— Vous… Danois?154 — Почука c пръст по корицата на паспорта.
Чакала разцъфна в усмивка и радостно закима.
— Danske… ja, ja.155
Униформеният младеж върна паспорта и кимна с глава към перона. Без да прояви повече интерес, пристъпи напред и спря друг преминал през бариерата пътник.
Беше почти един часът, когато, пийнал чашка-две вино, Луизон се върна. Обезумялата му от притеснение жена изля цялата си тревога. Луизон пое инициативата в свои ръце.
— Ще се покатеря по стълбата и ще надникна през прозореца — обяви той.
Най-напред самата стълба му създаде ядове. Все се мъчеше да върви накъдето тя иска. Най-накрая обаче бе подпряна на тухлената зидария под прозореца на спалнята на баронесата и Луизон несигурно се изкачи догоре. Слезе след пет минути.
— Госпожа баронесата спи — провъзгласи.
— Но тя никога не спи толкова до късно — възрази Ернестин.
— Да, ама днеска го прави — отвърна Луизон. — Не бива да й се пречи.
Парижкият влак малко закъсня. Пристигна в Тюл точно в един часа. Сред качилите се пътници бе и сивокос протестантски пастор. Той седна в ъгъла на едно купе, в което имаше само още две жени на средна възраст, сложи си чифт очила в златни рамки, извади голяма книга за черкви и катедрали от чантата си и потъна в четене. Както научи, в Париж пристигаха в осем и десет същата вечер.
Шарл Бобе стоеше върху банкета на пътя до парализираното си такси и кълнеше. Часът е един и половина, време за обяд, а той стои тука, закъсал на усамотения път от Еглетон за Ламазиер. Merde и пак merde. Би могъл да остави колата и да опита да стигне пеша до следващото село, да вземе автобуса за Еглетон и да се върне вечерта със сервизна кола. Само тя би му струвала спечеленото за цяла седмица. От друга страна, колата не се заключваше, а таксито таратайка бе цялото му състояние. Най-добре да не я оставя на тия крадливи селянчета да я ограбят. Да прояви малко търпение и да почака, докато мине някой камион, който би могъл (срещу възнаграждение) да го издърпа до Еглетон. Не бе обядвал, но в жабката имаше шише вино. Е, вече почти празно. От завиране под таксита се ожаднява. Седна да чака на задната седалка. Беше изключително горещо горе по пътя и никакъв камион нямаше да се помръдне, преди малко да захлади. Селяните си карат следобедната дрямка. Той се настани по-удобно и почти заспа.
— Какво значи още не се е прибрал? Къде се е запилял тоя педераст? — викна в слушалката комисарят Валантен.
Той седеше в комисариата в Еглетон, звънеше в дома на шофьора и разговаряше с един от своите полицаи. От другия край на линията брътвежът сякаш молеше за снизхождение. Валантен тресна слушалката. През цялата сутрин и по обедно време по радиото пристигаха доклади от патрулните коли при пътните заграждения. Не беше минал никой, който дори бегло да наподобява висок рус англичанин, през очертания около Еглетон кръг с двадесеткилометров радиус. Сънливият град се бе смълчал в лятната жега и блажено дремеше, сякаш двестата полицаи от Юсел и Клермон Феран изобщо не му се бяха стоварвали на главата.
Ернестин постигна своето чак към четири часа.
— Трябва да се качиш още веднъж и да събудиш мадам — сръчка тя Луизон. — Не е нормално да се проспива целият ден.
Старият Луизон, комуто не би могло да дойде наум нещо по-добро от тази идея и чиято уста лъхаше на леш, не бе съгласен, но знаеше, че е безсмислено да спори с Ернестин, когато си е навила нещо на пръста. Той отново се покатери по стълбата, този път по-уверено отпреди, бутна прозореца и влезе вътре. Ернестин наблюдаваше отдолу.
След няколко минути главата на стареца се показа от прозореца.
— Ернестин — викна той с прегракнал глас, — мадам май е умряла.
Ернестин му викна да отключи вратата отвътре тъкмо когато се готвеше да прекрачи отново прозореца. Двамата се надвесиха над ръба на завивката и занадничаха в очите, вторачили празен поглед към възглавницата, оставена на няколко сантиметра от лицето.
Прислужницата пое командването.
— Луизон!
— Да, скъпа.
— Бягай долу в селото и доведи доктор Матию. Бързай.
След няколко минути Луизон въртеше педалите по алеята, с всичките сили, които страхът можеше да събере в краката му. Завари доктор Матию, който лекуваше хората в Горна Шалониер от над четиридесет години, заспал под кайсията в дъното на градината си. Старият лекар веднага се съгласи да тръгне. Минаваше четири и половина, когато колата му задрънча в двора на замъка, а след още петнадесет минути се надигна от леглото и се извърна към застаналите на вратата двама прислужници.
— Мадам е мъртва. Счупен й е вратът — каза с разтреперан глас. — Трябва да извикаме полиция.
Жандармът Кайу бе методичен човек. Той знаеше колко сериозна е работата на служителя на закона и колко е важно точно да се запишат фактите. С често плюнчене на молива сне показанията на Ернестин, Луизон и д-р Матию, насядали около кухненската маса.
— Няма съмнение — каза, когато докторът подписа показанията си, — че е извършено убийство. Очевидно главният заподозрян е високият рус англичанин, който се настанил тук и е изчезнал с колата на мадам. Ще докладвам случая на началниците в Еглетон.
И се спусна по хълма с велосипеда си.
Клод Льобел се обади на комисар Валантен в шест и половина от Париж.
— Alors, Valentin?156
— Все още нищо — отвърна Валантен. — Сложили сме заграждения по всички пътища и пътеки, водещи вън от района, още от сутринта. Трябва да се е сврял някъде в окръга, освен ако не е успял да се отдалечи много, след като е скрил колата. Триж проклетият шофьор, който го е закарал някъде извън Еглетон в петък сутринта, още не се е появил. Патрулите ми прочесват всички пътища наоколо… Задръжте за миг, постъпва нов доклад.
Последва пауза и Льобел чуваше как Валантен беседва с някого, който говореше бързо. После отново се чу гласът на комисаря.
— Дявол да го вземе, какво става тука? Имало е убийство.
— Къде? — попита Льобел със събуден интерес.
— В един замък наблизо. Току-що е пристигнал рапортът на селския полицай.
— Кой е убитият?
— Собственикът на замъка. Жена. Стойте така… Баронеса Дьо ла Шалониер.
Карон видя как Льобел пребледня.
— Валантен, слушайте. Това е той. Измъкнал ли се е вече от замъка?
В участъка на Еглетон последва нов разговор.
— Да — отвърна Валантен. — Заминал е тази сутрин с колата на баронесата. Малко рено. Градинарят открил тялото чак днес следобед. Мислел, че господарката му спи. После се качил през прозореца и я намерил.
— Разполагате ли с номера и описанието на колата? — попита Льобел.
— Да.
— В такъв случай обявете обща тревога. Повече няма нужда да пазим тайна. Започваме издирването на убиец. Аз ще обявя тревога в общонационален мащаб, но вие опитайте, ако можете, да уловите дирята близо до местопрестъплението. Опитайте се да установите посоката на бягството.
— Добре, ще бъде сторено. Сега вече може да почнем като хората.
