— Но все пак нещо доминира?
— Не зная. Имам чувството, че съм бойно поле, на което кръвожадни войски, дошли от миналото, се бият яростно. Това са моите предци, които се борят и които са в основата на кризите ми на горделивост и на гняв, на развихрянето на тези инстинкти, които ме ужасяват, или напротив — в поривите ми на добрина, в безкрайната нужда да се представям добре и да нападам всичко, което е несправедливо, мъчително, лошо, подозрително. Посред всичко това, кой съм аз самият?
— Все още неразрешима загадка — каза доктор Шапро, който погледна часовника си и стана, сякаш часът на тръгване приближаваше. — Травмата, чиято жертва сте станал, може наистина да е разстроила вашата индивидуалност до такава степен, че човечецът, който сте бил преди това, да се е превърнал в беглец от ада, или някогашният демон да се е трансформирал в свети Франциск д’Асизи.
Елен Рок избухна в смях.
— Ангел или демон ли? Ето две перспективи, които никак не ме привличат. Но да говорим сериозно. Според вас, докторе, как ще се спася от това?
— С лечение, иска ли питане?
— — Какво, да не би спомените да израстват като растения?
— Всичко зависи от силата на преживения шок. Ако е имало само мозъчно сътресение, т.е. обикновено раздрусване на молекулярното вещество — и това сътресение от електрически, колоиден или знам ли от какъв вид е било дълбоко в материята, обгръщаща клетките, или в самите клетки — в такъв случай израстването на спомените, както вие се изразявате, е възможно. Но при условие на истинска контузия нещата са по-сериозни.
— Защо? — попита Елен Рок.
— Защото причинените наранявания правят трайна загубата на способностите, наблюдавана след произшествието. Й това е естествено, защото самите клетки са разрушени.
— И как може да се постави диагнозата?
— С времето. Наблюдавано е след дълги години възстановяване на знанията, за които е имало научното право да се считат за загубени вследствие на мозъчни наранявания.
— Но цялостното забравяне на миналото от нараняване може ли да се съвмести с целостта на интелигентността?
— Защо не? Наблюдават се необясними прояви на злото. Един ранен оздравява, като забравя само един от многото езици, които е говорил. Затрудненията на говора на друг се ограничават само до няколко думи от речника му. Без да се усъмнява в грешката си, възстановеното същество заменя липсващите му термини с други термини със съвсем различно значение.
— А моят случай, докторе?
— Вашият случай, скъпи господине, ми се струва, че е от класа на ретроградните амнезии, така се нарича пълната забрава на това, което е било преди произшествието. Нищо не пречи да се счита, че някакво насилие може да отреже измежду мозъчните гънки именно тази, отнасяща се до миналото, като остави непокътнати всички останали сили, скрити в мозъка.
— Но тогава как ще се излекувам?
— Трудно е да се уточни. Но предполагам, че в един или друг ден ще получите нов удар…
— Благодаря ви!
— Говоря за морален удар. Утре, след месец, след година, случайността с някаква сила от емоционален характер може да насочи тока през безжизнените клетки, така както слаб експериментален удар възстановява тиктакането на спрял часовник. И тогава ще узнаем, че сте получил само сътресение.
— Хайде! — пошегува се Елен Рок. — Да се надяваме, че съм само със сътресение, а не съм контузен.
— Убеден съм в това — каза докторът. — Обстоятелствата внезапно ще ви изправят срещу вас самия и ще ви научат изведнъж кой сте бил. Тогава цялото ви минало ще изскочи от сянката. Бих разгледал дори и хипотезата, в случай че бъдете отведен на местата от вашето детство. Емоциите от миналото постепенно ще излизат на бял свят и, чудото неминуемо ще се осъществи.
В това време Форвил беше докарал колата си. Анриет и Жанин го помолиха да ги откара до Сен Рафаел при родителите им, където Натали щеше да прати да ги търсят на другия ден. Но Натали настоя отново:
— Барон Елен Рок, дължите ми третия отговор.
— Чакам, госпожице.
— Защо дойдохте тук? Това е доста любезна визита, чийто мотив обаче ни е неизвестен.
— Правилно, госпожице, не дойдох да говоря за себе си, както го сторих с благосклонност, нито да върна на госпожица Жанин кораловата огърлица, която открих закачена на един храст, послужил ми при изкачването до тази тераса, нито да спася госпожица Анриет от ухапване на несъществуваща пчела, нито да отгатна, че в джоба на г-н Форвил се намира снимката, която почти пред мен му връчи красивата дама, съпровождаща го в театъра. Но все пак… Позволявате ли да обясня? Само няколко думи…
Отново всички го обградиха.
— Тази сутрин бях отишъл да се поразходя до Ница с моторния си катер. Бях седнал в градската градина, когато чух от другата страна на храста, който ме прикриваше, двама испанци от простолюдието, може би матроси, да си говорят на тих глас. Имам остър слух…
— И говорите испански? — учуди се Максим.
— Достатъчно, за да разбера, че тези лица са членове на банда, която трябва тази вечер да ограби една крайбрежна вила.
Максим заяви категорично:
— Бандата на Жерико, без съмнение!
— Бих се съгласил с удоволствие, макар че не съм доловил нищо категорично по този повод. Но в осем и половина те трябва да се съберат в подножието на споменатата вила, която, изглежда, се вижда от морето и е на върха на стръмен бряг. Едно изсвирване, подадено в този точен час от близък хълм, ще ги предупреди, че всичко е наред. Пет минути по-късно ще има второ изсвирване. Тогава ще започне атаката.
— И това е всичко? — присмя се Форвил.
— Точно така. За нещастие тези двама здравеняци — изчезнаха и можах единствено да науча, че двама мъже с подобно на тяхното описание са взели влака за Кан и по този начин се доближават до. Естерел, където по време на моите разходки забелязах специфичното разположение на вила „Мирадор“. Дали не искат да оберат тази вила? За всеки случай взех моторния си катер и ето ме тук.
— Наистина, наистина — провикна се Максим, — „Мирадор“ е целта на тяхната експедиция. Не може да се отрече толкова очевидно нещо.
Натали и сестрите Годуен мълчаха. Форвил продължи да се подиграва.
— Види ми се смътно като данни, и е напълно възможно…
— Страховете ми да са напразни — каза Елен Рок. — Такова е моето мнение. Но все пак, поради прекалена предпазливост пожелах да дойда и да си дам сметка дали този отвесен бряг може да бъде изкачен при нужда. Трудно е, но както сами виждате, възможно.
Той взе отново фуражката си, поклони се и като човек, изпълнил задачата си, се отправи към парапета.
— Но нали не си отивате, господине? — каза Натали.
— Бога ми, госпожице…
— И по същия път ли?
— Лодката ми е съвсем наблизо оттук и…
— Моля ви, има друга пътека, и ние с Максим ще ви изпратим…
Докторът предложи:
— Ако съществува и най-малка опасност за вас, Натали, ние с Форвил бихме могли да тръгнем и утре.
— Действително — каза Форвил, — но би било детинско да се взема тази история на сериозно.
Двете сестри настояха:
— Не ви ли е страх, Натали?
— Страх от какво? — извика тя през смях. — Но вие сте невъзможни. Побързайте. Слънцето вече
