— Не се страхувам от вас.
— Защото той без съмнение ви закриля, нали?
— Кой?
Тя затвори вратата под носа му. Той чу шума от превъртането на ключа и от дърпането на резето.
— Ах, толкова по-зле за теб! — промърмори той, като вдигна юмрук, сякаш да счупи дървената преграда. — Не бях съвсем решен да действам. Но толкова по-зле за теб! Сама си виновна за това, което ще се случи.
Тръгвайки, той забеляза снимката на Елен Рок във вестника и си каза:
— Най-сетне, време е да свършим с това. Този мошеник действа в сянка не знам с каква цел и ако не искам да изостана…
Излезе.
Навън чакаха таксита. Той направи знак на шофьора, качи се и заповяда:
— Версай, по пътя за Вил д’Авре.
Таксито потегли. Един млад мъж с каскет, потънал в пардесюто си, който сякаш беше на пост на тротоара, дочу изречението. Той се затича към автомобила, паркиран на съседната пряка, в който се намираше друг мъж.
— Правилно сме отгатнали, че ударът е предвиден за днес, Елен Рок.
— За Версай ли замина?
— Да…
— Всичко е наред. А по кой път?
— За Вил д’Авре.
— Да минем но този през Севр. Ще стигнем преди него.
И барон Елен Рок добави:
— Ах, Максим! Ето една експедиция, която ми харесва! Без да смятаме факта, че това е още една крачка към истината!…
ВТОРА ГЛАВА
Едно!…
Натали винаги изпитваше удоволствие да се срещне с Мюриел Уотсьн, една от малкото й приятелки от пътувания и луксозни хотели. Преди няколко дни тя беше предупредена за скорошното й пристигане в Париж. Сутринта Мюриел й беше позвънила от Версай където бе отседнала в къща на булевард „Дьо Ла Рен“, току-що наета за през лятото.
В четири часа H ата ли се качи в колата си и даде необходимите разпореждания на шофьора. Тя избра трети път, по-дълъг, през Роканкур. Пътуването я отмори. Тя почти не мислеше за заплахите на Форвил, които по-скоро я разсмиваха. В действителност от цялата сцена, впрочем не продължила повече от тридесет или четиридесет минути, тя си спомняше само вика, който изпусна, когато Форвил я държеше в обятията си и беше заплашена от насилническата му целувка. Елен Рок!… Елен Рок!… Ужасът въобще не беше оставил следа у нея. Но този вик още звучеше в ушите й и въпреки че се стремеше да го оправдава като шега или като хитрост, много добре знаеше, че той беше израз на мъчителното й безпокойство и че цялата й надежда в продължение на секунда се вплиташе тези три срички: Елен Рок!…
Това я учудваше. Тя никак не беше излъгала, казвайки на Форвил, че Елен Рок й вдъхваше по-скоро отчуждение, а, от друга страна, не преставаше да открива безразличието на този човек към нея. Тогава защо го повика? Какво беше това необмислено доверие.? Дали тя не смяташе за естествено и нормално той да е неин телохранител и да е винаги готов да й помогне? А когато беше заплашена, неговото име изплуваше от дълбините на съзнанието й.
Тя пресече парка на Версай и като остави колата при оградата, тръгна бавно по булевард „Дьо Ла Рен“. Нямаше никакви съмнения или предчувствия. Въпреки това, като стигна до указания номер, тя се изненада да види стара двуетажна къща с мансарда, в която беше идвала някога с баща си. Беше сигурна, че не се лъже. Къщата принадлежеше на г-н Манолсен и по време на наследяването беше обявена за продажба и купена от неизвестен за нея клиент. Зад главната сграда, чиито щори бяха спуснати, беше разположена градина с няколко храста, а в дъното на двора се издигаше голям склад, използван от г-н Манолсен за хранилище, с излаз на успоредната на булеварда улица. И ето че случаят беше довел тук приятелката й Мюриел!
Тя позвъни весело. Беловласа жена с вид на компаньонка й отвори.
— Мис Мюриел? — попита Натали.
— Госпожицата ви очаква — каза дамата. — Бихте ли ме последвала до първия етаж?
Натали забеляза в дъното на вестибюла двора с храстите и позна тъмното стълбище с парапет от дебело въже от червено кадифе. По средата на пътя дамата даде път на Натали. Тя продължи да се изкачва и стигна до толкова тъмна площадка, че протегна напред ръце. В този момент я обзе леко безпокойство. Мина й през ум идеята да си отиде. Но една ръка хвана нейната. Запали се лампа и Форвил извика:
— Казах ви, Натали, че разговорът ни не е завършил и че ще свърши по съвсем друг начин! Какво мислите за това, красавице!
Тя не се опита да се съпротивлява. Не се опита също така и да вика. За какво? Възрастната дама беше изчезнала и никой не можеше да я чуе.
Впрочем Форвил я влачеше със злобна бруталност, като я ругаеше и й се присмиваше.
— Какво мислите за това, красавице? Дали ще станем малко по-достъпни?
На кръглата площадка имаше три врати. С рязък жест той блъсна Натали в лявата стая.
— Влез там — нареди той със заповеден тон.
Но когато се устреми след нея, той изведнъж се закова на прага и изруга.
В средата на стаята, осветена от силна лампа, тъй като щорите бяха плътно затворени, прав, с ръце в джобовете чакаше Елен Рок.
Цялото насилие на Форвил, цялото усилие, вложено от него в замисъла му, цялото му разочарование и унижение го хвърлиха с бясна омраза срещу този противник, когото ненавиждаше. По-нисък от Елен Рок, но по-тежък и по-масивен, той се устреми напред като бик, окрилен от мощта и гнева си.
Неуспехът го обърка. Ударът дори не беше помръднал противника му, който сякаш не го беше забелязал и се беше задоволил само да извади ръце от джобовете си и да ги протегне напред като стена.
— Какво правите тук, хулиган! — заекна Форвил, увлечен от грубата си природа. — С какво право се месите в моите работи? Ваша работа ли е да пазите Натали? С какво право, а? Като любовник ли?
Още преди да си даде сметка за отпора, той получи шамар, който го извади от равновесие и го остави треперещ.
Изненадан, непредвидил препятствието и непознаващ физическото превъзходство на Елен Рок, Форвил си отмъсти с груби ругатни, които се осмеляваше да произнася само с тих глас и от разстояние.
Вълнението беше парализирало Натали до такава степен, че тя не пожела да се намеси. Краката и отказваха да се подчиняват. Въпреки това тя не изпитваше никакъв страх, толкова спокоен й изглеждаше Елен Рок.
Нямаше да се случи нищо, което да не е нормално. От друга страна, Форвил, изгубил престижа си в очите й след неуспешния опит срещу нея още в „Пари-Палас“, сега беше заприличал на смешен и слабо опасен противник. Какво можеше да направи той пред Елен Рок?
Последният, давайки си вид, че не се интересува от победения, се обърна към Натали.
— Ще ме извините за намесата ми, госпожице, и за бруталния начин, по който този индивид ме принуди да действам. Дължа ви обяснение. Ще бъда кратък.
Пред Натали той отново бе възвърнал куртоазните си маниери от първия ден и не се изразяваше повече с този отнесен вид, който не го бе напуснал в Сицилия. Раздразнен от ръмженето на Форвил, той му подхвърли властно:
— Мълчи! Това, което можеш да кажеш, не служи за нищо! Тук си, за да се подчиняваш на решенията ми.
Форвил беше замаян колкото от интонацията, толкова и от фамилиарното обръщение на „ти“, и не помръдна повече. Тогава Елен Рок помоли Натали за разрешение да я разпита и започна:
— Пристигането на вашата приятелка Мюриел Уотсън в Париж беше оповестено, нали?
