Бруно Моренц остана в стаята на Маккрийди, поръча си уиски и пи твърде много. Той спа лошо около два часа и се събуди, когато будилникът край леглото иззвъня в три часа. В четири сутринта той напусна „Холидей ин“, запали БМВ-то и се насочи в тъмнината на юг към аутобана.
В същия час Петер Шилер се събуди в Кьолн до спящата си съпруга и се сети какво беше това, което го бе озадачило в ханвалдския апартамент. Той звънна по телефона и събуди ядосания Викерт, като го помоли да се срещнат в седем часа пред къщата в Ханвалд. Служителите на германската полиция трябваше да бъдат придружавани при провеждане на разследване.
Бруно Моренц беше малко напред с времето. На юг от границата той уби двадесет и пет минути във франкенвалдския районен ресторант. Поръча си едно кафе и не пи алкохол, но напълни плоската си джобна бутилка.
В единадесет без пет сутринта Сам Маккрийди, с Джонсън до себе си, стоеше скрит сред боровите дървета на един хълм, южно от река Заал. Рейндж роувърът беше паркиран навътре в гората, замаскиран от чужди погледи. От края на редицата дървета двамата можеха да наблюдават западнорерманския граничен пост, намиращ се долу, на около половин миля пред тях. Оттатък поста имаше пролука в хълмовете и през пролуката се виждаха покривите на източногерманския граничен пост, отдалечен на още половин миля.
Тъй като източногерманците бяха построили своя граничен пункт доста навътре в собствената си територия, шофьорите попадаха в Източна Германия веднага след като напуснеха западногерманския пост. По-нататък следваше двупосочен път, ограден от двете страни с високи, свързани с вериги заграждения. Зад тях се издигаха наблюдателните кули. Иззад дърветата, използвайки мощен бинокъл, Маккрийди можеше да види граничарите как оглеждат терена на запад със собствените си бинокли. Той можеше да види и автоматите им. Причината за съществуването на този коридор от половин миля навътре в източногерманска територия беше, че всеки, който се втурнеше през източен пост, можеше да бъде насечен на парчета между загражденията, преди да достигне Западна Германия.
Две минути преди единадесет часа Маккрийди разпозна черното БМВ, което се движеше спокойно през повърхностния контрол на западногерманската гранична служба. След това то избръмча напред в коридора, водещ към страната, контролирана от най-професионалната и страшна тайна полиция в Източна Европа — ЩАЗИ.
3.
Вторник
— Това е банята, трябва да бъде банята — каза комисарят Шилер малко след седем часа, докато въвеждаше сънливия и съпротивляващ се Викерт обратно в апартамента.
— Струва ми се, че там всичко е наред — възропта Викерт. — Така или иначе, момчетата от техническата служба са преровили всичко.
— Те търсеха отпечатъци, а не са гледали за размери — каза Шилер. — Погледни този шкаф в коридора. Той е два метра широк, нали?
— Приблизително толкова.
— Далечният край стига до вратата на спалнята. Вратата започва от стената с огледалото, което е над предната част на леглото. Сега, след като вратата на банята е от другата страна на вградения шкаф, какво заключение можеш да направиш?
— Че съм гладен — каза Викерт.
— Млъкни. Виж, когато влезеш в банята и се обърнеш надясно, би трябвало да има два метра до стената. Ширината на шкафа отвън, нали така? Опитай.
Викерт влезе в банята и погледна вдясно от себе си.
— Един метър — изломоти той.
— Точно така. Ето кое ме озадачи. Между огледалото зад ваната и огледалото над леглото има един метър липсващо пространство.
Търсейки пипнешком в шкафа, Шилер загуби тридесет минути, докато намери приспособлението за отваряне — хитро скритата дупка от чеп в чамова дъска. Когато задният панел на шкафа се отвори, Шилер едва успя да забележи в тъмнината един ключ за осветление. Леко перна с молив ключа и вътрешността се освети от единствената лампа, висяща на тавана.
— По дяволите — възкликна Викерт, надничайки над рамото му.
Тайното отделение беше дълго десет фута, толкова, колкото банята, но бе широко само три. От дясната им страна се намираше задната част на огледалото над леглото — прозрачно стъкло, през което се виждаше цялата спалня. На един триножник, който се издигаше до средата на огледалото, бе закрепена видеокамера, обърната към спалнята. Скъпата камера явно представляваше последен вик на техниката и със сигурност можеше да заснеме филми с такава яснота на образите въпреки стъклото и недостатъчното осветление. Звукозаписващата техника също бе от най-високо качество. Отсрещната стена беше покрита с рафтове от тавана до пода и на всеки рафт имаше подредени кутии с видеокасети. Всички те имаха поставени етикети, с отбелязан номер на тях. Шилер се оттегли назад.
Телефонът можеше да се използва, понеже техническите лица го бяха почистили предния ден. Той позвъни в Президиума и се свърза директно със своя шеф Райнер Хартвиг.
— По дяволите — каза Хартвиг, когато научи подробностите. — Добре измислено. Останете там. Ще ви изпратя двама души да снемат отпечатъците.
В 8.15 сутринта Дитер Ауст се бръснеше. Включеният телевизор в спалнята показваше сутрешното предаване. Четяха новините от предния ден, които Ауст можеше да слуша от банята. Почти не обърна внимание на двойното убийство в Ханвалд до момента, в който говорителят произнесе:
— Една от жертвите, луксозната проститутка Ренате Хаймендорф…
Точно тогава Ауст се поряза твърде зле по розовата буза. След десет минути той се намираше в своята кола и караше бързо към службата, където пристигна почти един час по-рано. Това обърка фройлайн Кепел, която винаги се появяваше в офиса един час преди него.
— Този номер — кака Ауст, — телефонния номер, който Моренц ни даде за контакт с него по време на почивката. Дай ми го, ако обичаш.
Когато го набра, чу сигнал на изключена линия. Опита се отново да се свърже чрез телефонистката от централата в Шварцвалд — известно ваканционно място, но тя му съобщи, че вероятно нещо не е наред. Той не можеше да знае, че един от хората на Маккрийди беше наел дървената вила и я бе заключил след като остави телефона отворен. Като човек с дълъг опит, Ауст набра домашния номер на Моренц в Порц и с изненада чу гласа на фрау Моренц от другата страна. Трябва да са се върнали по-рано от почивка, помисли си той.
— Мога ли да говоря с вашия съпруг? Обажда се неговият директор Ауст от службата.
— Но той е с вас, господин директор — отвърна тя спокойно. — В командировка вън от града. Ще се върне утре вечер.
— Аха, да, разбирам, благодаря ви, фрау Моренц.
Затвори телефона силно разтревожен. Моренц беше излъгал. Какво беше решил да прави? Уикенд с някое момиче в Шварцвалд? Възможно е, но не му харесваше. Обади се в Пулах и помоли да го свържат със заместник-директора на оперативния отдел. Гласът на доктор Лотар Херман беше леденостуден, но той изслуша своя подчинен внимателно.
— Убитата проститутка. И нейният сводник. Как са били убити?
Ауст провери в „Шадт-Анцайгер“, лежащ на неговото бюро.
— Били са застреляни.
— Притежава ли Моренц личен пистолет? — попита гласът от Пулах.
— Аз… мисля, че притежава.
— Откъде му е даден, от кого и кога? — попита доктор Херман, след което добави — няма значение, трябва да е оттук. Останете там, ще ви се обадя след малко.
След десет минути той звънна по телефона.
— Той притежава Валтер ППК, зачислен служебно от нас. Бил е изпробван на полигона и в
