но намрази арабите. Все още притежаваше няколко танкера, които сновяха между Залива и Америка, но транспортираха нефт на Арамко, които единствени избягнаха задължителния „арабски флаг“.
Милър се беше изправил до любимия си панорамен прозорец и се взираше надолу към просналия се в краката му Хюстън. Това го караше да изпитва чувството, че е бог, който се е извисил над останалото човечество. В другия край на стаята Сканлън се облегна назад в стола си и потупа с длан доклада на Диксън, който току-що беше прочел. И той като Милър знаеше, че нефтът от Персийския залив вече беше стигнал до 20 долара за барел.
— Съгласен съм с тебе, стари приятелю. Няма начин Щатите да започнат да протягат ръка за милостиня към ония кучи синове. И какво, по дяволите, смятат да правят във Вашингтон? Да не би да са слепи?
— Не чакай помощ от Вашингтон, Мел — спокойно каза Милър. — Ако искаш да промениш нещо в този живот, трябва сам да го сториш. И двамата знаем това от опит, нали?
Мел Сканлън извади носна кърпа и попи потта от челото си. Независимо от климатичната инсталация той продължаваше да се поти. За разлика от Милър, Сканлън имаше предпочитания към традиционния тексаски екип — носеше шапки Стетсън, ширитени вратовръзки, колани с големи токи и ботуши със скосени токове. За съжаление не можеше да се похвали с каубойско телосложение — беше нисък и пълен, но зад облеклото и маниерите на „доброто момче от Запада“ се криеше изключително остър ум.
— И как смяташ да докараш тези запаси тук? — изпухтя той. — Нефтените находища на Хаза са в Саудитска Арабия и това е факт.
— Не, нямам предвид географското им разположение. Говоря за политически контрол върху тях — отговори Милър. — А оттам и възможността да диктуваме цените на саудитския, което ще рече на световния нефт.
— Какво? Политически контрол ли? Искаш да кажеш някоя друга арабска банда да вземе властта?
— Не друга арабска банда, а ние — каза Милър. — Съединените американски щати. За да оцелее държавата ни, ние трябва да контролираме световните цени на петрола, като ги държим изгодни за нас. А това означава, че трябва да поставим под контрол правителството в Рияд. Кошмарът да сме изцяло зависими от една шепа опърпани козари продължи твърде дълго. Крайно време е да си сменим ролите, а Вашингтон няма да го стори. Това обаче би могло да помогне.
Той взе една папка с документи от бюрото си, върху чиито твърди корици не пишеше нищо. Сканлън сбърчи лице.
— О, стига с тези доклади, Сай — запротестира той.
— Прочети този — подкани го Милър. — Прочети го да си освежиш ума.
Сканлън въздъхна и разгърна папката. На първата страница имаше следното заглавие:
— Свещени дивотии! — изпъшка Сканлън.
— Не — невъзмутимо отговори Милър. — Свещен Терор. Чети.
ИСЛЯМ: Ислямската религия (което означава „подчинение“ на волята на бога) е възникнала от учението на пророка Мохамед около 622 година от новата ера и днес обхваща между 800 милиона и милиард последователи. За разлика от християнската религия, при исляма свещениците не са ръкоположени. Религиозните водачи са миряни, които са спечелили уважение с морала и с интелектуалните си способности. Доктрината на Мохамед е изложена в Корана.
СЕКТИ: Деветдесет процента от мюсюлманите принадлежат към сектата на Сунитите — това е ортодоксалното течение. От останалите с най-голямо значение е сектата на Шиитите (фанатизирани поддръжници на исляма), Основната разлика между последователите на двете религиозни течения е тази, че Сунитите следват записаното в Корана учение на пророк Мохамед, известно като Хадис (традиции), докато Шиитите следват и почитат божествената непогрешимост на онзи, който е техен религиозен водач (Имам) в момента. Основни крепости на Шиизма са Иран (100%) и Ирак (55%). Шест процента от саудитските араби са последователи на Шиити — едно ненавиждано и преследвано малцинство, чийто водач е в нелегалност, а основният му район на действие са нефтените полета в Хаза.
ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ: Макар сред Сунитите да има фундаменталисти, това течение е намерило най- благодатна почва сред Шиитите. Тази секта в сектата изисква абсолютно и безпрекословно подчинение на Корана, според тълкуванието му от покойния аятолах Хомейни, който все още не е изместен от никого.
ХИЗБУЛА: В Иран крайни фундаменталисти са „Партията на Бога“ или Хизбула — една истинска армия от религиозни фанатици. В други райони фундаменталистите действат под различни имена, но за целите на настоящото проучване Хизбула е най-подходящо.
ЦЕЛИ И РЕЛИГИОЗНИ СХВАЩАНИЯ: Философията на фундаментализма се базира на схващането, че ислямската религия трябва да се разпространява и в крайна сметка да завладее целия свят, тоест всички да се подчиняват на божията воля, такава каквато е според тълкуванията на аятолах Хомейни. За постигане на тяхната цел съществуват няколко предпоставки, три от които представляват интерес: всички съществуващи мюсюлмански правителства са нелегитимни, тъй като не са основани на безпрекословното подчинение на Аллах, т.е. на аятолах Хомейни; съвместното съществуване между Хизбула и което и да е гражданско правителство е немислимо; свещен дълг на Хизбула е да наказва със смърт всички грешници по света, престъпили волята на Аллаха, но най-вече еретиците сред поддръжниците на исляма.
МЕТОДИ: Кредото на Хизбула е, че няма да има никаква милост, състрадание, жалост, никакви ограничения за постигане на тяхната крайна цел. Фанатизмът им трябва да стига дори до саможертва в името на голямата цел. Това те наричат Свещен Терор.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Шиитските фанатици да бъдат подбудени, обединени, активизирани, организирани и подпомогнати за осъществяването на масово клане на шестстотинте водещи и най-влиятелни членове на Династията на Сауд. По този начин управляващата династия и самото правителство на Рияд ще бъдат унищожени, и на тяхно място ще бъде поставен някой от принцовете, който ще бъде лесно манипулиран от нас и ще приеме военната окупация на нефтените находища в Хаза от Америка. Тогава цените на нефта ще бъдат такива, каквито САЩ „препоръча“.
— Кой, по дяволите е написал това? — попита Сканлън и остави доклада, който бе прочел до половината.
— Един човек, когото ползвах като консултант през последната година — отговори Милър. — Искаш ли да се запознаеш с него?
— Тук ли е?
— Отвън. Пристигна преди десет минути.
— Разбира се — каза Сканлън. — Дай да го видим този маниак.
— След секунда — рече Милър.
Открай време, много преди професор Джон Кормак да изостави академичната кариера и да се впусне в политиката като конгресмен от щата Кънектикът, семейство Кормак имаше лятна къща на остров Нантъкет. За първи път беше дошъл тук преди тридесет години като учител с младата си жена. Това беше много преди Нантъкет да стане модерен курорт като Мартас Винярд или Кейп Код, но още от първия момент беше очарован от чистия въздух и простотата на живота тук.
Разположен на изток от Мартас Винярд, малко встрани от Масачузетския бряг, по това време Нантъкет беше просто обичайното рибарско селище, индиански гробища, освежителен бриз, златни плажове и няколко вили. И това беше всичко. Земя имаше достатъчно и младата двойка пестеше всеки долар, докато събраха достатъчно пари за един парцел от десет декара в Шокемо, покрай детския плаж и брега на лагуната, която наричаха просто „Пристанището“. На това място Джон Кормак построи къщата — непретенциозна постройка цялата от дърво, с дървен покрив и малко грубовати мебели — пак от дърво, с кожени постелки и разноцветни тъкани покривки.
По-късно, когато вече разполагаше с повече средства, той разшири къщата и направи някои
