отиде при него.
— Наистина ли мислите, че си е заминал, шефе?
Льобел кимна.
— Ясно е като две и две четири.
— Но той се е записал за два дни. Мислите ли, че собственикът му е съучастник?
— Не. Той и персоналът не лъжат. Променил е решението си по някое време тази сутрин. И си е тръгнал. Въпросът сега е къде, по дяволите, е отишъл и дали подозира, че ни е известно кой е.
— Но как би могъл? Няма как да научи. Трябва да е съвпадение. Друго обяснение не може да има.
— Драги ми Люсиен, да се надяваме, че си прав.
— В такъв случай единственото, за което ни остава да се заловим, е номерът на колата.
— Да, това е мой пропуск. Би трябвало да обявим издирването на колата. Свържи се от някоя патрулна кола с Лионската пътна полиция и обяви тревога за всички постове. Въпрос от първостепенна важност. Бяла алфа-ромео, италианска, номер MI–61741. Да се подхожда внимателно. Пътникът е опасен и вероятно въоръжен. Знаете как става. Обаче още нещо — никой да не съобщава нищо за печата. Кажете, че човекът вероятно не знае, че е заподозрян, и ще одера жив всеки, който му позволи да го чуе по радиото или прочете във вестниците. Ще кажа на комисаря Гайар от Лион да поеме командването тук. А ние се връщаме в Париж.
Беше почти шест часът, когато синята алфа се спусна в град Валанс. Тук покрай бреговете на Рона по RN–7 — главния път от Лион за Марсилия и магистралата, отвеждаща по-голямата част от движението от Париж до Лазурния бряг, гърмеше стоманеният порой на автомобилите. Алфата прекоси тръгналия на юг широк път и пое по моста в посока Сен Пере на западния бряг. Без да обръща внимание на забързалите на юг жалки стоманени буболечки, могъщата река проблясваше в слънчевата светлина и следваше собствения си бавен, но сигурен ход към очакващото я Средиземно море.
След Сен Пере Чакала подгони малката спортна кола все по-нагоре и нагоре в Централния масив143 и провинцията Оверн, докато зад гърба му над долината вече се спускаше мракът. От Льо Пюи пътят стана по-стръмен, хребетите по-високи, а във всяко селище, изглежда, бликаше минерален извор, чиито живителни струи изтичаха от скалистия масив, за да привличат хората, спечелили си болки и екземи по големите градове, и да натрупат състояния за хитрите овернски селяни, завъртели с голяма охота курортния бизнес.
След Бриуд долината на река Алие остана назад, а нощният въздух замириса на изтравниче и съхнещо по високите пасища сено. Спря да зареди в Исоар, после отново се понесе през града на казината Мон Доре и курортното селище Ла Бурдул. Беше почти полунощ, когато мина край изворите на Дордон — там, където тя блика от овернските скали, за да потече през няколко извора на югозапад и да се влее в Атлантика при Бордо.
От Ла Бурдул пое към Юсел — главния град на Корез.
— Вие сте глупак, господин комисар, глупак. Той ви е бил в ръцете, а сте го оставили да се измъкне.
Сен Клер се бе полуизправил, за да подчертае казаното, и гледаше кръвнишки, над полираната махагонова маса, към темето на Льобел. Детективът изучаваше документите в папката си, сякаш Сен Клер изобщо не съществуваше.
Решил бе, че това е единственият начин да се отнася към високомерния полковник от двореца, а Сен Клер от своя страна не бе напълно сигурен дали сведената глава изразява подходящото за случая чувство на срам или безочливо равнодушие.
Предпочиташе да приеме, че е първото. Когато свърши и се отпусна върху стола си, Клод Льобел вдигна очи.
— Ако хвърлите един поглед върху копието от доклада пред себе си, господин полковник — кротко отбеляза той, — ще забележите, че не ни е бил в ръцете. Съобщението от Лион, според което човек на име Дуган се е настанил предната вечер в един хотел край Гап, пристигна в Следствената едва днес в дванадесет и четвърт. А сега ни е известно, че Чакала неочаквано е напуснал хотела в единадесет и четвърт. Каквито и мерки да бяхме предприели, той пак разполагаше с цял час преднина.
Нещо повече: не мога да приема вашата обща критична оценка по отношение способността на Националната полиция като цяло. Бих ви припомнил, че заповедта на президента гласи цялата работа да се върши тайно. Следователно не беше възможно да се постави на бойна нога всеки селски жандармерийски участък за човек на име Дуган, тъй като това би вдигнало шум в печата. Адресната карта на Дуган е била взета от Отел дьо Серф по обичайния начин в обичайния час и надлежно изпратена в регионалното управление в Лион, Едва там било установено, че Дуган е издирвано лице. Това забавяне е било неизбежно, освен ако искаме да организираме общонационална шумна акция за залавянето на тоя човек, но това остава вън от пълномощията ми.
И накрая, Дуган е бил регистриран в хотела за два дни. Не ни е известно какво го е накарало да промени решението си в единадесет часа тази сутрин и да тръгне за другаде.
— Може би вашите полицаи, дето са се шляели наоколо — озъби се Сен Клер.
— Вече обясних, че преди дванадесет и четвърт не е имало никакво шляене, а до това време човекът вече е бил изчезнал от седемдесет минути — отвърна Льобел.
— И така, нямахме късмет, никакъв късмет нямахме — намеси се министърът. — Но все пак остава въпросът, господин комисар, защо не е започнало незабавно издирването на колата?
— Приемам, че в светлината на последвалите събития това се оказа грешка, господин министър. Имах основания да смятам, че лицето е в хотела и възнамерява да прекара нощта там. Ако бе спрян в околността от някой автоконтрольор заради това, че кара издирвана кола, той почти сигурно би застрелял нищо неподозиращия полицай и вече предупреден по този начин, щеше да се измъкне.
— Което именно е направил — каза Сен Клер.
— Вярно, но ние не разполагаме със сведения, доказващи, че е предупреден, както би било, ако колата му бе спряна от самичък полицай. Напълно е въможно той просто да е решил да отиде другаде. Ако това е така и довечера се настани в друг хотел, ще ни бъде докладвано. От друга страна, ако колата му бъде забелязана, и за това ще ни докладват.
— Кога бе пуснато нареждането за издирване на бялата алфа? — попита Макс Ферне, директорът на Следствената.
— Дадох заповедта в пет и петнадесет от двора на хотела — отвърна Льобел. — Би трябвало до седем да е стигнала до всички главни патрулни подразделения, а нарядите в големите градове би следвало да се инструктират в течение на нощта, при застъпването им на дежурства. С оглед голямата опасност, която този човек представлява, наредил съм колата да се издирва като открадната и при откриване да се съобщи незабавно в съответното районно управление, но в никакъв случай сам полицай да не предприема каквото и да е срещу водача й. Ако събранието реши да бъдат променени тези разпореждания, бих помолил тогава то да поеме и отговорността за онова, което може да последва.
Настъпи продължителна тишина.
— За съжаление възможността един полицай да загуби живота си не може да осуетява усилията, насочени към опазване на президента на Франция — промърмори полковник Роден. Присъстващите около масата дадоха израз на одобрението си.
— Точно така — съгласи се Льобел. — При положение, че сам полицай би бил в състояние да спре този човек. Само че повечето градски и селски полицаи, редовите служители, както и моторизираните патрули, не са професионални бойци. А Чакала е тъкмо такъв. Ако бъде засечен, ако застреля един-двама полицаи, избяга още един път и се скрие, ще се видим изправени пред две неща: от една страна, убиец, който е напълно наясно с положението, който вероятно е в състояние да приеме нова самоличност, за която нищо не знаем, и от друга — тлъсти заглавия по първите страници на всички вестници, които няма да можем да омаловажим. Ще бъда безкрайно изненадан, ако четиридесет и осем часа след гръмването на новината за убийствата причината за пребиваването на Чакала във Франция все още си остане тайна. Печатът ще научи за броени дни, че е дошъл да убие държавния глава. Ако някой тук има желание да обясни на президента всичко това, аз ще се оттегля с най-голямо удоволствие и ще му прехвърля задачата си.
