друг разобличителен предмет, който би могла да вземе със себе си. Имаше много снимки на Янклоу и Брад като деца, сами или с майка им, но нито една на Янклоу като възрастен мъж. Тъкмо се канеше да излезе, когато забеляза дипломатическото куфарче.
Тя го вдигна и ключалките шумно се отвориха. Лорийн замръзна. Ослуша се, но освен едва доловимия говор от партера, друг шум не се чуваше. Набързо прехвърли документите с надеждата да намери личен дневник, но освен папката и разписките нямаше нищо друго, което би хвърлило светлина върху личния живот на Янклоу. Внимателно прочете разписките от продажбите на бижутата и ги съпостави с банковите извлечения. Нито една от получените суми не бе внесена в банковите му сметки. Какво означаваше списъкът на скъпоценностите, отметнати с тирета? Дали не бяха следващите продажби? Тя се отказа, затвори куфарчето и излезе от стаята.
Стаята на майка му бе отключена. И тук сред многобройните снимки в сребърни рамки не забеляза нито една на Янклоу. Вдигна една от фотографиите на очарователната Дела Торнбърн. Действително имаше прилика с блондинката от белия мерцедес. Лорийн отвори рамката, за да види дали на гърба няма печат с името на фотографа, и се вцепени. Зад нея бе поставена друга снимка. На пръв поглед изглеждаше същата жена, но не беше. Същата руса перука, същата брилянтена огърлица, същата поза, но лицето не беше на госпожа Торнбърн, а на някого, който се опитваше да прилича на нея. Нито гримът, нито туширането на снимката обаче скриваха факта, че пред обектива бе позират мъж.
Лорийн извади снимката. В една от следващите рамки намери втора фотография на същия мъж, поставена зад снимката на госпожа Торнбърн. Не можеше да каже със сигурност, дали това бе човекът, който се опита да я убие. Знаеше само, че е член на семейството, който иска да се превъплъти в Дела Торнбърн. На гърба все още личеше полуизтритият печат с името и телефона на фотографа. Над главата й се разнесе шум от нечии стъпки. Време беше да се махне оттук.
Открехна вратата и веднага отстъпи зад нея. Гласовете се чуваха съвсем отчетливо. Дати не трябваше да излезе и да се покаже на Брад и Руни? Или да отиде направо в полицията и да се предаде. Щяха да й бъдат благодарни за двете снимки. Тя излезе на пръсти и тръгна по стълбата. Двамата мъже все още разговаряха, когато на горния етаж се разнесоха други стъпки. Нима Янклоу беше в къщата? Трябваше бързо да излезе. Беше вече на няколко метра от всекидневната, когато чу гласа на Брад.
— Сериозно ли е?
— Нямам представа. Утре ще се срещна с тях, за да разбера. Засега е най-добре да не се тревожиш излишно. Остави всичко на мен.
Лорийн беше вече близо до стълбите. За втори път й хрумна да влезе и да признае, че през цялото време е била в къщата. Защо обаче не долавяше гласа на Руни? Къде се беше дянал? Тя се обърна рязко и се притисна до стената, за да вижда по-добре стълбата. Имаше чувството, че някой я наблюдава в гръб.
