зеленината на дърветата, се намираше кафенето Мюлталперле. Наоколо бе безлюдно. Явно кафенето не гъмжеше от гости по това време. Той се отби в разширението в дванадесет без пет, извади комплекта с инструментите и отвори отново предния капак. Две минути след дванадесет часа се появи руският джип и спря до него. Мъжът, който слезе от колата, носеше провиснала памучна униформа и ботуши, високи до колената. Имаше нашивки на ефрейтор, а на главата си бе нахлупил фуражка. Той се запъти бавно към БМВ-то.
— Ако сте затруднен, може би аз имам по-добър комплект инструменти — каза. Постави дървената кутия върху цилиндровия блок и чукна със зацапания си палец кукичката, за да я отвори. Вътре се чу тракане на гаечни ключове.
— Е, Полтъргайст, как я караш напоследък? — промърмори той.
Устата на Моренц отново бе пресъхнала.
— Добре — бе отговорът.
След това събра ключовете в единия край. Пъхнатият в червено пластмасово покритие наръчник лежеше под тях. Руснакът взе един от ключовете и затегна разхлабената гайка. Моренц извади книгата и я напъха под лекия си дъждобран, притискайки я с лявата си ръка към тялото. Руснакът върна гаечните ключове на мястото им и затвори кутията.
— Трябва да тръгвам — каза тихо. — Дай ми десет минути, докато се измъкна. И покажи своята благодарност. Някой може да наблюдава.
Той се изправи, махна с дясната си ръка и се запъти обратно към джипа. Не беше изключил двигателя и той продължаваше да боботи. Моренц се надигна и махна след него.
— Благодаря — се провикна той. Джипът потегли обратно в посока към Ерфурт.
Изведнъж Моренц почувства слабост. Искаше да се махне от там колкото може по-скоро. Нуждаеше се от глътка алкохол. По-късно щеше да съблече дъждобрана и да постави книгата в преградата под акумулатора. Точно сега, обаче, се нуждаеше от глътка алкохол. Стискайки книгата под мишница, той пусна предния капак, хвърли инструментите в багажника, затвори го и се качи в колата. Плоската бутилка се намираше в жабката. Извади я и отпи жадно. Пет минути по-късно, с подобрено самочувствие, той обърна колата и потегли към Йена. Бе забелязал друга отбивка оттатък града, точно преди пътят да се свърже с аутобана, водещ към границата. Смяташе да спре там и да прехвърли книгата.
Катастрофата стана внезапно, не по негова вина. В предградието Щадтрода, на юг от Йена, един трабант изскочи ненадейно от страничен път, скрит от високите и грозни блокова на жилищния комплекс. Спря почти навреме, но рефлексите му бяха бавни. Мощното БМВ се вряза в задната част на малката кола.
Моренц бе обхванат от паника. Не е ли капан? Дали шофьорът на трабанта не е човек на ЩАЗИ? Мъжът излезе от колата, погледна смачканата задница и се запъти побеснял към БМВ-то. Имаше изпито лице и зъл поглед.
— Какво, по-дяволите, мислиш, че правиш? — закрещя той. — Проклети западняци, смятат, че могат да карат като луди…
На ревера на якето му се виждаше малката кръгла значка на Германската единна социалистическа партия. Партиен член. Моренц притисна с лявата си ръка книгата, за да не падне, излезе и извади пачка източногермански марки. Около тях започнаха да се събират хора.
— Вижте, съжалявам — каза той, — ще ви платя за щетите. Това трябва да е повече от достатъчно. Но аз наистина закъснявам много…
Разгневеният източногерманец погледна към парите. Пачката наистина беше дебела.
— Не е там работата — каза той, — трябваше да чакам четири години за тази кола.
— Парите ще стигнат за ремонта — обади се някакъв мъж, който стоеше наблизо.
— Не, изобщо няма да стигнат — отвърна пострадалият. — Ще трябва да се носи обратно в завода.
Тълпата около тях наброяваше вече двадесет човека. Животът тече скучно в един индустриален жилищен комплекс. А новото БМВ си заслужаваше да се види. В този момент пристигна полицейската кола. Обичайна проверка, но Моренц започна да трепери. Един от полицаите огледа щетите.
— Ще се оправи — каза той. — Не предпочитате ли да вземете парите?
Шофьорът на трабанта започна да отстъпва.
— Ами…
Другият полицай се приближи до Моренц.
— Документите, моля — нареди късо.
Моренц използва дясната си ръка, за да извади паспорта. Ръката му трепереше. Полицаят погледна към ръката, помътнелите очи, необръснатата брада.
— Вие сте пил — каза той. Подуши и потвърди съмненията си. — Идвате с нас, в участъка. Хайде, влизайте в колата…
Той започна да бута Моренц към полицейската кола, чийто двигател все още работеше. Вратата на шофьора стоеше отворена. В този момент Бруно Моренц окончателно рухна. Той все още държеше книгата под мишницата си. В полицейския участък щяха да я намерят във всички случаи. Замахна яростно със свободната си ръка назад и удари полицая по лицето, събаряйки го на земята.
След това скочи в патрулната кола, включи на скорост и потегли. Насочи се в погрешна посока — на север, обратно към Йена. Другият полицай, зашеметен, успя да даде четири изстрела с пистолета си. Три от тях пропуснаха целта. Патрулната кола свърна напосоки зад един ъгъл и изчезна. От резервоара, улучен с четвъртия куршум, изтичаше гориво.
4.
Двамата полицаи реагираха бавно, смаяни от случилото се. Нито подготовката, нито предишният им опит ги бяха приучили на такова гражданско неподчинение. Те бяха публично нападнати и унижени пред цяла тълпа от хора и се намираха вън от себе си от ярост. Размениха си доста крясъци, преди да решат какво да правят.
Офицерът, който не бе пострадал, остави своя колега на местопроизшествието и се запъти към полицейския участък. Двамата не разполагаха с лични радиостанции, защото бяха свикнали да осъществяват връзка с управлението по радиостанцията в колата. Призивите към тълпата да им се помогне с домашен телефон, срещнаха отказ. Представителите на работническата класа не притежаваха телефони.
Партийният член със смачкания трабант попита дали е свободен и бе арестуван незабавно от пострадалия полицай, който възприемаше всички наоколо като възможни участници в заговора.
Неговият колега, който крачеше по пътя за Йена, забеляза един вартбург, махна му да спре с пистолета и му заповяда да го отведе право в полицейския участък, намиращ се в центъра на града. Една миля по- нататък те забелязаха полицейска кола, която идваше срещу тях. Полицаят във вартбурга замаха като обезумял на колегите си да спрат, след което им обясни какво се бе случило.
С помощта на радиостанцията в полицейската кола се свързаха с преките си началници и обясниха естеството на извършените престъпления. Заповядаха им да докладват незабавно в полицейското управление. Междувременно, като подкрепление на мястото на катастрофата, бяха изпратени други полицейски коли.
Разговорът с управлението бе регистриран в 12.35 часа. Той бе засечен високо в планините Харц, намиращи се от другата страна на границата, от британска подслушвателна станция с кодовото наименование Архимед.
В един часа следобед доктор Лотар Херман вдигна телефона от своето бюро в Пулах и получи очакваното съобщение от балистичната лаборатория в съседната сграда. Лабораторията се намираше близо до арсенала и стрелбището и имаше практиката не само да отбелязва серийния номер на оръжието, което зачисляваха на някой оперативен работник, но и да стрелят два пъти от него в една изолирана стая, след което да приберат и да съхраняват куршумите.
Техникът би предпочел да получи истинските куршуми, извадени от труповете в Кьолн, но трябваше да
