поговоря със змията, която толкова време бях топлил в пазвата си.
— Е? — казах.
— Сър Родерик ми зададе множество въпроси, сър, отнасящи се до вашите навици и начин на живот, на които аз отговорих с предпазлива изчерпателност.
— Не те питам за това, а защо веднага не му обясни каква е работата? Две думи от теб щяха да реабилитират честното ми име.
— Да, сър.
— Сега ще вземе да си помисли, че не съм с всичкия си.
— Не бих се изненадал, сър, след разговора, който водих с него.
Отворих уста, но телефонът ме изпревари. Джийвс побърза да вдигне.
— Не, госпожо, господин Устър не си е у дома. Не, госпожо, не знам кога ще се прибере. Не, госпожо, нищо не каза, преди да излезе. Да, госпожо, ще му предам. — Той върна слушалката на мястото й. — Госпожа Грегсън, сър.
Леля Агата! Знаех си аз. Сянката й тегнеше над мен от мига, в който обядът тръгна на зле.
— Ама тя знае ли? Вече?
— Доколкото разбрах, сър Родерик е разговарял с нея по телефона и…
— Сватбеният марш се отлага за неопределено време.
Джийвс се прокашля.
— Госпожа Грегсън не сподели с мен, сър, но и аз останах със същото впечатление. Тя ми се стори несъмнено превъзбудена.
Странна работа, но аз бях толкова вкиснат от стария, котките, рибата, шапката и розоволикия лорд, че още не бях вникнал в доброто, произтичащо от злото. Господи, канара ми се свлече от плещите! От облекчение неволно изквичах.
— Джийвс! Да пукна, ако всичко това не е уредено от теб!
— Моля, сър?
— Ти си държал положението в ръце от самото начало!
— Спенсър, икономът на госпожа Грегсън, по една случайност дочул част от разговора, който се е водил на масата по време на обяда ви, сър, и сподели с мен някои подробности. Признавам, ако ми позволите тази волност, че хранех надежди нещо да предотврати набелязания брак с госпожица Глосъп. Съмнявам се, че младата дама е изцяло подходяща за ваша съпруга, сър.
— Да не говорим, че щеше да те изрита три минути след церемонията.
— Спенсър действително спомена, че тя е изразила подобно намерение, сър. Госпожа Грегсън заръча незабавно да се свържете с нея.
— Заръча, казваш? Какво да правя, Джийвс?
— Едно задгранично пътуване би ви се отразило благотворно, сър.
Аз поклатих глава.
— Ще ме последва навсякъде с проклятие в ръка.
— Не и ако се отдалечите на достатъчни голямо разстояние, сър. Всяка сряда и събота има много удобни параходи за Ню Йорк.
— Джийвс, тичай за билетите.
9
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПИСМО
Знаете ли, колкото по-дълго съм на този свят, толкова повече се убеждавам, че половината главоболия са по вина на безотговорни и лекомислени люде, които пишат препоръчителни писма и ги връчват на други люде, за да ги предадат на трети люде. В такива случаи на човек му се приисква да живее в каменната ера. Защото в хубавите каменни дни, ако някого го засърбят ръцете да пише препоръчително писмо, ще му отиде поне месец да го дялка на някоя скала, а що се отнася до приносителя, то винаги съществува вероятността да му писне да тътри канарата на гръб в пек и дъжд и току-виж я запокития по нанадолнището още на втория километър. Докато в днешно време е толкова лесно да напишеш препоръчително писмо, че всеки го прави без да замисли и в резултат безобидни момчета като мен перат пешкири, та пушек се вдига.
Гореизложените дълбокомислия са в резултат на личния ми печален опит. На всичкото отгоре в първия момент, когато Джийвс ме извести три седмици след пристигането ми в Америка, че у дома е цъфнал някой си Басингтън-Басингтън с препоръчително писмо от леля Агата, аз, магарето, дори се зарадвах. Поради естеството на болезнените събития, довели до чевръстото ми бягство от Англия, и през ум не би ми минало, че ще получа от нея писмо, чийто език би се промъкнал безболезнено покрай цензурата, така да се каже. Затова ми стана едно хубаво, когато отворих плика и установих, че посланието е формулирано почти човешки. Хладно, на места едва сдържано, но все пак в рамките на благоприличието. Сърцето ми ликуваше, изтълкувало жеста като маслинова клонка… или май беше портокалов цвят? Както и да е — важното е, че леля не ме наричаше с ненаписуеми и непроизносими епитети, което беше крачка към мира.
А аз съм за мир и то веднага. Не че имам нещо против Ню Йорк. Дори си прекарвах един път. Но за млад мъж, израстнал в Лондон, е непоносима мисълта за изгнаничество в чужбина и вече тъгувах по уютната си квартира на Бъркли Стрийт. Не ми казвайте, че Лондон е голям град — ако леля Агата ви е погнала със сатър в ръка, никой град не е достатъчно голям. Затова може би гледах на въпросния Басингтън-Басингтън като на гълъба на мира, донесъл в клюна си портокаловия цвят… или маслиновата клонка.
Според сведенията, с които сега разполагам, Басингтън-Басингтън бил изстрелян на суша към седем и четиридесет и пет местно време, защото това е нечестивият час, в който хвърлят котва презокеанските лайнери. Джийвс учтиво го отпратил с указанията да намине след около три часа, когато има шанс да открехна око и да посрещна новия ден без пристъпи на гадене. Оцених високо постъпката му, защото точно тогава в отношенията ни бе настъпил ледников период по повод нежно-моравите чорапи, които отказвах да сваля въпреки настоятелните му молби. Един по-дребнав човек би се възползвал от предоставената възможност да ми го върне тъпкано, като пусне Сирил Басингтън-Басингтън да се вихри из покоите ми преди зора да е зазорила. Защото аз не ставам за безгрижно светско общуване, преди да съм всмукал първата чаша чай. Ако е въпросът, за нищо не ставам и човек убивам.
Така че Джийвс отпратил Сирил Басингтън-Басингтън навън в росното утро и с нищо не ми намекна за неговото съществуване, преди да ми внесе подноса с чая и визитната му картичка.
— Какво се явява това тук, Джийвс? — попитах с надебелен език, след като се зверих известно време в неразгадаемото картонче.
— Джентълменът е пристигнал от Англия, сър. Намина да ви навести по-рано тази сутрин.
— Господи, Джийвс! Че има ли по-рано от това? — ахнах аз.
— Джентълменът ме помоли да ви уведомя, че ще ви посети още веднъж, сър.
— За пръв път чувам това име. Ти да си го чувал, Джийвс?
— Да, сър, запознат съм с фамилията Басингтън-Басингтън. Родът има три разклонения — Шропширските Басингтън-Басингтъни, Хампширските Басингтън-Басингтъни и Кентските Басингтън- Басингтъни.
— Англия ми се вижда презапасена с Басингтън-Басингтъни.
— Така изглежда, сър.
— Никаква опасност от внезапен дефицит.
— Да, сър.
— Що за явление е даденият?
— Не бих могъл да ви осведомя, сър, след подобно мимолетно познанство.
— Би ли заложил две срещу едно, базирайки се на първоначалните впечатления, че не е отрова за рода человечески?
— Не бих рискувал такъв висок залог, сър.
— Знаех си аз. Е, тогава ни остава да установим конкретната разновидност.
— Времето ще покаже, сър. Джентълменът донесе писмо за вас.
— Така ли? — зарадвах се аз и грабнах плика, но в следващия миг разпознах почерка. — Ама Джийвс! То е от леля Агата!
— Нима, сър?
