искаха да правят с колата, неговата работа бе да го залови. Той заповяда на всички полицейски коли и патрулиращи двойки в града да си отварят очите за Граубер и откраднатата кола. Описанието достигна по радиото до всички участъци — на север от Йена до Аполда и на запад до Ваймар. Полицията не се обърна чрез пресата за помощ от гражданството. Обществената помощ за полицията е рядък лукс в една полицейска държава. Но интензивните радиосъобщения бяха засечени от Архимед.
В четири часа следобед доктор Херман се обади в Кьолн на Дитер Ауст. Той не му съобщи резултата от лабораторните тестове, нито какво бе получил предишната вечер от Йохан Принц. Не беше нужно Ауст да знае всичко това.
— Искам да говорите лично с фрау Моренц — каза той. — Изпратихте ли жена от службата при нея? Добре, задръжте я там. Ако полицията се появи, за да разпита фрау Моренц, не им създавайте пречки, но ме уведомете. Опитайте се да измъкнете от нея някаква следа къде би могъл да отиде — някоя ваканционно селище, апартамента на някое момиче, при роднини — всичко, което може да помогне. Използвайте наличните хора, за да проучат всяка насока, която тя може да ви даде. Докладвайте ми всякакви резултати.
— Той няма никакви роднини в Германия — започна в отговор Ауст, който също бе проучвал досието на Моренц, — освен съпругата си, сина и дъщерята. Мисля, че дъщеря му е хипи; живее незаконно в Дюселдорф. Ще трябва да я посетя, в случай че се наложи.
— Направете го — нареди Херман и затвори телефона.
Въз основа на един факт, който забеляза в досието на Моренц, той изпрати за незабавна проверка кодиран сигнал до Волфганг Фитцау, агент на външното разузнаване в състава на германското посолство в Лондон.
В пет часа телефонът, намиращ се в рейндж роувъра, звънна. Маккрийди вдигна слушалката. Мислеше, че е Лондон или Архимед. Гласът, който чу, бе тънък, тенекиен, като че ли този, който говореше, се задушаваше.
— Сам, това ти ли си, Сам?
Маккрийди настръхна.
— Да — отвърна отсечено, — аз съм.
— Съжалявам, Сам. Ужасно съжалявам. Всичко обърках…
— Добре ли си? — каза настойчиво Маккрийди. Моренц прахосваше ценни секунди.
— Провалих се, Сам. С мене всичко е свършено. Нямах намерение да я убивам. Обичах я, Сам. Обичах я…
Маккрийди хлопна слушалката, прекъсвайки връзката. Никой не можеше да проведе телефонен разговор със западна държава от източногерманска телефонна кабина. Всички контакти бяха забранени от източногерманците. Но СИС държеше една безопасна квартира в района на Лайпциг, обитавана от местен агент, който работеше за Лондон. Сигналът при набиране на този телефонен номер от Източна Германия преминаваше през специална апаратура, която го излъчваше към сателит и оттам се препредаваше обратно на Запад. Но разговорите не можеха да продължат повече от четири секунди, за да не бъде засечен източникът на сигнала и открито неговото местонахождение. Празните приказки на Моренц продължиха девет секунди. Въпреки че Маккрийди не знаеше това, подслушвателната станция на ЩАЗИ успя да засече сигнала в района на Лайпциг, когато връзката бе прекъсната. Още шест секунди и те щяха да стигнат до тайната квартира и нейния обитател. Моренц знаеше, че трябва да използва телефона само в краен случай и да говори съвсем кратко.
— Той е рухнал — подхвърли Джонсън, — загубил е самообладание.
— За Бога, той плачеше като дете — изрече Маккрийди.
— Изпаднал е в пълна нервна криза. Каза ми нещо, което не разбирам. Какво по дяволите означаваше това
Джонсън се замисли.
— Той е от Кьолн, нали?
— Знаеш, че е оттам.
В действителност Джонсън не го знаеше. Известно му бе единствено, че взе Маккрийди от хотел „Холидей ин“, намиращ се до кьолнското летище. Той никога не беше виждал Полтъргайст. Нямаше нужда. Взе местния вестник и посочи един от двата главни материала на първа страница. Беше препечатка на статията на Гюнтер Браун от неговия кьолнски вестник. Заглавието, написано с големи букви, гласеше: ПРОСТИТУТКА И СВОДНИК УБИТИ В ЛЮБОВНО ГНЕЗДО. Маккрийди я прочете, остави обратно вестника и се загледа на север.
— О, Бруно, бедни приятелю, какво по дяволите си направил?
Пет минути по-късно се обади Архимед.
— Чухме това — каза дежурният офицер, — а също, предполагам, и всички останали. Съжалявам, той се е провалил, нали?
— Какви са последните новини? — попита Сам.
— Използват името Ханс Граубер — каза Архимед, — претърсват навсякъде в Южна Тюрингия. Употреба на алкохол, физическо насилие и кражба на полицейска кола. Колата, която е карал, е черно БМВ, нали? Пренесли са я в главния гараж на ЩАЗИ в Ерфурт. Изглежда всички останали негови вещи са конфискувани и предадени на ЩАЗИ.
— Точно по кое време е станала катастрофата? — попита Сам.
Дежурният офицер се посъветва с някого.
— Първото обаждане до полицията в Йена е дошло от минаваща патрулна кола. Докладвал е полицаят, който не е бил нападнат. Използвал е фразата преди пет минути. Записано е в 12.35.
— Благодаря ви — каза Маккрийди.
В осем часа в ерфуртския гараж един от механиците откри кухината под акумулатора. Други трима механици около него се трудеха над това, което бе останало от БМВ-то. Неговите седалки и тапицерия бяха нахвърляни по земята, колелата бяха измъкнати, а гумите обърнати с вътрешностите навън. Оставаше само шасито и именно там бе открита кухината. Механикът се обади на един мъж в цивилни дрехи, майор от ЩАЗИ. Двамата огледаха кухината и майорът кимна с глава.
— Шпионска кола — установи той.
Работата продължи, въпреки че нямаше вече много за търсене. Майорът се качи на горния етаж, откъдето се обади до управлението на Държавна сигурност в Източен Берлин. Свързаха го с Втори отдел, занимаващ се с контрашпионажа. Там случая пое самият директор на отдела, полковник Ото Вос. Той заповяда всичко, свързано със случая, да се пренесе в Източен Берлин. Всеки, който е виждал БМВ-то или неговия собственик, откакто са влезли в страната, започвайки с граничарите, да бъде доведен и разпитан подробно. Това по-късно щеше да включи персонала на хотел „Черната мечка“, патрулиращите, които бяха разглеждали черното БМВ, карайки успоредно с него по аутобана, двамата полицаи, които със своята намеса провалиха първата среща, и онези, чиято патрулна кола бе открадната.
Последната заповед на Вос бе свързана с прекратяването на всякакво споменаване на случая по радиостанции или незащитени телефонни линии. След като свърши тази работа, Вос се свърза по вътрешния телефон с Шести отдел „Гранични пунктове и летища“.
В десет часа вечерта Архимед телефонира за последен път на Маккрийди.
— Страхувам се, че всичко свърши — осведоми дежурният офицер. — Не, още не са го хванали, но ще го сторят. Изглежда, че са открили нещо в ерфуртския гараж. Интензивни радиосъобщения се предават кодирани между Ерфурт и Източен Берлин. Прекъснати са всякакви свободни разговори по радиоефира. А и всички гранични пунктове са в пълна готовност — броят на граничарите е удвоен, прожекторите по граничната полоса работят извънредно. Съжалявам.
Дори от хълма, където се намираше, Маккрийди можеше да види, че през последния час светещите фарове на колите, идващи от Източна Германия, ставаха все по-малко и по-раздалечени един от друг. Сигурно ги задържаха с часове под прожекторите, докато претърсваха всяка кола и камион така, че и мишка
