— Да се махаме, господин Устър. Аз съм последният човек, който ще се противопостави на свободата на словото, но все пак не съм длъжен да стоя тук и да слушам вулгарни сверности.
И ние се оттеглихме с достойнство, а онзи продължи да ръси подире ни мръсни подмятания. Крайно неловко.
На другия ден наминах покрай „Търтеите“ и заварих в пушалнята младия Бинго.
— Привет, Бинго — присъединих се аз към него, изпъден с доброжелателство, защото ми беше драго да видя магарето. — Как си, момчето ми?
— Справям се.
— Видях чичо ти вчера.
Бинго така се ухили, че щеше да си сцепи лицето.
— Знам, безделнико. Хайде, седни и пийни нещо. Как мина разходката в парка?
— Ти да не си ме видял вчера?
— Видях те, я!
— Аз пък не те забелязах.
— Забеляза ме и още как. Друг въпрос е, че не ме позна зад храсталака.
— Храсталака?
— Наречи го брада, ако щеш. Струва си всяко пени, което изръсих за нея. Предпазва от всякакво разпознаване. Е, не е приятно разни нехранимайковци да подвикват подире ти, но човек свиква.
Аз се иззверих.
— Нищо не разбриам.
— Тя е дълга и широка. Вземи си едно мартини и ела да ти разправям. Но преди да започна, искам да чуя честното ти мнение. Не е ли това най-красивото момиче, което си виждал на този скапан свят?
И с ловкостта на фокусник, който вади заек от цилиндър, той измъкна отнякъде една снимка и я завря в лицето ми. Индивид от женски пол, целият очи и зъби.
— Божичко! — простенах аз. — Само не ми казвай, че пак си влюбен!
Той се разстрои.
— Откъде накъде пак?
— Ами откакто пукна пролетта, ти не пропусна да хлътнеш поне по пет момичета, а сме още юли! Първо келнерката, после Хонория Глосъп, след това…
— Стига и ти! Онези ли? Мимолетни увлечения. Това тук е истинското!
— Къде се запознахте?
— На втория етаж на един автобус. Името й е Шарлот Корде Роуботъм. (Шарлот Корде (1768–1793) — френска жирондистка. След като жирондистите са изместени през май 1793 от по-екстремните якобинци, ужасена от крайностите на Терора, тя намушква с нож якобинския водач Марат, докато той се къпе във ваната. Гилотинирана след няколко дни. — Б.пр.)
— О, господи!
— Горкото дете не носи вина. Баща й я кръстил така, защото развява знамето на Революцията, а оригиналната Шарлот Корде имала навика да кълца потисниците в баните им, за което й се полага уважение и почит. Трябва да те запозная с Роуботъм, Бърти. Велик мъж! Възнамерява да изтрепе цялата буржоазия, да плячкоса Парк Лейн (Улица в западна част на Лондон, на която се намират много от прочутите лондонски хотели и къщи на богаташи. — Б.пр.) и да изкорми наследствената аристокрация. Какви по-справедливи претенции? Но да се върнем на темата Шарлот. Возим си се, значи, горе на автобуса, и изведнъж започва да вали. Предложих й моя чадър и се заприказвахме за туй-онуй. Влюбих се и тя ми даде адреса си, така че още на другия ден си купих брадата и отидох да се запозная с татко и мама.
— Къде е мястото на брадата?
— Ами тя успя да ми разправи за баща си още в автобуса и веднага ми стана ясно, че трябва да се присъединя към Червената зора. Разбрах също, че ако ми се прииска неудържимо да държа речи в Хайд Парк, където всеки момент може да налетя на десетина познати от клуба, маскировката е от първостепенно значение. Затова я закупих и да ти призная, приятелю, страшно се привързах към нея. Като я сваля, за да дойда тук, се чувствам гол. Свърши ми страхотна работа. Старият Роуботъм е убеден, че съм болшевик, принуден да се крие дегизиран от полицията. Трябва да те запозная с него, Бърти. Слушай, какво ще правиш утре следобед?
— Нищо, естествено. Защо?
— Чудесно. Значи ще го доведа у вас на чай. Обещах след митинга в Ламбет да заведа тайфата на чай в Народното кафене на Лайънс, но по този начин ще икономисам съществена сума. Станал съм много пестелив. Чичо каза ли ти, че се ожени?
— Да. Спомена и за разхлаждането в отношенията ви.
— Разхлаждане? Наречи го замразяване. Откакто се ожени, и той взе да пести, като основните икономии ги прави на мой гръб. Явно са го обръснали нула номер за тая титла. Цената и на най-простия баронет (Най-ниската наследствена титла. — Б.пр.) е скочила до тавана, поне така разправят. На всичкото отгоре е седнал да развъжда и расови коне. Между другото, заложи и последното си копче на Океански Полъх за надбягванията в Гудуд.
— Това и смятам да направя.
— Изключено е да сбъркаш. Възнамерявам да спечеля достатъчно, за да се оженя за Шарлот. Нали идваш в Гудуд?
— Иска ли питане!
— Ние също. Свикахме митинг на зелената площ пред алеята в деня на връчването на купата.
— Не рискуваш ли излишно? Чичо ти сто на сто ще сияе там в цялото си новооблагородено великолепие. Ами ако те разпознае? Ще ти изскубне брадата за онова, което изрече по негов адрес вчера в парка.
— Че как ще ме познае? Каква е разликата между вчера и Гудуд? Е, много мило, че ни покани за утре, старо копито. С удоволствие приемаме. Почерпи ни като хората, момчето ми, и бог да те благослови. Впрочем, може би те заблудих, като казах „чай“. Никакви топли води и сандвичи. Ние, революционерите, сме яшнички. Бъркани яйца, баници, конфитюри, кейкове, колбаси и сардини. Не забравяй сардините. Чакай ни точно в пет.
— Ама чакай, не съм съвсем сигурен…
— Сигурен си, сигурен си. Магаре глупаво, не виждаш ли какъв актив ще си пишеш, след като се разрази Революцията? Когато старият Роуботъм запрепуска по Пикадили с окървавен нож във всяка ръка, ще ми благодариш за възможността да му напомниш, че някога ти е изплюскал коктейлите с раци. Значи така — ще бъдем четирима. Шарлот, моя милост, старият и другарят Бът. Сигурно ще настоява и той да дойде.
— Кой, по дяволите, е другарят Бът?
— Не забеляза ли вчера застаналия вляво от мен? Дребен и съсухрен като туберкулозна херинга. Те това е Бът. Моят съперник, мътните да го вземат. Понастоящем е нещо като сгоден за Шарлот. До моята поява се котираше като големия фаворит. Има глас на параходна сирена и старият Роуботъм прах не дава да падне отгоре му. Но да пукна, ако не сполуча да поставя Бът на мястото му, което е на боклука! Може да е гласовит, но не владее моите изразни средства. Благодаря на бога, че на времето в колежа ме избрахте да командвам гребния отбор. Е, време е да да опъвам платната. Слушай, имаш ли представа откъде мога да набавя петдесетина стерлинги?
— Защо не се хванеш на работа?
— Работа? — изненада се Бинго. — Е, не, чак пък… Ще трябва да измисля нещо. Хайде, до утре. Не забравяй баниците.
Не мога да си обясня защо се чувствам отговорен за Бинго още от първия ден в училище, когато ни сложиха на един чин. Да ми е син, не е (слава Богу!), дори не ми е брат. Изобщо няма право на претенции върху мен, но това не ми пречи да прекарвам голяма част от съществуването си в шетня и суетня около него и час по час да го вадя за ушите от калта. Трябва да е някаква неподозирана красота в моята природа. Така или иначе, последната му афера за пореден път ме хвърли в тревога. Явно се връзваше на фльонга, за да се задоми в очебийно изкукуригала рода, а на дневен ред стоеше и въпросът с какво ще издържа дори
