извършено само преди три часа. На този етап той сметна за необходимо да изкаже две предположения. Първо, че Саймън Кормак е откаран от Шотоувър Плейн и вече се намира в някакво скривалище; второ, че похитителите са вероятно терористи, които все още не са влезли във връзка с властите.
Човекът от разузнаването заяви, че неговите хора се опитват да се свържат с агентите, внедрени в известните европейски терористични групи, за да научат кой стои зад отвличането. Но за това щяха да бъдат необходими няколко дни.
— Животът на внедрените агенти е постоянно в опасност — добави той. — Не можем да се обадим просто така по телефона и да потърсим Джими. През следващата седмица ще бъдат проведени тайни срещи на различни места, за да видим дали ще можем да попаднем на някаква следа.
Човекът от Службата за сигурност каза, че неговият отдел прави същото по отношение на местните терористични групи, които биха могли да имат нещо общо с похищението или пък да знаят нещо за него. Той изрази съмнение, че престъпниците биха могли да са местни „кадри“. Ако не се броят ИРА и Националната Армия за Освобождение на Ирландия (НАОИ) — и двете ирландски организации — на Британските острови има доста побъркани, но като се има предвид степента на професионализма, с който беше действано на Шотоувър Плейн, едва ли ставаше дума за обикновените, зле подготвени шумотевици. Въпреки това неговите внедрени агенти също щяха да бъдат активизирани.
Найджъл Крамър докладва, че първите улики ще станат известни след съдебно-медицинската експертиза или от случаен свидетел, който все още не е разпитан.
— Знаем, че са използвали микробус — каза той. — Боядисан в зелено стар Форд Транзит, с добре познатата в Оксфордшир емблема на компанията за плодове „Барлоу“ от двете страни. Бил е забелязан да се движи по посока на Уитли, отдалечавайки се от местопрестъплението, около 5 минути след нападението. Но микробусът не е на компанията — това е установено със сигурност. Свидетелят не е запомнил регистрационния номер. В момента е организирано широкомащабно издирване на всички, които са видели микробуса — накъде пътува или хората на предната седалка. Явно са били двама — само неясни силуети зад стъклото — но млекарят смята, че единият е бил с брада. Като веществени доказателства разполагаме с крик за кола, идеални отпечатъци от гумите на микробуса — хората от Темз Вали са установили къде точно е бил спрян — и множество гилзи, по всяка вероятност от автоматично оръжие. Ще ги изпратим на оръжейните експерти във Форт Халстед. Също и куршумите, когато бъдат извадени от труповете на двамата агенти от Секретните служби, както и на сержант Дън от Специалните части в Оксфорд. Разбира се, по- точни данни ще получим от Форт Халстед, но на пръв поглед изглеждат като амуниции, използвани в армиите на страните от Варшавския договор. Почти всички европейски терористи, с изключение на ИРА, разполагат с оръжие от Източния блок. Съдебно-медицинските експерти в Оксфорд са добри, но все пак аз ще наредя всички веществени доказателства да бъдат изпратени в нашите лаборатории във Фулъм. Полицията в Темз Вали ще продължи търсенето на свидетеля. И така, господа, следствието ще се разгърне в четири посоки. Микробусът, с който престъпниците са се измъкнали, свидетели на или в близост до мястото на нападението, уликите, които похитителите са оставили след себе си и — още нещо за полицията в Темз Вали — издирване на всеки, който е бил забелязан да наблюдава къщата на Удсток Роуд. Очевидно — той погледна към двамата американци — Саймън Кормак е бягал по един и същ маршрут всяка сутрин и по едно и също време през последната седмица.
В този момент иззвъня телефонът. Търсеха Крамър. Той пое слушалката, зададе няколко въпроса, слуша в продължение на известно време и след това зае мястото си на масата.
— Назначил съм капитан II ранг Уилямс, началник на СО 13, отдела за борба с тероризма, за официален шеф на разследването. Току-що ми се обади. Мислим, че сме открили микробуса.
Собственикът на Уайтхил Фарм, близо до Фокс Кавърт по пътя за Ислип, бе извикал пожарникарите в 8 часа и 10 минути, след като видял дим и пламъци да се издигат над полусрутения му хамбар. Той се намирал в една крайпътна ливада на около петстотин метра от фермата му и стопанинът рядко го използвал. Пожарната команда от Оксфорд се отзовала, но твърде късно, за да спаси хамбара. Фермерът стоял безпомощно, докато пламъците поглъщали дървената постройка. Първо се сгромолясал покривът, а после и стените.
Докато пожарникарите довършвали гасенето на огъня, забелязали останките на микробус под овъглените греди. Това станало в 8 часа и 41 минути. Фермерът се кълнял, че никога не е държал превозно средство в хамбара. Разтревожени, че в микробуса може да е имало хора — цигани, калайджии или даже къмпингуващи — те останали да отместят гредите. Когато били в състояние да приближат, огледали внимателно вътрешността на колата; но не открили останки от хора. Със сигурност обаче микробусът бил Транзит.
След завръщането си в Оксфорд един съобразителен командир на отделение чул по радиото, че полицията в Темз Вали издирва Транзит, за който се предполага, че е бил използван във „въоръжено нападение“ рано същата сутрин. Той се обадил в Кидлингтън.
— Боя се, че това, което е останало от него, няма да ни помогне много — заяви Крамър. — Гумите вероятно са изгорели, отпечатъците са унищожени. Все пак номерата по двигателя и шасито сигурно не са засегнати. Хората от транспортната секция вече са на път. Ако нещо е останало, колкото и дребно да е наглед, те ще го открият.
Транспортната секция на Скотланд Ярд се числи към групата за тежки престъпления, част от службата за Специални операции.
Комисията продължи да заседава, но някои от главните участници си тръгнаха, за да работят по поставените задачи, оставяйки свои подчинени, които да ги заместват и държат в течение, ако бъде открита следа. Председателството бе поето от един заместник-министър от вътрешното министерство.
В един идеален свят, какъвто за съжаление не съществува, Найджъл Крамър би предпочел да държи пресата настрани, поне за известно време. Към 11 часа сутринта Клайв Емпсън от Оксфорд Мейл вече беше в Кидлингтън и проверяваше сведенията за престрелка и убийство на Шотоувър Плейн около зазоряване. Изненадаха го три неща. Първото бе, че скоро го отведоха при шефа на детективите, който го заразпитва откъде има тези сведения. Той отказа да даде обяснения. Второто бе чувството на неприкрита уплаха между младшите полицейски служители в участъка на Темз Вали. И трето — че не му оказаха никаква помощ. За двойно убийство — съпругата на печатарския работник бе видяла само двете тела — полицията обикновено би потърсила съдействието на пресата и би направила изявление, да не говорим, че щеше да насрочи пресконференция.
На връщане към Оксфорд той премисли всичко. Ако се отнасяше до „естествена смърт“, телата щяха да бъдат откарани в градската морга. Но „убити при престрелка“ щеше да наложи използването на по-сложната апаратура в болницата Радклиф. За щастие в момента той имаше връзка с една медицинска сестра, която работеше там. Тя не беше в отделението по патоанатомия, но сигурно познаваше някого там.
Към обяд вече му бяха казали, че в Радклиф има голямо раздвижване: В моргата докарали три трупа, двата по всяка вероятност на американци, а третият — на английски полицай. Съдебният патолог пристигнал чак от Лондон, имало и човек от американското посолство. Това го озадачи.
Ако загиналите бяха от близката база в Апър Хейфорд, в болницата щяха да дойдат униформени представители от Военновъздушните сили на САЩ; ако на плочата за аутопсии лежаха труповете на американски туристи, щеше да дойде някой служител от посолството. Но защо в Кидлингтън не му казаха нищо? Той се сети за Саймън Кормак, за когото всички знаеха, че през последните девет месеца е студент тук и отиде в Бейлиъл Колидж. Там срещна една симпатична студентка от Уелс, на име Джени.
Тя потвърди, че Саймън Кормак не се е явил на консултации този ден, но не му отдаде голямо значение. Сигурно се е скапал от ежедневните кросове. Кросове? Ами да, на него се възлагат най-големите надежди за победа над Кембридж през декември. Всяка сутрин провежда изтощителни тренировки. Обикновено на Шотоувър Плейн.
Клайв Емпсън се почувства така, сякаш някой го е ритнал в корема. Свикнал с мисълта, че ще прекара целия си живот, отразявайки събитията за Оксфорд Мейл, пред очите му внезапно заблестяха мамещите светлини на Флийт Стрийт. Почти позна какво бе станало, но предположи, че убитият е Саймън Кормак. Такъв бе репортажът, който изпрати късно следобед на един голям лондонски вестник. В резултат на това правителството бе принудено да направи изявление.
