13
ГОЛЯМОТО ПРОПОВЕДНО СЪСТЕЗАНИЕ
След Гудуд винаги се чудя какво да правя. Не си падам по птички, цветенца и големите открити простори, но все пак съм принуден да призная, че Лондон не е в най-добрата си спортна форма през август и неволно навежда човека на мисли за сенчести прохлади и бистри ручейчета. Две седмици след зрелищния край на младия Бинго, столицата зееше безлюдна и лъхаше на разтопен асфалт. Всичките ми познати се бяха изнесли сред провинциалната природа, театрите спуснаха кепенците, а на Пикадили дойдоха хиляди младежи с кирки и лопати и целия го разораха.
За жегата да не говорим. Седя си, значи, една нощ в апартамента и се опитвам да събера сили да си легна. Вече не издържах и когато Джийвс се появи с чашата за преди лягане, аз му го заявих право в очите:
— Джийвс — казах, — много е горещо.
— Времето действително е задушно, сър.
— Мисля, че временно се наживяхме в столицата.
— Както кажете, сър. Има писмо за вас върху подноса, сър.
Аз го поех морно и го отворих.
— Просто да не повярва човек.
— Сър?
— Запознат си с Туинг Хол, нали?
— Да, сър.
— Е, господин Литъл е там.
— Нима, сър?
— В плът и кръв. Пак се е заел с преподаване. След премеждието в Гудуд съсипаният Бинго ме глоби десет лири и тихомълком мина в нелегалност. Къде ли не разпитвах за него, ала сякаш бе потънал в земята. А той през цялото време си кротувал в имението Туинг Хол. А Туинг Хол е собственост на стария лорд Уикхамърсли, който беше голяма дружка на покойния ми татко — докато беше жив, разбира се. Затова съм винаги добре дошъл там и преди да получа писмото, сериозно се замислях дали не се предприема стъпки в Туингова насока.
— Нещо повече, Джийвс. Братовчедите ми Клод и Юстис… помниш ли ги?
— Човек трудно може да ги забрави, сър.
— Е, и те са там. Учат за някакъв изпит с викария (Енорийски свещеник в англиканската пърква. — Б. пр.) в селото. На времето и мен ме пращаха да уча с викария, който се слави с умението си да налива ум и разум в главите на интелектуално недостатъчните. Като ти кажа, че благодарение на него дори аз избих първите изпити в Оксфорд, ще ти стане ясно колко го бива.
Препрочетох писмото. Беше от Юстис.
Драги Бърти,
Какво ще кажеш да изкараш малко парици? Чух, че Гудуд е бил голям провал, така че сигурно добре ще ти дойдат. Хайде, идвай и се включвай в най-голямото спортно събитие на сезона. Подробностите като дойдеш.
Ние с Клод учим при стария Хепънстол. Общо сме девет души, без да броим горкия Бинго Литъл, който обучава хлапето в Туинг Хол.
Не пропускай златната възможност да се облажиш, втора може и да няма. Хайде, чакаме те.
Подадох писмото на Джийвс, който също го изчете.
— Как ти се струва, Джийвс? Аз лично, не проумявам.
— Младите джентълмени са с много висок дух, сър. Според мен става дума за някаква игра.
— Да, но каква?
— Невъзможно е да се разбере от посланието, сър. Направи ли ви впечатление, че обратната страна също е изписана?
Чак сега обърнах внимание. На втората страница пишеше следното:
Преп. Джоузеф Тъкър (Баджуик) без
Преп. Ленард Старки (Стейпълтън) без
Преп. Александър Джоунс (Горно Бингли) три минути
Преп. У. Дикс (Малък Криктън-в-Долината-зад-Хълма) пет минути
Преп. Франсис Хепънстол (Туинг) осем минути
Преп. Кутбърт Дибъл (Бустед Парва) девет минути
Преп. Орло Хоф (Бустед Магна) девет минути
Преп. Д. Д. Робъртс (Фейл-край-Реката) десет минути
Преп. Г. Хейуърд (Долно Бингли) дванайсет минути
Преп. Джеймс Бейтс (Гандъл-край-Баира-зад-Реката) петнайсет минути
Ценоразпис: Тъкър, Старки 5 към 2; Джоунс 3 към 1; Дикс 9 към 2; Хепънстол, Дибъл, Хоф 6 към 1; всички останали 100 към 8.
Сега вече съвсем се задръстих.
— Какво разбра, Джийвс?
— Нищо, сър.
— В такъв случай трябва да проверим на място за какво става дума.
— Несъмнено, сър.
— Стягай оскъдните ни принадлежности, не забравяй четката за зъби, извести с телеграма лорд Уикхамърсли, че ще го ощастливя, и купи два билета за влака в пет и десет.
Влакът закъсня, както винаги, та когато се появих в Туинг Хол, всички се обличаха за вечеря. Премених се за рекордно време и, прескачайки през три стъпала, съумях да се класирам за супата. Плъзнах се в отреденото ми място и като се огледах, открих, че то е до Синтия, най-малката щерка на стария Уикхамърсли.
— Здрасти, дърто — поздравих я любящо. Винаги сме били големи дружки със Синтия. Дори по едно
