тръгнат за работните си места. Търговците наоколо можеха да почакат.
Томас прекара няколко минути в ровене из пръснатата по целия под на кабинета му колекция от лични вещи. Инспекторът грабна от неразборията малка синя книжка, отиде до прозореца и започна да я прелиства на светлината на изгряващото слънце.
— Господин старши, погледнете това. — Пръстът му се заби в една от страниците на паспорта. — Вижте… Republica de Dominica, Aeroporto Ciudad Trujillo, Decembre 1960, Entrada…124 Бил е там, няма съмнение. Това е нашият човек.
Томас пое паспорта, хвърли му един поглед, после се загледа през прозореца.
— Да, приятелю, това е нашият човек. Но не ти ли прави впечатление, че държим паспорта му в ръцете си?
— А, педерастът му мръсен… — въздъхна инспекторът, като схвана забележката.
— Ти го каза — отбеляза Томас, който поради възпитанието, получено в църковното неделно училище, изключително рядко използваше силни изрази. — Щом не пътува с този паспорт, тогава с какво пътува? Дай телефона и ми поискай Париж.
В същия час Чакала от петдесет минути бе на път и Милано оставаше далеч зад гърба му. Гюрукът на алфата бе свален, а утринното слънце вече къпеше Аутострада 7 от Милано за Генуа. Той гонеше колата с доста над сто и тридесет километра в час по правия път и караше стрелката да потрепва почти до началото на червената ивица на километража. Хладният вятър разбъркваше светлата коса над челото му, но очите оставаха защитени от тъмните очила.
Картата показваше, че до френската граница при Вентимиля има двеста и десет километра, около сто и тридесет мили, и той бе доста изпреварил определения двучасов график. Малко го забавиха камионите от Генуа, устремили се след седем към пристаните, но преди седем и четвърт той караше вече по А–10 за Сан Ремо и границата.
Когато пристигна на най-заспалия френски граничен пункт, дневният поток на движението се бе доста сгъстил, а жегата бе започнала да тегне.
След тридесет минути чакане на опашката бе повикан при рампата за митническа проверка. Полицаят, който пое паспорта му, го прегледа внимателно, промълви кротко „Момент, господине“ и се скри в бараката на митничарите.
След няколко минути се появи заедно с мъж в цивилни дрехи, който държеше паспорта.
— Bonjour, Monsieur.125
— Bonjour.
— Това вашият паспорт ли е?
— Да.
Последва нов изпитателен преглед на паспорта.
— Какъв е поводът за посещението ви във Франция?
— Туризъм. Никога не съм виждал Лазурния бряг.
— Ясно. Колата ваша ли е?
— Не, под наем. Имах работа в Италия и неочаквано изникна една седмица, в която няма какво да правя. Така че наех кола да пообиколя малко.
— Ясно. Документите на колата у вас ли са?
Чакала подаде международната шофьорска книжка, договора за наемане и двете застрахователни полици. Цивилният прегледа всичко.
— Имате ли багаж, господине?
— Да, три куфара в багажника и ръчна чанта.
— Донесете, моля, всичко в залата.
Мъжът се отдалечи. Полицаят помогна на Чакала да разтовари багажа си и двамата го внесоха в митницата.
Преди да тръгне от Милано, той бе извадил старото палто, мъхнатите панталони и обувките на несъществуващия французин Андре Мартен, чиито документи бяха зашити в подплатата на третия куфар, и бе омотал всичко на топка в дъното на багажника. Дрехите от другите два куфара бяха разпределени из трите парчета багаж. Медалите бяха в джоба му.
Двамата митничари прегледаха куфарите. Докато вършеха това, той попълни стандартния формуляр за всеки влизащ във Франция турист. Нищо в куфарите не привлече внимание. Настъпи миг на безпокойство, когато митничарите взеха в ръце бурканчетата с боя за коса. Той предпазливо я бе прелял в предварително изпразнени флакони от афтършейв. По онова време този вид лосион не бе на мода във Франция. Твърде нов на пазара, той бе разпространен главно в Америка. Забеляза как двамата се спогледаха, но върнаха флаконите в чантата.
С крайчеца на окото си Чакала видя през прозореца как друг мъж преглежда багажника и коша на двигателя на алфата. За щастие не погледна отдолу. Разви палтото и панталоните от багажника и ги погледна с погнуса, но предположи, че палтото служи за покриване на двигателя в зимни нощи, а старите дрехи са необходими за в случай, че се наложи ремонт на пътя. Върна дрехите на мястото им и затвори капака.
Когато Чакала свърши с попълването на формуляра си, двамата митничари в бараката затвориха куфарите и кимнаха към цивилния. Той на свой ред взе контролния лист, прегледа го, отново го сравни с паспорта и върна документите.
— Merci, Monsiur. Bon voyage.126
След десет минути алфата бучеше в източните покрайнини на Мантон. След като с облекчение закуси в едно кафене над старото пристанище и кейовете за яхти, Чакала пое по Корниш Литорал127 към Монако, Ница и Кан.
В лондонския си кабинет старши следователят Томас разбърка чаша гъсто черно кафе и прокара ръка по бузите с набола брада. В другия край на стаята двамата детективи, натоварени със задачата да установят местонахождението на Калтръп, наблюдаваха своя шеф. Тримата очакваха пристигането на още шестима, всичките сержанти от Специалния отдел, освободени от текущите им задължения след поредицата телефонни обаждания, които Томас проведе през изтеклия час.
Малко след девет, след като се явиха по своите кабинети и научиха, че са прекомандировани към групата на Томас, хората започнаха да пристигат един след друг.
Когато и последният влезе, старши следователят пристъпи към инструктажа.
— И така, издирваме един човек. Не е нужно да ви съобщавам по каква причина. Не е необходимо да знаете. Важното е да го пипнем, при това бързо. В момента знаем или поне така смятаме, че е в чужбина. Почти сме сигурни, че пътува с фалшив паспорт.
— Ето така изглежда. — Той им раздаде няколко фотографии, увеличени копия от портретната снимка върху заявлението за паспорт на Калтръп. — Възможно е да се е дегизирал, така че може и да не отговаря на това описание. Ще трябва да отидете в паспортната служба и да съставите пълен списък на подадените напоследък заявления за паспорти. Започнете от последните пет-десет дни. Ако нищо не излезе, върнете се с още петдесет назад. Работата ще е досадна и продължителна.
Осведоми ги в общи линии за най-честия способ за снабдяване с фалшив паспорт, който всъщност бе приложен и от Чакала.
— Важното е — заключи — да не се задоволявате само със свидетелствата за раждане. Проверявайте и смъртните актове. Така че след като получите списъка от Паспортния отдел, прехвърляте цялата операция в Съмърсет Хаус128, установявате се там, разпределяте си списъка с имената и започвате работа по смъртните актове. Ако откриете заявление, подадено от лице, което вече не е между живите, самозванецът вероятно ще се окаже нашият човек. Тръгвайте.
Осмината мъже се изнизаха от кабинета, а Томас се свърза по телефона първо с Паспортния отдел, а след това и с регистъра за раждания, бракове и смърт в Съмърсет Хаус, за да осигури на своя екип най- пълно съдействие.
Два часа по-късно, докато се бръснеше с взета на заем електрическа самобръсначка, включена в контакта на настолната лампа, по телефона се обади старшият от двамата инспектори, който бе
