Натали замислено поклати глава за потвърждение.
— Наистина ви е променил, Максим.
— Той направи от мен мъж.
— Докато преди?… — запита Анриет.
— Бях мокра кокошка, изсъхнал плод.
— Истинско чудо! — поде Натали.
— Чудото датира от деня, когато, информиран за приключенията ни в Сицилия, си дадох сметка за собствената ми стойност. С Анриет и Жанин под моя команда аз бях този, който разкри всички следи и осъществи всички концепции на Елен Рок.
— Какъв поглед! — каза Жанин.
— Нечуван! Фотографирам с погледа си всички лица, срещнати на улицата. Щрак! Готово! Мозъкът ми е апарат „Кодак“. Сигнал. Снимка. Пръстови отпечатъци. Записвам всичко безразборно.
— А ние оправяме безпорядъка — отбеляза Жанин. — Аз класирам фишовете.
— А аз — каза Анриет — изготвям досиетата.
— Агенция Максим и Сие — извика Максим. — Частни детективи. Нелегални полицаи.
— А вашият брак с нас двете? — попита Жанин.
— Човек не се жени за подчинените си. Ще ви снабдя със съпрузи. Ето това е. Луксозни съпрузи. За вас, Анриет, джентълмен-крадец, а за Жанин — осъден на смърт. Ах, колко интересен живот!
— И винаги същата цел? — каза Натали.
— Залавянето на Жерико. Може ли да става въпрос за друго с Елен Рок? Жерико пиратът… Жерико разбойникът… Жерико, вашият преследвач.
— Напредват ли нещата?
— Нужни са още няколко часа.
— Какво?
— Бога ми, да.
— Значи след няколко часа?
— Драмата, т.е. целостта от машинации, изплетени около вас и чиято нещастна жертва можехте да станете, без моя помощ, ще се разиграе в две части, едната днес след обяд, другата тази вечер.
— Но вие не ме оставихте нищо да предвидя!
— Защо да се измъчвате? Хората на действието не предупреждават, те действат и запазват за себе си притеснението от подготовката и безпокойството от великата неизвестност.
— Значи остава известна част неизвестност?
— Никаква. Всичко е предвидено до милиметър и до милиграм. Иначе щях ли да говоря?
— Но това е истинско спасение! — извика Натали. — Така, че днес 14 юни…
— Днес, 14 юни — разрешение на загадката. Неприятелите ви ще бъдат обезоръжени, а Жерико ще се търкаля в праха.
— Ще видя ли това двойно събитие? — запита тя, усмихвайки се.
— Разбира се.
— Значи съм поканена?
— Другите са поканени.
— На кое място?
— Тази вечер, тук.
— А този следобед?
— Тайна и дискретност.
— Вие знаете, че този следобед ще отсъствам. Една измежду моите приятелки, която е болна, ми телефонира и трябва да отида да я видя във Версай.
— От колко до колко часа?
— От четири до осем.
— Просто антракт, съвпадащ с програмата ми. Ето защо на работа за последните детайли на мизансцена! Анриет, Жанин, гълъбчета, напускаме ли?
Той ги спря до вратата.
— Ах, забравих. Елен Рок ще бъде тук.
— Елен Рок ли? — каза Натали, смръщвайки вежди. — Пиесата не може да бъде изиграна без него.
— И двата пъти ли ще присъства?
— И двата пъти, и то в момента, когато присъствието му бъде наложително! Deus ex machina!1
Максим се приближи до Натали и й прошепна полугласно:
— Присмивам се, скъпа приятелко, защото ми е навик да се присмивам, дори и сред най-големи опасности. Но вярвайте ми и бъдете готова на всичко.
Тя усети, че предупреждението беше сериозно, но не успя да се въздържи да не се разсмее и тя.
— Готова съм на всичко, Максим.
— Доскоро виждане, Натали. Няма да си вземаме довиждане, Форвил. Форвил не помръдна. Максим си облече елегантното, много дълго и демодирано пардесю, вдигна яката му и извади от джоба стар каскет. С този каскет, нахлупен до очите, с лула в уста той се обърна към Форвил и изкрещя:
— Да живее Елен Рок!
След това, като избута навън спътничките си, изчезна.
— Каква марионетка! — измърмори Форвил.
Натали затвори вратата и позвъни на камериерката да раздигне масата. Без да обръща внимание на Форвил, отново потопи се в мълчание, тя се изтегна в един шезлонг и запали цигара.
След известно време Форвил, бесен затова, че тя не го разпитва въобще, забарабани с пръсти по съседната еднокрака масичка. Натали следваше с поглед дима от цигарата си. Той стана и се заразхожда, тропайки с крака. Това продължи няколко минути. Той се измъчваше от тишината и искаше да я наруши. Накрая взе един вестник, хвърли поглед в него и каза:
— Още един обир… Ето, даже в този хотел! Трябва да се пазите, Натали. Когато човек избира за жилище кервансараи, представящи се за луксозни хотели, тогава се излага на непредвидими опасности. Ето, вижте тази врата… Вие си мислите, че сте в безопасност, защото е заключена. Но не знаете дали там зад нея няма скрит злосторник, който ви дебне… Вестниците ежедневно дават доказателства за това.
Той сочеше статията и продължи да чете заглавието й.
— Грабеж в „Пари Палас“… Два милиона в бижута, откраднати от американка. Крадецът е заловен благодарение на барон Елен…
Натали завърши изречението с присмехулен тон:
— Благодарение на Елен Рок.
Той направи гневен жест. Тя настоя.
— Нямате късмет, Форвил. По време на обяда Максим и приятелките му говориха само за Елен Рок. Отваряте един вестник и първото име, което попада пред очите ви, е Елен Рок.
Той поднови разходката си и все по-нервен и по-нервен процеждаше през зъби:
— Какво прави там? Десет пъти го забелязах да обикаля по коридорите или около хотела. С какво право?
— Всеки има право да се разхожда около хотела, в който живея, дори Елен Рок.
— Най-вече Елен Рок.
— Защо най-вече?
— Защото бди над вас!… Взел е в ръце защитата ви! Той ви пази! Той преследва така наречените ви врагове! Ах, отвратителен човек! Подозрителен, самозванец, долнопробен магьосник… В Париж, както и в Ница, продължава да играе ролята на Калиостро за най-голямо възхищение на снобите. Вестниците: разгласяват разказа за подвизите и чудесата му. Един път скача върху гърбовете на развилнели се коне. На другия ден се хвърля в Сена да спаси възрастна дама. Лош актьор, вдигащ шум около себе си.
Натали произнесе много спокойно:
— Значи да спасиш една възрастна дама е вдигане на шум?
— Да, когато това се прави за зрителите от галерията.
