умствено увредено съпруга при липсата на всякакви доходи. Старият Битълшам щеше да анулира кредиторските си взаимоотношения с него заради революционното му минало, а в случая с Бинго вместо да му отнема стипендията, по-добре направо да си го хлопне с брадвата по главата, поне работата ще е по- чиста.
— Джийвс — рекох още щом престъпих прага на дома, — много съм тревожен.
— Нима, сър?
— Относно гбсподин Литъл. Няма да те занимавам сега, защото утре следобед той ще доведе свои приятели тук на чай и ти сам ще можеш да си вадиш колкото си искаш заключения. Затова го наблюдавай плътно, Джийвс.
— Много добре, сър.
— Във връзка с този чай… набави баници.
— Да, сър.
— Също и конфитюри, шунки, кейкове, бъркани яйца и къде-що сардина видиш.
— Сардини, сър? — попита Джийвс, разтърсен от мощна тръпка.
— Сардини.
Настъпи неловка пауза.
— Не ме гледай така, Джийвс. Вината не е моя.
— Да, сър.
— Е, това е.
— Да, сър.
Но видях, че челото му се набразди от мисловни бръчки.
Забелязал съм, че когато очакваш най-лошото, то всъщност се оказва напълно поносимо. За съжаление не мога да кажа същото за бинговото чаепитие. От мига, в който се самопокани, си знаех, че ме чака тежко изпитание и никак не сбърках. Най-тъжното беше, че иа пръв път, откакто го познавам, видях Джийвс разтреперан. В бронята на всеки мъж има уязвимо място и Бинго улучи джийвсовото от раз, когато му се яви на прага с лакът брада, провесена от ушите. Съвсем бях забравил да предупредя Джиивс, завалията, за бинговата флора, та тя му се стовари от ясно небе. Видях само как ченето му увисна и започва да се смъква, но овреме се улови за масата. Не го виня. Малко хора са изглеждали по-мерзко от младия Бинго с растителност по фасадата. Джийвс пребледня, но съумя да се стегне и след малко беше като нов, но лъжичките потракваха в таблата му.
Бинго беше прекалено зает да ми представя тълпата, за да забележи какво е сторил. А те бяха рядка колекция от третокачествени екземпляри. Другарят Бът приличаше на нещо, изпълзяло от гнил дънер след обилен дъжд. Прояден от молци е определението, което спонтанно се натрапва в съзнанието при вида на стария Роуботъм, а що се отнася до Шарлот, тя ме отведе в друг, и то ужасяващ свят на неназоваеми кошмари. Не че беше чак грозна. Ако се откажеше от въглехидратите и се посветеше в идните години на шведска гимнастика, би била направо поносима. Но сега ми дойде в множко. Нека нарека формите й щедри. Сърцето й може и да беше златно, но това, което се набиваше в очи от пръв поглед, бе златото в устата й. Хем знам, че младият Бинго, когато е във форма, е в състояние да се влюби практически във всичко, стига да е от женски пол, но тук вече не намирах оправдание.
— Моят приятел господин Устър — завърши той церемониала.
Старият Роуботъм ми хвърли едно око, после огледа стаята и не скри разочарованието си. Макар да не тъна в ориенталски разкош, аз все пак съм съумял да придам на апартамента уюта, който тъй ценя, та нищо чудно да съм наранил чувствата му.
— Господин Устър? — обади се старият. — А мога ли да ви наричам другарю Устър?
— Пардон?
— Вие от движението ли сте?
— Ами… ъ…
— Копнеете ли за Революцията?
— Не бих казал, че чак копнея. Все пак, доколкото разбирам, идеята е да бъдат изклани всички като мен, затова не крия, че не съм превъзбуден.
— Аз обаче водя сред него разяснителна работа — намеси се моят приятел Бинго. — Боря се, за да спечеля съзнанието му. Още няколко сеанса и ще ми тупне в скута като зряла круша.
Старият Роуботъм нямаше вид на убеден.
— Другарят Литъл е изключително сладкодумен — принуден бе все пак да признае.
— А според мен е забележителен оратор — намеси се момичето и младият Бинго вкопчи в нея такъв всеотдаен поглед, че аз политнах назад. Другарят Бът също се депримира. Взе да се зъби на килима и промърмори нещо за танци върху бълващи вулкани, което не проумях.
— Чаят е сервиран, сър — обяви Джийвс. Шарлот подскочи с неочаквана за фигурата й чевръстина — досущ като стар боен кон, чул зова на тръбата.
Като си помисли човек как се променят вкусовете. Като ученик бих си продал душата на първия срещнат, без дори да го питам дали той е дяволът, за бъркани яйца и сардини в пет часа следобед. Но постепенно се бях отървал от този навик и затова признавам, че ме потресе начинът, по който синовете и дъщерите на Революцията заровиха носове в копанята. Дори другарят Бът се отърси за кратко от хроничната си омърлушеност и потопи цялото си същество в бърканите яйца, като изплуваше на повърхността само за поредната чаша ароматен чай. Чаят обаче привърши и аз се обърнах към Джийвс.
— Още чай, Джийвс.
— Много добре, сър.
— Ей! Какво беше това! — изгледа ни строго старият Роуботъм. После стана и потупа Джийвс по рамото. — Никакво угодничене, момчето ми!
— Простете, сър?
— Не ми викай „сър“! Наричай ме „другарю“. Ти знаеш ли какво си, момчето ми? Забравена отломка на отмиращата феодална система.
— Много добре, сър.
— Ако нещо ми вкисва кръвта във вените…
— Вземи си още една сардинка — прекъсна го Бинго и това бе първото свястно нещо, което чух този ден от него. Старият си взе три, забрави си думата и Джийвс тихомълком се изниза. А аз по стойката му в гръб се досетих колко страда.
Тъкмо когато си мислех, че този гуляй ще продължи до края на нещастния ми живот, всичко рязко приключи. Дойдох на себе си от комата и видях, че гостите ми се готвят да си ходят.
Сардините и няколкото кани чай бяха размекнали стария Роуботъм. Докато се ръкуваше с мен, прочетох в очите му почти човещина.
— Трябва да ви благодаря за гостоприемството, другарю Устър — каза той.
— Моля ви, няма защо, пак…
— Гостоприемство? — изпръхтя другарят Бът. Той се зъбеше зловещо на Бинго и момичето, които се кикотеха весело в ъгъла. — Как не ви приседна! Яйца! Баници! Сардини! До една изтръгнати от устата на гладуващия пролетарият!
— Ама как може — разстроих се аз. — И през ум не би ми…
— Ще ти изпратя литература за нашето Дело — обеща старият. — И много скоро се надявам да те видя в първите редици на нашите митинги.
Джийвс дойде да прибере и ме намери омаломощен сред руините. Лесно му беше на другаря Бът да злослови по адрес на сардините, след като оглозга цял бут шунка. И гладуващият пролетариат едва ли би разбрал от останките в буркана от какво е бил конфитюрът.
— Е, Джийвс? Какво ще кажеш?
— Бих предпочел да се въздържа от изказване на мнение, сър.
— Джийвс, господин Литъл е влюбен в женския Роуботъм.
— Досетих се, сър. Тя го плясна в коридора.
Аз се улових за главата.
