— Добре ли беше?
— Ммм… Беше много добре. А за тебе?
Той се усмихна отново:
— Ти как мислиш?
Тя се засмя:
— Как се казваш?
Помисли за миг и излъга:
— Алекс.
— Та така, Алекс, беше много добре. Но освен това е и време да си отидеш в стаята.
Той се наведе и я целуна по устните:
— В такъв случай лека нощ, Колет.
След миг си бе отишъл и вратата се затвори подире му.
В седем сутринта, когато слънцето се катереше по небосклона, един местен жандарм караше колелото си нагоре към Отел дьо Серф. Стигнал там, слезе от него и влезе във фоайето. Собственикът, който бе вече станал и се занимаваше в рецепцията със събужданията и закуските на гостите по стаите, го поздрави.
— Alora140, ранобуден и весел?
— Както обикновено — отвърна жандармът. — Пътят дотук е дълъг и винаги ви оставям за накрая.
— Не думай — засмя се собственикът. — Ние приготвяме най-доброто кафе за закуска в цялата околност. Мари-Луиз, донеси на господина едно кафе, а той без съмнение ще си го гарнира с една малко Trou normand141.
Селският полицай се засмя от удоволствие.
— Ето ти картите — каза собственикът, като подаде малките бели листчета, попълнени предната вечер от новопристигналите гости. — Снощи имаше само трима нови.
Полицаят пое картите и ги прибра в кожената торбичка, прикрепена към колана му.
— Надали си струваше да се бие път за толкова — усмихна се той, но седна върху дивана във фоайето и почака да му донесат кафе и калвадос, като размени няколко похотливи закачки с Мари-Луиз.
Беше вече осем, когато се върна в жандармерията и комисариата на Гап с напълнена с адресни карти от хотелите торбичка. Те бяха поети от участъковия инспектор, който ги прегледа бегло и ги остави на лавицата, откъдето по-късно през деня щяха да ги отнесат в районното управление в Лион, а сетне в Централния архив в Париж. Не че виждаше някакъв смисъл в цялата тая работа…
Докато инспекторът оставяше адресните карти в комисариата, мадам Колет дьо ла Шалониер уреди сметката си, седна зад кормилото на своята кола и пое на запад.
На горния етаж Чакала спа до девет часа.
Старши следователят Томас бе задрямал, когато телефонът до него нададе пронизителен звън. Беше вътрешният телефон, който го свързваше със стая в същия коридор. Там шестимата сержанти и двама инспектори обслужваха цяла батарея телефони, откак бе приключил инструктажът.
Погледна часовника си. Десет. По дяволите, тая поспаливост не ми е привична. После си спомни колко часа е спал или по-скоро не бе спал, откак в понеделник следобед го извика Диксън. А сега бе четвъртък сутрин. Телефонът иззвъня отново.
— Ало.
Беше старшият инспектор.
— Относно приятеля Дуган — започна той без предисловия. — Заминал е от Лондон с редовен полет на британските авиолинии в понеделник сутринта. Резервацията е била направена в събота. Няма съмнение за името. Александър Дуган. Билета е платил на летището в брой.
— Закъде? За Париж?
— Не, старши. За Брюксел.
Главата на Томас се проясняваше бързо.
— Добре, слушай. Той може да е заминал и да се е върнал. Продължавайте с проверките на полетите, да видим дали няма и друга резервация на негово име. Особено за още неизпълнен полет. Проверете и по- старите резервации. Искам да знам дали се е върнал от Брюксел. Макар че се съмнявам. Според мен сме го изпуснали, макар че, разбира се, той е напуснал Лондон няколко часа преди да започнем разследването. Така че не е наша вината. Окей?
— Точно така. Какво да правим с издирването на истинския Калтръп в Обединеното кралство? То ангажира голяма част от провинциалната полиция и току-що се обадиха от Скотланд Ярд да кажат, че те недоволстват.
Томас помисли малко.
— Преустановете го — каза. — Уверен съм, че е заминал.
Вдигна слушалката на външния телефон и поиска връзка с кабинета на комисар Льобел в Следствената полиция.
Инспектор Карон си мислеше, че ще го приберат в лудницата, преди да е изтекъл предобедът на четвъртък. Най-напред се обадиха в пет и десет англичаните. Той вдигна слушалката, но когато старши следователят Томас настоя да говори с Льобел, отиде в ъгъла да събуди заспалия върху походното легло. Льобел имаше вид на умрял преди една седмица. Щом се обади на Томас, Карон трябваше отново да вземе слушалката поради езиковата бариера. Той превеждаше съобщенията на Томас и отговорите на Льобел.
— Кажете му — поиска Льобел, след като смля информацията, — че ние ще се оправим с белгийците оттук. Кажете, че има моите най-искрени благодарности за помощта и че ако убиецът бъде открит някъде из континента, а не във Великобритания, ще го уведомя незабавно, за да може да освободи хората си.
След разговора двамата мъже се настаниха зад бюрата си.
— Свържете ме със Сигурността в Брюксел — каза Льобел.
Когато Чакала стана, слънцето вече се бе издигнало високо над планината и обещаваше още един прекрасен летен ден. Взе душ и се облече, като пое добре изгладения кариран костюм от ръцете на камериерката Мари-Луиз, която пък се изчерви, докато й благодареше.
Малко след десет и половина влезе с алфата в града и отиде до пощата, за да се обади по телефона в Париж. Когато след двадесет минути отново се появи, устните му бяха свити и бързаше много. От един магазин за инструменти наблизо купи литър бързосъхнещ тъмносин лак, кутийка с четвърт бяла боя и две четки — едната за изписване на букви, островърха и направена от камилски косми, а другата бе широка пет сантиметра и мека. Купи и отвертка. С всичко това в жабката на колата се върна в хотела и поиска сметката.
Докато я приготвяха, Чакала се качи да си стегне багажа и сам го свали до колата. Когато трите куфара бяха в багажника, а чантата върху предната седалка, влезе отново във фоайето и плати. Поелият дежурството дневен администратор щеше по-късно да съобщи, че гостът изглеждал нервен и забързан, а сметката платил с нова банкнота от сто франка.
Той не съобщи, тъй като не го видя, че докато отиде до задната стаичка за рестото, русият англичанин прехвърли страниците на хотелския регистър, където администраторът нанасяше имената на очакваните за този ден гости. Като отгърна една страница, видя нанесеното предния ден, включително и името на мадам баронеса Дьо ла Шалониер и адреса й — Горен Шалониер, Корез.
Малко след като плати, ревът на алфата се чу по входната алея и англичанинът изчезна.
Малко предобед в кабинета на Льобел пристигнаха нови съобщения. От белгийската Сигурност се обадиха да кажат, че в понеделник Дуган е прекарал в града само пет часа. Пристигнал от Лондон с британските авиолинии, но взел следобедния полет на АЛИТАЛИЯ за Милано. Платил в брой на гишето, макар билетът да бил резервиран по телефона от Лондон още предната събота.
Льобел веднага поръча разговор с полицията в Милано.
Тъкмо остави слушалката, и телефонът иззвъня отново. Този път от DST съобщиха, че е пристигнал
