И никакъв Чарлс Калтръп не се беше регистрирал под това име във френски хотел.
Тези факти бяха потвърдени от ръководителите на Централния архив и Контраразузнаването, от префекта на парижката полиция, така че не бяха оспорвани.
Възможностите са две, заяви Льобел. Човекът може да не се е погрижил да се снабди с фалшив паспорт, като е смятал, че е вън от подозрение. В такъв случай полицейската акция в лондонския му апартамент го е сварила по бели гащи. Но комисарят поясни, че не вярва в такава възможност, тъй като хората на старши следователя Томас бяха открили липси в гардероба, полупразни чекмеджета за дрехи, отсъствие на принадлежности за къпане и бръснене, което показва, че лицето е напуснало апартамента в Лондон, за да осъществи запланувано пребиваване другаде. Това било потвърдено от някаква съседка, според която Калтръп я бил осведомил за предстояща обиколка из Шотландия. Нито британската, нито френската полиция имаха основание да приемат това за истина.
Втората възможност бе Калтръп да се е сдобил с фалшив паспорт и именно в тази насока работеше в момента британската полиция. В този случай той би могъл или все още да е вън от Франция и да привършва подготовката си, или да е влязъл незаподозрян в страната.
Точно в този момент неколцина от участниците в съвещанието избухнаха.
— Искате да кажете, че той може да е тук, във Франция, дори в центъра на Париж? — възнегодува Александър Сангинети.
— Въпросът е там — обясни Льобел, — че си има собствено разписание и само той си го знае. Ние водим разследването от седемдесет и два часа. Няма начин да узнаем в кой момент от това разписание сме се намесили. Сигурни сме само, че освен дето му е известно, че сме в течение на заговора за убийство на президента, убиецът не може да знае докъде сме стигнали в разследването. Ето защо съществува голяма вероятност да задържим един нищо неподозиращ човек веднага щом установим новото му име и открием къде се е настанил под това име.
Събранието обаче отказа да приеме успокоението. Мисълта, че убиецът можеше в тая същата минута да се намира на по-малко от километър от тях и че опитът му за убийство на президента може да е насрочен за другия ден, будеше силна тревога у всеки един.
— Разбира се — обади се полковник Ролан, — би могло, след като е узнал от Роден чрез неизвестния агент Валми за разкриването на плана по принцип, Калтръп да е излязъл от апартамента си, да се отърве от доказателствата за подготвителната дейност. Може например дори в тоя момент пушката и мунициите да потъват в някое шотландско езеро, така че при завръщането си да се представи пред собствената си полиция ни лук ял, ни лук мирисал. В този случай би било много трудно да се предяви обвинение.
Събраните обмисляха предположението на Ролан с все по-очевидни признаци на съгласие.
— Кажете ни тогава, полковник — намеси се министърът, — ако бяха наели вас за тази задача и бяхте научили, че заговорът е разкрит, макар собствената ви самоличност да остава тайна, така ли щяхте да постъпите?
— Разбира се, господин министър — отвърна Ролан. — Ако бях опитен наемен убиец, щях да си дам сметка, че все някъде трябва да съм регистриран и при разкриване на заговора посещението от страна на полицията и обиска на жилището ми би било единствено въпрос на време. Така че щях да искам да се отърва от доказателствата, а кое място би било по-подходящо от някое усамотено шотландско езеро?
Кръгът от усмивки, с които го поздравиха заседаващите около масата, показа колко много им се бе харесало неговото предположение.
— Все пак това не означава, че трябва просто да го оставим да си върви по пътя. Аз все още смятам, че трябва… да се погрижим за тоя господин Калтръп.
Усмивките изчезнаха. Последваха няколко мига мълчание.
— Не ви разбирам, господин полковник — каза генерал Гибо.
— Имам предвид следното — обясни Ролан. — Нашите заповеди гласяха да открием и унищожим този човек. Той може да се е отказал от плана си за момента. Но може и да не е унищожил екипировката си, а само да я е укрил, за да приспи бдителността на Британската полиция. После би могъл просто да продължи оттам, дето е спрял, но с нова система на подготовка, която да се окаже дори още по-трудна за неутрализиране.
— Но ако той все още е във Великобритания и тамошната полиция го открие, те, естествено, ще го арестуват, нали? — попита някой.
— Не е задължително. Всъщност дори се съмнявам. Те вероятно няма да разполагат с доказателства, а само с подозрения. А нашите приятели англичаните са прословути с чувствителността си спрямо онова, което с удоволствие наричат „граждански свободи“. Подозирам, че са способни да го открият, разпитат и пуснат да си върви поради липса на доказателства.
— Полковникът е прав, разбира се — намеси се Сен Клер. — Британската полиция се е натъкнала на този човек по една щастлива случайност. Те са достатъчно глупави в такива случаи и като нищо могат да оставят един опасен човек на свобода. Службата на полковник Ролан трябва да бъде оправомощена да неутрализира тоя Калтръп веднъж завинаги.
Министърът забеляза, че по време на размяната на мнения комисар Льобел бе останал мълчалив и нито веднъж не се усмихна.
— Е, господин комисар, вие какво мислите? Съгласен ли сте с полковник Ролан, че Калтръп може би в тоя именно миг се е отказал от плана и разглобява или унищожава своята екипировка?
Льобел вдигна очи към редиците изпълнени с очакване лица от двете страни на масата.
— Надявам се — каза тихо, — полковникът да е прав. Но се опасявам, че може и да не е.
— Защо?
Въпросът на министъра се заби като нож.
— Защото — обясни кротко Льобел — неговата теория, макар и логична, се основава върху предпоставката, че Калтръп, ако наистина е решил да се откаже от операцията, е взел вече такова решение. Ами ако не е? Ако допуснем, че не е получил съобщението на Роден или пък го е получил, но е решил въпреки всичко да продължи?
Последва бръмчене на неодобрителна изненада. Само Ролан не се присъедини към него. Той гледаше замислено над масата към Льобел. Онова, което си казваше, бе, че мозъкът на Льобел работи много по- добре, отколкото някой от присъстващите допускаше. Идеите на Льобел, призна той, можеха прекрасно да се окажат точно толкова реалистични, колкото и неговите собствени.
Именно в този миг потърсиха комисаря по телефона. Той отсъства от залата повече от двадесет минути. След като се върна, говори в продължение на други десет пред едно безмълвно събрание.
— Какво ще правим сега? — попита министърът, когато той свърши.
Със спокойния си маниер, без да дава вид, че бърза, Льобел издаде нарежданията си като генерал, който разполага частите си, и никой от мъжете в стаята, до един по-старши от него, не възрази и с дума.
— И така — заключи той, — всички ние ще проведем тихомълком едно дискретно общонационално издирване на Дуган с неговата нова външност, докато британската полиция проверява самолетните агенции, фериботите през Ламанша и пр. Ако те първи го открият, ще го арестуват, ако е на британска територия, или пък ще ни информират, ако я е напуснал. Ако го намерим във Франция, ние ще го арестуваме. Ако бъде открит в трета страна, можем или да изчакаме да влезе, без да подозира нищо, и да го пипнем на границата, или да… предприемем някакво друго действие. Когато стигнем дотам, смятам все пак, че задачата ми да го открия ще бъде изпълнена. Но дотогава, господа, ще ви бъда благодарен, ако приемете да действате както искам аз.
Тази дързост бе така явна, самочувствието така непоколебимо, че никой не можа да каже гък. Само кимнаха с глави. Даже и Сен Клер дьо Вийобан си замълча.
Чак когато се прибра Малко след полунощ, той можа да си намери публика, която да изслуша гневния порой за тоя смехотворен дребен полицай буржоа, който се оказа прав, докато най-високопоставените специалисти на страната сбъркаха.
Любовницата му го слушаше със съчувствие и разбиране, разтриваше врата му, докато той лежеше ничком в общото легло. Чак малко преди зазоряване, когато той заспа дълбоко, Жаклин можа да се измъкне в антрето за кратък телефонен разговор.
