Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Нерке.

Всъщност Нерке представлява само една равнина, обкръжена от всички страни с хълмове, обрасли с гори. Само в североизточния й край, дето започва езерото Йелмар, има един процеп в дългата верига хълмове.

Когато някоя сутрин вятърът набере сили над Балтийско море и гръгне навътре а страната, той спокойно минава между хълмовете на Сьормланд и без мъчнотии се промъква в Нерке през процепа при Иелмар. После се спуска през равнината на Нерке, но точно на запад се сблъсква с високата стена на Килберг, която го отхвърля назад. Тогава вятърът се извива като змия и тръгва на юг. Но там го пресреща Тиведен и го блъска така, че той се спуска на изток. Но на изток е Тюльоскуг, който го изпраща на север към Кеглан. От Кеглан вятърът завива отново към Килберг и Тиведен, и Тюльоскуг. Той се върти във все по-малки и по- малки кръгове, докато най-после се спре като въртележка сред равнината и се върти само на едно място.

В такива дни, когато вихрушките се носели над равнината, Кайса от Юсетер се чувствувала безкрайно щастлива. Тя стояла сред вихрушката и се носела заедно с нея. Дългата й коса се развявала до облаците, роклята й метяла земята в облак прах и тя танцувала по цялата равнина.

Сутрин Кайса от Юсетер седяла на някой висок бор на хълмовете и гледала към равнината. Зимно време, когато виждала по заснежените пътища много пътници с шейни, тя докарвала виелицата и натрупвала такива преспи, че хората едва се домъквали вечер до домовете си. Лете, по време на коситба, Кайса от Юсегер се спотайвала, докато натоварят колите със сено, а после се спускала с някоя буря, която унищожавала целия дневен труд.

Тя рядко мислела за нещо друго освен за пакости. Въглищарите горе в Килберг не смеели да мигнат, защото, щом забележела въглищарска пещ без пазач, веднага се промъквала и почвала да духа, докато пещта се разгори с буйни пламъци. А ако коларите от Лаксо и Сварто закъснявали някоя вечер със своя товар руда, Кайса от Юсетер забулвала пътищата и цялата местност в такава тъмна мъгла, че и хората, и конете, се загубвали и затъвали с тежките коли в блатата и тресавищата.

Когато неделен ден през лятото попадията в Глансхамар постилала масата за кафе под някое дърво в градината и с един порив вятърът вдигал покривката от масата и събарял чашите и чиниите, всички знаели кой се е пошегувал. Ако шапката на кмета в Йоребру Хвръквала и той трябвало да я гони през целия площад, ако лодките със зеленчук на хората от остров Виньо засядали в Йелмар, ако окаченото пране надало в праха, ако димът вечер изпълвал къщите и не можел да излезе през комините, не било трудно да се разбере кой се забавлява по този начин.

Но макар че обичала да прави най-различни пакости, тя все пак не била зла. По всичко личело, че е най-жестока със свадливите, скъперниците и лошите хора и често взимала под своя закрила добрите хора и бедните деца. А старите разказват, че когато веднъж черквата в Асяер се запалила, Кайса от Юсетер се спуснала, развъртяла се на покрива сред дима и пламъците и отстранила опасността.

Все пак Кайса дотегнала на жителите на Нерке със своите лудории, ала на нея не и дотягало да ги дразни. Като седяла на края на някой облак и гледала долу Нерке, красива и приятна с разкошните чифлици в равнината и богатите мини и фабрики в планинските области, с тихата река Сварто и плитките, пълни с риба езера, е хубавия град Йоребру, разпрострял се около мрачния стар замък с масивните кули, тя сигурно си мислела: „Ако не бях аз, тези хора щяха да се чувствуват прекалено добре и щяха да стават бездейни и лениви. Нужен им е някой като мен, да ги поразтърсва от време на време и да поддържа доброто им настроение.“

После се изсмивала високо и диво като сврака и се спускала да се върти и да танцува от единия край на равнината до другия. А когато жителите на Нерке виждали как тя влачи полите си, не можели да сдържат усмивката си. Тя била наистина буйна и пакостлива, но все пак носела добро настроение. На селяните действувало освежаващо да се разправят с Кайса от Юсетер, така както на равнината било приятно да я шибат бурните ветрове.

Казват, че Кайса от Юсетер е мъртва като всички други магьосници. Но такова нещо мъчно може да се повярва. Все едно някой да каже, че над равнината винаги ще бъде тихо и че вятърът никога няма да танцува над нея с бучене и вой, със свеж въздух и поройни дъждове.

Който смята, че Кайса от Юсетер е мъртва, нека чуе какво се случи в Нерке през онази година, когато Нилс Холгерсон мина над страната. И тогава сам ще реши дали е прав, или не.

В навечерието на пазараСряда, 27 април

Това се случи в навечерието на големия пазар на добитък в Йоребру. Така плискаше дъжд, че нищо не се виждаше. От такъв пороен дъжд никой не може да се опази. От облаците се лееха като из ведро потоци вода и много хора си казваха: „Също като през времето на Кайса от Юсетер! Тя не пропускаше пазар. Много щеше да й хареса такъв пороен дъжд точно преди пазара.“

Дъждът все повече и повече се усилваше. На мръкване той се превърна в истински порой, пътищата заприличаха на бездънни реки и хората, които бяха тръгнали с добитъка си рано, за да стигнат в Йоребу навреме за утрешния пазар се чудеха какво да правят. Кравите и воловете бяха така уморени, че едва влачеха крака и много от тях лягаха насред пътя, за да покажат, че не могат да вървят повече. Хората, които живееха край пътя, трябваше да отворят вратите си за пътниците и да ги приютят, както могат. Препълниха се не само къщите, а и оборите, и плевните.

Всички се мъчеха да се доберат до хана, но когато пристигаха, почваха да съжаляват, че не са спрели в някоя къщурка край пътя. И оборите, и конюшните бяха претъпкани. Конете и кравите, трябваше да стоят вън на дъжда. Дори и стопаните им, мъчно си намираха подслон.

В мокрия и кален двор беше ужасна блъсканица. Някои от животните стояха в локви и дори не можеха да легнат. Имаше стопани, които постилаха слама на добитъка си, за да легне на сухо и се мъчеха да ги прикрият някак от дъжда, но имаше и такива, които седяха в хана, пиеха и играеха карти и съвсем бяха забравили да се погрижат за своите животни.

Тази вечер момчето и дивите гъски кацнаха на едно островче в Йелмар. От брега ги отделяше само една тясна и плитка ивица вода, която при суша можеше да се прескочи.

И над островчето плискаше пороен дъжд, както навсякъде. Момчето не можеше да заспи от капките, които непрекъснато го шибаха. Най-после тръгна да се разхожда. Струваше му се, че като се движи, дъждът го мокри по-малко.

Едва беше успяло да обиколи островчето, когато чу плискане във водата и след малко между храстите се показа кон. Такъв стар, мършав и немощен кон момчето не беше виждало. Той беше дръглив, дългокрак и ребрата му се брояха под кожата. Нямаше нито юзда, нито седло, само на врата му висеше скъсан юлар. Виждаше се, че не му е било трудно да се освободи.

Конят се запъти право към мястото, дето спяха дивите гъски, и момчето се уплаши да не ги смачка.

— Къде отиваш? Внимавай! — извика то.

— Аха, ето къде си бил! — каза конят и се приближи до момчето. — Десет километра изминах, докато те намеря.

— Та ти познаваш ли ме? — попита момчето учудено.

— И аз имам уши, макар че съм стар. Напоследък много приказват за тебе.

Докато говореше, той държеше главата си наведена, за да вижда по-хубаво, и момчето забеляза, че тя е малка, с хубави очи и мека, нежна муцуна. „Вижда се, че е бил хубав кон, но на стари години не му е провървяло“ — помисли си то.

— Искам да дойдеш с мен и да ми помогнеш за една работа — каза конят.

Момчето си помисли, че е лудост да тръгне с такава кранта и почна да се извинява с лошото време.

— Няма да ти е по-зле, ако седиш на гърба ми, отколкото да лежиш тука — каза конят, — Но може би не смееш да тръгнеш с такава развалина като мен.

— Кой? Аз ли не смея? — попита момчето.

— Събуди тогава гъските, за да се уговорим къде ще могат да те вземат утре сутринта!

След малко момчето вече седеше на гърба на коня, който тичаше по-бързо, отколкото то очакваше. Все пак те дълго пътуваха в мрака и поройния дъжд и най-сетне спряха пред един голям хан. Там: гледката беше ужасна. По разровения път имаше такива дълбоки локви, че момчето се боеше да не се удави, ако падне в