от земята, а бяха забити в нея. По-нататъшният оглед разкри срязаните остатъци от клони по околните храсти, замазани с пръст, за да потъмнеят белите повърхности на срезовете.
По птичите изпражнения върху седалките на колата отсъди, че е там поне от няколко дни. Взе птицата и пушката и си подкара велосипеда назад през гората към своята хижа, като си науми да каже на селския полицай за колата още същата сутрин, когато отиде да купи още няколко примки за зайци.
Наближаваше пладне, когато селският полицай завъртя ръчката на полевия телефон у дома си и докладва в комисариата на Юсел, че в близките гори е намерена някаква изоставена кола. Попитаха го дали колата е бяла. Полицаят погледна в тефтерчето. Не, синя. Италианска ли е? Не, френска регистрация, неизвестна марка. Добре, казаха от Юсел, следобед ще изпратят влекач, а той най-добре да седи и да чака, та да упъти хората до мястото. Имало много работа и всички били заети с издирването на някаква бяла спортна италианска кола, на която началниците от Париж искали да хвърлят един поглед. Селският полицай обеща, че ще чака влекача.
Малката кола бе докарана на буксир до полицейския паркинг в Юсел чак към четири часа и едва в пет един от техниците, който я прегледа за опознавателни белези, забеляза ужасяващо лошата й боя.
Техникът извади отвертка и драсна единия калник. Под синьото се показа бяла ивица. Озадачен, човекът прегледа номерата и забеляза, че те като че ли бяха обърнати. След няколко минути предният номер лежеше върху земята с лице нагоре, показвайки бялото означение MI — 61741. Полицаят забърза през двора към канцеларията.
Новината стигна до Клод Льобел в шест без нещо. Съобщи му я комисарят Валантен от районното управление на Следствената полиция в Клермон Феран, главен град на Оверн. Когато Валантен заговори, Льобел подскочи върху стола си.
— Чуйте сега, това е важно. Не мога да ви обясня защо. Мога само да кажа, че е важно. Знам, че сте пълноправен комисар, човече Божи, но ако ви е необходимо потвърждение на правомощията ми по този случай, ще ви свържа направо с генералния директор на Следствената.
Искам веднага да отидете с един екип в Юсел. Най-добрите, с които разполагате, и съберете колкото може повече. Започнете разследването от мястото, където е намерена колата. Отбележете го върху картата и започнете да претърсвате сантиметър по сантиметър. Разпитвайте във всяка селска къща, всеки фермер, който редовно минава по този път, във всяка кръчма, във всяко магазинче, всеки хотел и дърварска колиба.
Търсите висок рус мъж, по рождение англичанин, но с добър френски. Носел е три куфара и чанта. Има у себе си много пари, облечен е добре, но, изглежда, е спал на открито.
Хората ви трябва да разберат къде е забелязан, къде е отивал, какво е искал да купи. А, и още нещо — на всяка цена печатът да бъде държан в неведение. Какво значи не може? Ами разбира се, че местните лайнари ще питат какво става. Отговаряйте, че е имало катастрофа и някой от участниците в нея, изглежда, се шляе в умопомрачено състояние. Да, да, просто акция на милосърдие. Кажете каквото искате, само озаптете любопитството им. Убедете ги, че това не е нещо, за което големите вестници ще си дадат труда да платят. Във всеки случай не й по време на курортния сезон, когато на ден стават по петстотин катастрофи. Омаловажете нещата. И друго: ако някъде откриете човека, не го доближавайте. Ще пристигна колкото е възможно по-бързо.
Льобел затвори телефона и се обърна към Карон.
— Свържете се с министъра. Кажете му да насрочи вечерното заседание за осем часа. Знам, че е време за вечеря, но ще бъде кратко. След това се обадете в Сатори пак да приготвят хеликоптера. Нощен полет до Юсел. И да кажат къде ще се приземят, да уредим да ме чака кола. Вие ще трябва да поемете нещата тук.
Слънцето тъкмо бе започнало да залязва, когато полицейските камионетки от Клермон Феран, подкрепени от командированите от Юсел, установиха лагера си на площада на селцето, най-близо до мястото, където бе намерена колата. От радиоколата Валантен даваше разпореждания на десетките патрулни коли, установени в други селища от района. Решил бе да започне работа в кръг с диаметър осем километра около мястото и да не спира цяла нощ. По тъмно е по-вероятно хората да са си по домовете. От друга страна обаче, по-големи бяха шансовете подчинените му да се загубят в тъмното из криволичещите долини и възвишения в района или пък да пропуснат някоя дърварска колиба, в която би могъл да се укрива беглецът.
Имаше и още един фактор, който не би могъл да обясни на началниците в Париж по телефона, а възможността да се наложи да го излага лично пред Льобел го плашеше. Без той да знае това, някои от хората му се натъкнаха на този фактор още преди полунощ. Една група разпитваше някакъв фермер в къщата му, на около три километра от мястото, където бе намерена колата.
Застанал на прага по нощница, той подчертаваше нежеланието си да покани детективите вътре. Газовата лампа в ръката му хвърляше колебливи отблясъци върху групата.
— Хайде, хайде, Гастон, ти често караш за пазара по тоя път. В петък сутринта мина ли оттам за Еглетон?
Селянинът го изучаваше с присвити очи.
— Може и да съм минал.
— Мина или не мина?
— Не мога да си спомня.
— Видя ли някого на пътя?
— Аз си гледам моята работа.
— Не те питам това. Забеляза ли някакъв мъж?
— Никого не съм забелязвал. Нищо.
— Висок рус мъж, атлетичен. С три куфара и чанта.
— Нищо не съм видял. J’ai rien vu, tu comprends?146 И така — двадесет минути. Накрая си тръгнаха, като един от следователите педантично си записа нещо в тефтерчето. Кучетата се зъбеха от веригите си и налитаха към краката на полицаите, принуждавайки ги да отиват на другата страна и да нагазят в купчината тор. Селянинът гледа след тях, докато се върнаха при пътя и се задрусаха обратно в колата си. После тръшна вратата, срита настрани една любопитна коза и се вмъкна в леглото при жена си.
— Това е човекът, дето го взе на стоп, нали? — попита тя. — Какво искат от него?
— Откъде да знам — отвърна Гастон. — Но никой не може да каже, че Гастон Грожан им е издал жива душа. — Окашля се и плю върху жаравата в огнището. — Sales flics!147
Намали фитила и духна пламъка, вдигна крака от пода и се примъкна по-навътре в леглото към заобленото тяло на жена си.
— Късмет, приятелю, където и да си.
Льобел погледна събраните и остави документите пред себе си.
— Щом приключи това заседание, господа, отлитам за Юсел, за да контролирам лично издирването.
Последва почти минута тишина.
— Какво смятате, че трябва да се заключи въз основа на това, господин комисар?
— Две неща, господин министър. Известно ни е, че той е трябвало да купи боя, за да промени външния вид на колата, и подозирам, разследването ще покаже, че ако през нощта на четвъртък срещу петък колата е карана от Гап до Юсел, тя вече е била пребоядисана. В такъв случай — проучването в това направление продължава — ще излезе, че боята е била купена в Гап. Ако е така, някой го е предупредил. Или някой му се е обадил, или той се е обадил някому, било тук, било в Лондон, и този някой го е уведомил, че фалшивата му самоличност като Дуган е била разкрита. Оттук той би могъл да стигне до извода, че още преди пладне ще се доберем и до него, и до колата му. Поради тази причина се е измъкнал, и то много бързо.
Комисарят доби усещането, че изящният таван на залата ще се напука — така напрегната бе тишината.
— Вие сериозно ли намеквате, че от тази стая изтича информация? — попита някой от милиони
