Томас, но никой от тях не прилича на търговец на оръжие. От Монсън научи, че оръжейната фирма е държала Калтръп малко по-малко от година. Нещо повече — през декември 1960 и януари 1961 година е бил командирован от фирмата в Сиудад Трухильо със задачата да се опита да продаде на шефа на Трухильовата полиция партида автомати от излишъците на Британската армия.
Томас гледаше Монсън с антипатия.
За какво ще използуват оръжието, няма значение, а, мой човек, помисли си той, но не си даде труда да изрази своето отвращение. Защо Калтръп бе напуснал така бързо Доминиканската република?
Монсън изглеждаше изненадан от въпроса. Ами защото Трухильо бе убит, естествено. Целият режим се срина за броени часове. Какво можеше да очаква от новия режим един човек, дошъл да продаде на предишния партида оръжие и муниции? Естествено, че е трябвало да се измъкне.
Томас се замисли. В обяснението имаше логика. Според Монсън, Калтръп разказвал по-късно, че когато дошла новината за убийството на генерала от засада извън града, той самият седял в кабинета на шефа на полицията на диктатора и разисквал сделката. Полицейският началник побелял като платно и се отправил незабавно към частното си имение, където постоянно го чакали самолетът и пилотът му. След няколко часа тълпите вече вилнеели по улиците, търсели привърженици на стария режим. Калтръп трябвало да подкупи някакъв рибар, за да го изведе от острова с ветроходка.
Защо Калтръп е напуснал фирмата, попита най-подир Томас. Беше уволнен, гласеше отговорът. Защо? Монсън се замисли дълбоко. Накрая каза:
— Господин старши следовател, конкуренцията при търговията с оръжие от втора ръка е жестока. Би могло да се каже — убийствена. Да се узнае какво предлага другият и на каква цена, може да се окаже от жизнено значение за конкурента, който желае да сключи същата сделка със същия купувач. Нека просто да го формулираме така: фирмата не бе напълно удовлетворена от лоялността на Калтръп към нея.
В колата по обратния път към града Томас обмисли казаното от Монсън. Даденото навремето от Калтръп обяснение за причините за бързото му измъкване от Доминиканската република звучеше логично. То не подкрепяше, а по-скоро като че ли оборваше слуха, предаден впоследствие от резидента на Службата в Карибския район, съгласно който името му било свързано с убийството.
От друга страна, според Монсън, Калтръп бе човек, който не стоеше над изкушението да води двойна игра. Би ли могъл да пристигне в Доминиканската република като пълномощник на фирма за малогабаритни оръжия с целта да сключи сделка, а в същото време да фигурира и в изплащателната ведомост на революционерите?
Едно нещо, казано от Монсън, смущаваше Томас. Той бе споменал, че когато започнал да работи в компанията, Калтръп не разбирал много от карабини. А един снайперист положително би бил специалист. От друга страна, той, естествено, би могъл да се обучи, докато е работел за компанията. Но ако пък е бил новак в стрелбата с карабина, щяха ли да поискат партизаните, противници на Трухильо, да го наемат, за да спре колата на генерала с един-единствен изстрел на бърза отсечка от шосето? А може и изобщо да не са го наемали. Дали версията на Калтръп не бе самата истина?
Томас сви рамене. Това нито доказваше, нито оборваше нещо. Отново в изходна позиция, помисли си той с огорчение.
Когато се върна в кабинета си обаче, Томас завари някои новини, които го накараха да промени своето становище. Инспекторът, изпратен до жилището на Калтръп, се бе върнал. Открил някаква съседка, която била цял ден на работа. Жената казала, че мистър Калтръп заминал преди няколко дни, като споменал, че отива на обиколка из Шотландия. Върху задната седалка на колата му, паркирана на улицата, жената видяла нещо, което приличало на въдици.
Въдици? Старши следователят Томас усети тръпки, макар в кабинета да бе топло. Когато детективът свършваше, влезе един от останалите.
— Господин старши?
— Да?
— Току-що ми хрумна нещо.
— Казвай.
— Говорите ли френски?
— Не, а ти?
— Да, майка ми беше французойка. Наемникът, когото търси френската Следствена полиция, има кодово име Чакал, нали?
— Е, та?
— Ами Чакал на френски се пише Chacal — C-H-A-C-A-L. Разбирате ли? Трябва да е тъп като пет дръвника, за да си избере име, па макар и на френски, което да е образувано от първите три букви на малкото и първите три на фамилното му…119
— Дяволите да ме вземат! — каза Томас и кихна зверски. После се пресегна към телефона.
15.
Третата среща в Министерството на вътрешните работи в Париж започна малко след десет часа поради закъснение на министъра, задържан от уличното движение на връщане от дипломатически прием. Щом седна, той даде знак съвещанието да започне.
Първият доклад бе на генерал Гибо от SDECE. Той говори кратко и по същество. Бившият нацист Касел бе открит от агенти на мадридското бюро на Тайната служба.
Той си живеел мирно и тихо в мансарден апартамент в Мадрид, влязъл бе в съдружие с друг бивш есесовски командир и двамата въртяха в града процъфтяващ бизнес. Доколкото можеше да се установи, не бе замесен с ОАС. Във всеки случай мадридското бюро бе водило дело на този човек още преди да пристигне нареждането от Париж за по-нататъшна проверка и там застъпваха становището, че Касел никога не е бил във връзка с ОАС.
С оглед възрастта му, зачестяващите ревматични пристъпи, които започваха да се отразяват на краката му, и поеманите забележително високи дози алкохол, Касел, по общо мнение, можеше за бъде забравен като възможен Чакал.
Когато генералът свърши, погледите се обърнаха към комисар Льобел. Неговият доклад не бе обнадеждаващ. В течение на деня в Следствената бяха пристигнали съобщения от другите три държави, които първоначално бяха споменали за евентуални подозрителни лица.
От Америка уведомяваха, че Чък Арнолд, търговецът на оръжие, се намира в Колумбия и се опитва от името на американския си работодател да сключи сделка с началника на генералния щаб за продажба на партида свалени от въоръжение в американската армия карабини тип AR–10. При всички случаи, докато се намираше в Богота, той щеше да бъде под непрекъснатото наблюдение на ЦРУ и нямаше признаци да има наум нещо повече от това да прокара доставката си независимо от официалното неодобрение на САЩ.
Досието на този човек беше все пак изпратено по телекса, както и това на Вителино. От последното се видя, че макар бившият бандит от Коза Ностра да не беше още открит, той бе висок метър и шестдесет, много широк в раменете и тантурест, със смолисточерна коса и мургава кожа. С оглед огромните различия във външността на тази на Чакала, както бе описана от хотелския администратор във Виена, Льобел прецени, че той също може да бъде изключен.
Южноафриканците бяха установили, че Пийт Шайпър бе понастоящем ръководител на частна армия към диамантенодобивна корпорация в западноафриканска страна, принадлежаща към Британската общност. Задълженията му бяха да патрулира границите на обширната минна концесия, притежавана от компанията, и непрекъснато да обезкуражава задграничните контрабандисти на диаманти. Не му задаваха неудобни въпроси по повод използуваните методи и работодателите му били доволни от полаганите от него усилия. Присъствието му бе потвърдено от самите тях — той определено се намираше на своя пост в Западна Африка.
Белгийската полиция бе изяснила случая с техния бивш наемник. От архивите бе изровен доклад, изпратен от тяхно посолство в Карибския район. От него ставаше ясно, че бившият наемник в Катанга е бил убит в Гватемала при сбиване в някакъв бар преди три месеца.
Льобел приключи с четенето на последното съобщение от разтворената пред него папка. Когато вдигна очи, то бе, за да срещне четиринадесет приковани в него погледа. Повечето студени и
