назначението. Бил е прехвърлен, както виждаш, към Програмата Феникс. Трябва да си чувал за нея, Джо.
Рот кимна. През най-усилните години на Виетнамската война американците предприеха акция, целяща да парира драстичното въздействие сред местното население, което си осигуряваха виетконгците с помощта на селективни, публични и садистични убийства. Намерението бе да се използва контратерор срещу терористите, да се откриват и елиминират виетконгските активисти. Това се съдържаше в Програмата Феникс. Никога не се установи точно колко заподозрени виетконгци бяха изпратени на небето без доказателства и съд. Някои представяха цифрата двадесет хиляди, ЦРУ — осем хиляди.
Колко от заподозрените бяха наистина виетконгци остава още по-проблематично, защото скоро стана практика за виетнамците да изобличават всеки, на когото имат зъб. Хората бяха издавани на основата на семейни вражди, войни между клановете, разправии за земя и дори за да не върнат заемите, в случай, че кредиторът загине.
Обикновено изобличените лица бяха предавани на виетнамската тайна полиция или на армията. Разпитите, на които ги подлагаха, и начините, по които умираха, засенчваха дори ориенталската изобретателност.
— Имаше млади американци, току-що излезли от Щатите, които виждаха там такива неща, каквито никой не би желал да гледа. Някои напускаха, други се нуждаеха от професионална помощ. Един от тях обаче е приел в съзнанието си самата философия на хората, срещу които е бил изпратен да се бори. Този човек е бил Калвин Бейли, така, както Джордж Блейк преминал на другата страна в Корея. Нямаме доказателство за това, защото то е станало в неговата глава, но фактите, които следват, правят предположението напълно разумно. През март 1968 година е дошло това, което смятаме за повратна точка. Бейли се оказал в селцето Ми Лай само четири часа след клането. Спомняш ли си Ми Лай?
Рот отново кимна. Всичко това бе част от неговата младост. Спомняше си го много добре. На 16 март 1968 година една американска пехотна рота се натъкна на малко селце на име Ми Лай, в което подозирали, че може да има криещи се виетконгци или симпатизанти. Точно защо са загубили контрол и са обезумели, по-късно се установи само отчасти. Започнали да стрелят, след което не получили отговор на въпросите си, а след като веднъж започнали, не спрели, докато най-малко четиристотин и петдесет невъоръжени цивилни — мъже, жени и деца, не паднали мъртви в обезобразени купчини.
Осемнадесет месеца бяха необходими, за да се появи новината в Америка и почти три години до деня, в който лейтенант Уилям Кели бе осъден от военен съд. Но Калвин Бейли стигнал до мястото след четири часа и видял всичко.
— Ето негов доклад от това време — продължи Келог, пропускайки няколко листа, — писани от собствената му ръка. Както виждаш, писано е от силно развълнуван човек. За съжаление, това преживяване изглежда е превърнало Бейли в симпатизант на комунистите. Шест месеца по-късно Бейли докладва, че е вербувал двама виетнамски братовчеди, Нгуен Ван Трок и Во Нгуен Кан, които успели да проникнат в разузнавателното формирование на виетконгците. Това е бил голям успех, първият от много други. Според Бейли, той ръководил тези шпиони в продължение на две години. Според Орлов, се случило обратното. Те са го ръководили. Погледни това.
Той подаде две фотографии. На едната се виждаха двама виетнамци, заснети на фона на джунглата. На лицето на единия имаше кръст, значещ, че е мъртъв. На другата фотография, заснета много по-късно на една веранда с плетени столове, се виждаха виетнамски офицери по време на почивка, в момента, в който им поднасят чай. Сервитьорът гледаше към камерата и се усмихваше.
— Прислужникът с чая свършил като бежанец в някакъв лагер в Хонгконг. Фотографията представлявала най-ценната му вещ, но британците се заинтересували от групата офицери и я взели. Погледни мъжа вляво от него.
Рот погледна. Това бе Нгуен Ван Трок, десет години по-възрастен, но все още същия. И не мъртъв. Носеше пагони на старши офицер.
— В момента той е заместник шеф на виетнамското контраразузнаване — каза Келог. — Едно от доказателствата.
И продължи:
— След това, имаме твърдението на Минстрел, че Бейли е бил прехвърлен на КГБ именно в Сайгон. Минстрел спомена името на един шведски бизнесмен, вече покойник, като резидент на КГБ в Сайгон през 1970 година. От 1980 година знаем, че бизнесменът не е този, за когото говори. Шведското контраразузнаване отдавна разкри неговата
Късче тишина и отново равният тон:
— След това идва Токио. Минстрел заявява, че самият Дроздов е отишъл там през същата 1970 година и е поел ръководството над Бейли, давайки му името Спароухоук. Не можем да докажем, дали Дроздов е бил там, но Минстрел бе абсолютно точен с датите. А Бейли се е намирал там на тези дати. Ето неговата заповед за преместване от Еър Америка — въздушната линия, която ползваме. Всичко съвпада. Той се е върнал в Америка като верен агент на КГБ. След това Калвин Бейли е служил на две места в Централна и Южна Америка и на три в Европа, континент, който също е посещавал много пъти с напредването си в йерархията, за да инспектира тамошните резидентури.
— Вземи си нещо за пиене, Джо — изръмжа директорът на ЦРУ. — Ще стане още по-зле.
— Минстрел спомена четири банки, в които неговият отдел от Москва е превеждал парични суми за предателя. Той дори знаеше датите, на които са правени преводите. Ето четирите сметки, по една във всяка от банките; във Франкфурт, Хелзинки, Стокхолм и Виена. Ето депозитните бележки — големи суми и то в брой. Всички изплащания са правени не по-късно от месец след откриването на сметката. На четиримата касиери бе показана една фотография; трима познаха в нея човека, който е открил сметките. Това е фотографията.
Келог плъзна снимката на Калвин Бейли към Рот. Той се загледа в лицето, като в лице на непознат. Не можеше да повярва. Бе ял с този човек, пил заедно с него, срещал се с неговото семейство. Лицето от снимката гледаше безизразно.
— Минстрел ни даде пет сведения, притежавани от КГБ, които никога не би трябвало да стигат до тях. Също и времето, когато са научавали за тях. Всяко от тези сведения се е знаело от Калвин Бейли и ограничен кръг други хора. Дори победите на Бейли, неговите успехи, които са осигурили израстването му в службата, са били подхранвани от Москва — истински саможертви на КГБ, за да укрепят положението на своя човек при нас. Минстрел спомена за четири успешни операции, проведени от Бейли. И е прав. Но той твърди, че всички те са били разрешени от Москва и аз се страхувам, че е прав, Джо. Точно двадесет и четири пункта, получени от Орлов, от които двадесет и един съвпадат. Остават още три, много по-отскоро. Джо, когато Орлов ти се обади в Лондон, с какво име се обърна към тебе?
— Хейс — каза Рот.
— Твоето кодово име. Откъде го е знаел?
Рот сви рамене.
— Накрая стигаме до убийствата на двамата агенти, разкрити от Орлов. Бейли ти нареди да му предаваш сведенията на Орлов най-напред на него лично, нали?
— Да. Но това е нормално. Работата се ръководеше от Отдела за специални операции и бе свързана със сериозни разкрития. Той искаше да ги преглежда пръв.
— Когато Орлов посочи британеца, Милтън-Райс, Бейли разбра за това пръв, нали?
Рот кимна.
— А британците пет дена по-късно?
— Да.
— И Милтън-Райс бе мъртъв, преди британците да го открият. Същото се случи и с Ремиантс. Съжалявам, Джо, има твърде много доказателства.
Келог затвори последната папка и остави Рот да гледа материала пред себе си: фотографиите, банковите документи, самолетните билети, заповедите за преместване. Приличаше на ребус, който е бил нареден парче по парче, без нещо да липсва. Дори мотивът, онези ужасни преживявания във Виетнам, бе логичен.
Келог получи благодарност и бе освободен. Директорът на ЦРУ втренчи поглед в Рот.
