— Писмото е подписано от Бони, което естествено означава Бонифас, Бонифас, черният ангел на Жерико.
— Предположение!
— Така да бъде. Но датата ще ни осветли — каза Елен Рок. — Трети май. И тъй, ние знаем, че г-н Манолсен, твоят шеф, се е намирал в Неапол през месец май на същата година. Не се ли присъедини към него?
— Да — потвърди Натали, — той дойде да прекара осем дни в същия хотел като нас.
— Е, добре! — заключи Елен Рок. — От нашето разследване в Сицилия се разбра, че Жерико е идвал по същото време в Неапол и че се е навъртал около г-н Манолсен. Следващата седмица г-н Манолсен отива в Палермо. Две седмици по-късно умира в храма на Сегеста като жертва на убийство.
Този път Форвил се разбунтува по толкова спонтанен начин, че беше невъзможно да се отрече искреността му.
— А, това не — възкликна силно той… — Не съм замесен въобще в това. Изпитвах силни чувства на привързаност и на благодарност към г-н Манолсен. Той ми беше обещал ръката на Натали и никога подобна ужасяваща идея…
— Фактите са тук — каза Елен Рок.
— Но липсва истината. Да, признавам, имаше проект за среща между Жерико и мен, но той не се осъществи.
— Защо?
— Защото Жерико не дойде на срещата.
— Ти познаваше ли го?
— Не. Не познавах също така и Бонифас. За пръв път го видях в „Мирадор“ и тогава не знаех, че е съучастник на Жерико. С Жерико имах възможност да вляза във връзка благодарение на случайността пр повод общи сделки.
— Съгласен съм — каза Елен Рок — и съм склонен да вярвам, че целта на вашата среща не е била да посегнете на живота на г-н Манолсен. Само че ето, г-н Манолсен е пътувал с чанта бижута. Жерико го е знаел и сте имал намерение да се договорите за кражбата на тази чанта, която г-ца Манолсен е трябвало да занесе в Париж.
Форвил не отговори. Какво представляваше тази презумпция за преднамерен обир пред страшното обвинение в убийство? Той го беше отклонил. Не се противопостави на другото.
Разговорът беше завършен, този разговор, започнал в Париж между Натали и Форвил, и чийто край Форвил изискваше от Натали. Той приключи под непоколебимата воля на Елен Рок. Форвил беше победен и безсилен да продължи злото си дело. Елен Рок държеше в ръка всички необходими оръжия, за да го обезсили и погуби.
— Положението ти във фирмата „Манолсен“ ще бъде ликвидирано по такъв начин, че мошеничествата ти да останат в сянка. Максим ще се заеме с това и ще се разбере с главните чиновници. Максим, имате необходимите документи, нали? Актове, пълномощни? Подпиши, Форвил.
Другият подписа.
— Това е добре — каза Елен Рок, — свободен си. Махай се!
Форвил, неспокоен, посочи папката.
— Тези документи?
— Те ми принадлежат.
— Но…
— Но какво?
— Ще ми бъдат ли върнати?
— Не.
— Как, няма ли да ми бъдат върнати? Все пак аз се съгласих на всички условия.
— Няма никаква връзка между едното н другото.
— Значи трябва да живея под постоянната заплаха за разкриването ми?
Форвил упорстваше. Изискванията на Елен Рок го ужасяваха.
— Можеш да се съгласиш или не, както искаш — каза Елен Рок.
Форвил се приближи до него.
— Вижте, това означава да направите живота ми невъзможен и да ме подтикнете към действие на насилие, чиято жертва един ден ще сте вие, Натали и вие самият.
— Не се ангажирам с нищо.
— А ако откажа? — извика Форвил.
— Досието утре ще бъде у прокурора на Републиката.
Дилемата беше безмилостна. Оставаше само да се подчини.
Натали, която не изпускаше Форвил от погледа си, видя в очите му пламъка на ужасна омраза. Той се оглеждаше наоколо, сякаш чакаше да се случи чудо. Беше загубил всичко за един час — надеждите си за брак или за насилническа придобивка, няколкото останки от богатството си, положението си, най-малко — уважението на жената, която обичаше. Той приличаше на обградено животно, което се върти около себе си и тъпче сред нападателите си.
Максим беше отворил вратата и с широк жест му показваше пътя.
— Изходът е оттук, скъпи ми Форвил. И после един съвет — не упорствай. Имам чувството, че си тръгваш с не много почтени намерения. Това е грешка. Ще бъдеш смазан като червей между Елен Рок и мен. Който има уши, да слуша…
Той поздрави. Форвил премина пред него като стрела, почти бегом.
— Едно! — извика Максим. — Наистина вярвам, че сме му изтръгнали ноктите.
Той пое дълбоко въздух, направи едно-две боксови движения във въздуха, и заключи:
— Сега на работа. Елен Рок, ако вие имате време за губене, аз нямам. Отивам да взема колата, защото трябва да се бди и да се подготви продължението на драмата. Ах, не можеш да останеш без работа в тоя занаят! Натали, моите почитания…
ТРЕТА ГЛАВА
Атаки н контраатаки
— Само една дума — каза Елен Рок на Натали, която благодари и се приготвяше да тръгва. — Ще бъда кратък. Почувствах преди малко, че се разминаваме в мненията си.
— По какъв въпрос? — попита тя.
— В поведението ви се чувстваше учудване, може би упрек, когато отказах на Форвил някакви гаранции, които могат да го успокоят.
— Признавам си — каза тя.
— Да не би да искахте да му простя?
— Не, но можеше да се забравят делата му. След като вашите условия бяха приети, вие губите правата си.
— Не мисля така. Когато сме изправени срещу злосторник, имаме две задължения: най-напред да му попречим да вреди, а след това да го накажем.
— Да го накажем ли? Но ние нямаме това право.
— Ето защо нямам такова намерение.
— Тогава?
— Ще го предам на правосъдието.
Натали отстъпи назад, наистина шокирана от такава твърдост.
— Как? Вие хвърляте в затвора този човек, когото принудихте да се откаже от всичко и да поправи злото, което, е сторил?
— Наказанието е единственият начин да се поправи злото. Останалото са само допълнения. Форвил си остава негодяй, докато не изкупи престъплението си.
И добави със саркастичен тон:
— И след това бъдете сигурна, че Форвил никога няма да остане без средства и че въобще не възнамерява да се променя:
