ръцете на архиепископа онова, което възнамеряваш да сториш? Той ще надигне всички адски сили само за да не допусне да дойдат в страната твоите франкски евреи. Ще се обърне към потъналия в грехове крал на Франкия. Ще се обърне към папата. Ще проповядва в църквата и ще насъсква народа срещу нас, загдето довеждаме в Кастилия цели тълпи от просяци и неверници тъкмо когато се води свещената война. Ти се ползуваш с високото благоволение на краля, нашия господар. Но дон Алфонсо се вслушва и в архиепископа, а времето, свещената война помагат нему и са против нас. Ти си спечели вечна признателност, дон Йеуда, като защити от враговете нашите привилегии и свободи. Но ще успееш ли да сториш това повторно?
Думите на Ефраим засегнаха силно дон Йеуда и пред него отново изникнаха всички трудности на начинанието, което беше замислил, Може би той бе надценил силите си. Ала външно дон Йеуда не показа тия съмнения, постави, както и бе очаквал дон Ефраим, своята надменна маска и сухо каза:
— Виждам, че не одобряваш предложението ми. Да сключим тогава едно споразумение. Събери твоите десет хиляди златни мараведи. А пък аз ще издействувам от краля да допусне изгнаниците и да им даде правата и свободите, от които те се нуждаят. Ще го сторя тихомълком, без подкрепата на алхамата, без просителни молебствия в синагогите, без вопли и без тържествени делегации при краля. Остави всичко да бъде моя грижа, само моя.
Той видя колко угнетен седеше гостът му; не беше искал да става така. Затова продължи с топлота:
— Но ако сполуча, ако кралят даде съгласие, тогава обещай ми, че и ти ще се откажеш от твоята упоритост, че няма да се противиш и в душата си, а ще ми помогнеш с цялата сила на разума, с който те е дарил бог, да изпълня замисленото.
И му протегна ръка.
Увлечен против собствената си воля, но все още колеблив, дон Ефраим пое ръката му и отвърна:
— Тъй да бъде!
А в това време кралят, заживял в Бургос сред атмосферата, окръжаваща доня Леонор, бе забравил Толедо и всичко, свързано с него. Наслаждаваше се на покоя и на непоколебимата увереност, които царяха в неговия замък в Бургос. Имаше син и наследник. Чувствуваше се дълбоко удовлетворен. Но накрая, след като бе прекарал няколко седмици, та дори и няколко месеца далеч от своята столица, съветниците му почнаха да настояват да се завърне.
И щом напусна стените на Бургос, в гърдите му отново закипя предишното безпокойство, започна да го мъчи проклятието, което тежеше върху него: че трябваше да чака и да чака и че не му беше дадено да разшири пределите на своето кралство. Алфонсо Шести и Алфонсо Седми бяха носили императорски корони, певците възпяваха великите им дела; за онова, което беше постигнал той, тананикаха само няколко жалки романса.
Когато пред очите му се извисиха скалите, върху които бе разположен Толедо, нетърпението го овладя с цялата си мощ и още първия ден той заповяда да се яви на доклад неговият ескривано, човекът, с когото трябваше да се пазари като търгаш, за да може да изпълни рицарския си дълг и да потегли на война.
Йеуда от своя страна също беше очаквал с нетърпение завръщането на краля. Решил бе при първа възможност да му докладва за големия си проект и да издействува указа, разрешаващ на франкските евреи достъп в Кастилия. Беше намислил основателни доводи. Навсякъде в страната кипеше оживление и творчески труд, нарастваше стопанството, чувствуваше се нужда от нови работни ръце, трябваше да се заселят нови хора, както през времето на Алфонсо Шести и Алфонсо Седми.
И ето най-сетне той стоеше пред краля и докладваше. Отново бе в състояние да разкаже за големи успехи, за отрадно високи доходи, за това, че нови три града са били изтръгнати от зависимостта На упоритите грандове и са подчинени сега на дон Алфонсо. Нови, многообещаващи предприятия бяха създадени из цялата страна, а също и в самия Толедо, и в най-близките му околности. И стъкларската пещ, и голямата кожухарска работилница, и грънчарницата, манифактурата за хартия, да не говорим за разширението на монетния двор и на кралския конезавод.
Докато докладваше тъй, с кратки и бързи слова Йеуда обмисляше дали още сега, още през този пръв час да се обърне към краля със своята голяма молба. Ала дон Алфонсо мълчеше и нищо не можеше да се отгатне по лицето му.
Йеуда продължи да говори. Страхопочтително запита дали при завръщането си господарят е забелязал огромните стада в околността на Авила. Сега скотовъдството се ръководи съгласувано, тъй че и пашата може да се използува разумно. И дали при пътуването ти насам дон Алфонсо е намерил време да огледа новите насаждения на черничеви дървета за копринената манифактура.
Най-сетне кралят отвори уста. Да, каза той, видял бил и черничевите насаждения, и стадата, който свидетелствували за усърдието на неговия ескривано.
— Така че не ми досаждай повече с това — каза грубо той, рязко променяйки тона. — Твоите заслуги са известни и признати. Сега ме интересува само едно: кога най-сетне ще мога да смъкна от себе си позора и да встъпя в свещената война?
Йеуда не бе предполагал, че милостта на краля ще премине толкова бързо отново във враждебност. Огорчен и угрижен, той разбра, че ще трябва да отложи разговора за заселването на прокудените евреи. Ала не можа да се въздържи и отхвърли неразумния упрек на Алфонсо.
— Времето, когато ще можеш да встъпиш във войната, господарю — каза той, — не зависи само от финансите на страната ти. Те са в ред.
И бойко заяви:
— В момента, когато останалите испански владетели и на първо място тоя на Арагон изявят готовност да образуват заедно с тебе войска за борба против халифа, обединена под общо командуване, ти, господарю, ще можеш да дадеш повече, отколкото ще бъде твоят дял. Дори ако тоя час настъпи още утре. Не се съмнявай в това!
Челото на Алфонсо се смръщи. Все с това дръзко, насмешливо «когато» го хранеше евреинът. Той не отговори нищо, заснова нагоре-надолу.
Сетне неочаквано запита през рамо:
— Я кажи, какво всъщност е положението с Галиана? Пали преустройството трябваше да бъде завършено вече?
— То е завършено — отвърна гордо Йеуда — и Удивително е какво е успял да направи моят Ибн Омар от тази стара постройка. Ако желаеш, господарю, след десет дни, или най-късно след три седмици, ти ще можеш вече да живееш там.
— Може би и ще пожелая — подхвърли Алфонсо леко. — Във всеки случай бих искал да видя какво сте направили. В четвъртък, а може би по-рано, ще ида да го огледам. Ще те уведомя. Ти ще ме придружиш и ще ми обясниш всичко. И доведи пак и доня Рахел — приключи с престорено равнодушие той.
Йеуда се изплаши до дъното на душата си. И отново както тогава, след необичайната покана на дон Алфонсо, го потиснаха опасения.
— Както заповядаш, господарю! — каза той.
В уречения час Йеуда и Рахел чакаха краля пред портата на Уерта дел Рей. Дон Алфонсо бе точен. Той се поклони дълбоко и церемониално пред Рахел и дружелюбно поздрави своя ескривано.
— Хайде сега, покажи ми какво сте направили — рече той с малко неестествена бодрост.
Тръгнаха бавно през парка. Там нямаше вече лехи със зеленчук, а пъстри декоративни растения, дървета и изкуствено засадени горички, подредени с вкус. Само една от горичките бяха оставили в предишния й вид. От тихото езерце; бяха извели канал, така че сега към Тахо се оттичаше малък ручей, над който на много места бяха прехвърлени мостчета. Имаше портокалови дървета, а също и дървета с изкусно отгледани огромни лимони, непознати досега в християнските земи. Йеуда с гордост посочи на краля тия плодове; мюсюлманите ги наричаха «плодовете на Адам», защото Адам престъпил божията заповед, за да ги опита.
По широка алея, посипана с дребен чакъл, се отправиха към замъка. И тук още от външната врата ги поздрави арабският надпис:
