— Връщаме се долу на пътя — каза той на Джонсън. Така или иначе, оттук нищо не може да се види повече.
Той остави Джонсън в паркинга на франкенвалдската сервизна станция, от южната страна, но обърнат на север към границата. Джонсън щеше да седи там цяла вечер, очаквайки да се появи БМВ-то. Маккрийди спря един шофьор на камион, който отиваше в южна посока, обясни му, че колата му се е повредила, качи се и пропътува с него шест мили. Слезе на кръстовището при Мюнхберг, вървя около миля до малкия град и отседна в Брауншвайгер хоф. Носеше безжичния телефон в случай, че Джонсън пожелае да се свърже с него. Поръча си такси за шест часа сутринта.
Доктор Херман имаше един близък познат във вътрешното разузнаване. Преди години, работейки по скандала с личния секретар на канцлера Вили Бранд, който бе разкрит като източногермански агент, те се бяха запознали и си сътрудничеха. Същата вечер, в шест часа, доктор Херман позвъни в управлението на вътрешноразузнавателната служба в Кьолн и помоли да го свържат.
— Йохан? Обажда се Лотар Херман… Не, не съм. Намирам се в Кьолн. По работа, нали знаеш… Надявах се, че мога да те поканя на вечеря. Отлично. Добре, виж, отседнал съм в „Дом“. Защо не дойдеш тук в бара? Около осем часа? Ще те чакам.
Йохан Принц затвори телефона и се замисли какво ли беше довело Херман в Кьолн. Служебна проверка? Вероятно…
Херман и Принц седнаха на маса в ъгъла и поръчаха вечеря. До този момент те внимателно отбягваха сериозния разговор. След порцията раци Херман се приближи малко по-близо до целта.
— Предполагам, че са ти съобщили за случая с проститутката?
Принц остана изненадан. Кога беше успяло външното разузнаване да научи? Той получи папката в пет часа. Херман му се обади в шест, и то от Кьолн.
— Да — каза той. — Получих папката днес следобед.
Сега Херман се изненада. Защо бяха прехвърлили едно двойно убийство на контраразузнаването? Беше очаквал, че трябва да обясни случая на Принц, преди да го помоли за съдействие.
— Отвратителна история — промърмори той, когато донесоха печеното.
— Която се развива все по-зле — съгласи се Принц. — Бон не желае онези секскасети да излязат наяве.
Херман запази безразлично изражение на лицето си, но стомахът му се сви. Секскасети? Боже Господи, какви секскасети? Той си даде вид на леко изненадан и наля още вино.
— Нещата са отишли доста далеч, нали? Трябва да съм бил вън от офиса, когато са пристигнали последните подробности. Имаш ли нещо против да ме информираш?
Принц изпълни молбата му. Херман изгуби апетита си. Той усещаше не толкова благоуханието на бордото, колкото вонята на скандал с катастрофални размери.
— И все още никакви улики — промърмори той унило.
— Не много — съгласи се Принц. — Отделът за убийства получи заповед да изтегли всички свои хора от останалите дела, за да ги ангажира в този случай. Търсят, разбира се, пистолета и собственика на пръстовите отпечатъци.
Лотар Херман въздъхна.
— Питам се дали извършителят не може да бъде чужденец? — намекна той. Принц изгреба до дъно своя сладолед и остави лъжичката. Ухили се.
— Аха, сега ми става ясно. Нашето външно разузнаване проявява интерес?
Херман сви рамене пренебрежително.
— Скъпи приятелю, и двамата изпълняваме почти една и съща задача. Да пазим нашите работодатели — политиците…
Подобно на всички висши държавни служители, двамата мъже имаха мнение за своите политически господари, което рядко споделяха със самите политици.
— Имаме, разбира се, някои собствени данни — каза Херман. — Отпечатъци от пръсти на чужденци, които са попаднали на нашето внимание… Уви, нямаме копия от отпечатъците, които нашите приятели от криминалния отдел са открили…
— Можете да ги поискате официално — посочи Принц.
— Да, но защо да си отвличаме вниманието с неща, които вероятно няма да ни доведат доникъде? Сега, неофициално…
— Не обичам думата неофициално — намръщи се Принц.
— Нито аз, скъпи приятелю, но… нека сега отново… в името на старото приятелство. Имаш моята дума — ако открия нещо, то ще стигне право при тебе. Нека обединим усилията на двете ведомства. Ако не постигнем нищо, поне няма да сме причинили и вреда на следствието.
Принц се изправи.
— Добре, съгласен съм. В името на старото приятелство. Но само този път.
Напускайки хотела, той се чудеше какво по дяволите знае Херман или подозира, че не знае.
Сам Маккрийди седеше в бара на Брауншвайгер хоф в Мюнхберг и пиеше сам, втренчен в тъмната ламперия. Беше силно разтревожен. Отново и отново се питаше дали трябваше да изпраща Моренц. Нещо не беше наред с този човек. Лятна настинка? По-скоро грип. Но старият му приятел изглеждаше толкова нервен. Да е загубил самообладание? Не, не и старият Бруно. Той го беше правил много пъти преди това. Освен това бе чист — доколкото Маккрийди знаеше. Опита се да се оправдае. Не му остана време да намери по-млад човек. Но и Панкратин не би се показал пред някой, когото не познава. Той също залагаше живота си на карта. Ако беше отказал да изпрати Моренц, щяха да изгубят съветския план за водене на бойни действия. Нямаше избор… Но и не можеше да преодолее своята тревога.
Седемдесет мили по на север Бруно Моренц се намираше в бара на хотел „Черната мечка“ в Йена. Той също пиеше сам, и то твърде много.
Оттатък улицата можеше да се види главният вход на създадения преди векове Шилеров университет. Отпред имаше бюст на Карл Маркс. Надписът поясняваше, че Маркс е преподавал във философския факултет на университета през 1841 година. Моренц си представи какво би станало, ако брадатият философ беше умрял тогава. След това нямаше да може да отиде в Лондон и да напише „Капиталът“, а Моренц нямаше да преживява своята мъка толкова далеч от своя дом.
Сряда
В един часа сутринта, в хотел „Дом“ пристигна един подпечатан кафяв плик, предназначен за доктор Херман. Той бе все още буден. Пликът съдържаше три големи фотографии — две на различни деветмилиметрови куршуми и един на комплект отпечатъци от палец, показалец и длан. Той реши да не ги изпраща в Пулах, а да ги вземе сутринта със себе си. Ако малките драскотини по куршумите и линиите по отпечатъците съответстваха, щеше да изпадне в голямо затруднение. Ако само онзи кучи син Моренц можеше да се появи отнякъде… В девет часа преди обяд той взе първия самолет за Мюнхен.
В десет часа майор Ванавская, която се намираше в Берлин, провери отново местонахождението на човека, когото следеше. Казаха й, че се намира в гарнизона край Ерфурт. В шест часа вечерта ще отпътува за Потсдам, а на следващата сутрин ще лети обратно за Москва.
В единадесет и половина Моренц се надигна от масата в кафе-бара, където убиваше времето, и се запъти към колата. Беше небръснат, с разхлабена вратовръзка. Сива набола брада покриваше бузите и брадичката му. Нямаше вид на бизнесмен, който се е запътил да води преговори за оптически лещи в заседателната зала на заводите „Цайс“. Излезе внимателно от града, поемайки на запад към Ваймар.
Отбивката се намираше на три мили по-нататък. Тя беше по-голяма от вчерашната, засенчена от листати букови дървета, които се редуваха от двете страни на пътя. Срещу отбивката, разположено сред
